О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 484

гр. София 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2787 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. Г. З., чрез адв.Л. П. срещу решение № 260084/25.03.2021 г. по гр.дело № 787/2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 260310/23.10.2020 г. по гр.дело № 7349/2019 г. на Русенския районен съд и е отхвърлен предявения иск от И. Г. З. против Д. Д. А. за заплащане на сумата 9000 лв., представляваща платена от него цена за придобитата от нея Ѕ ид.част от недвижим имот в [населено място], кв.”Средна кула по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012 г. № 73/2012 г. иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 г. и е осъден ищеца да заплати на ответницата сумата 1810 лв. разноски за двете инстанции.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД се уважи.
В изложението са формулирани въпросите: 1. При установено от въззивния съд неоснователно обогатяване, като по делото има данни, че същото е реализирано на отпаднало основание следва ли въззивният съд да приложи нормата на чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, а не субсидиарния текст на чл.59 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС. 2. Ако моментът на обедняване се различава от момента на увеличаване на имуществото на неоснователно обогатилия се, от кой момент следва да тече давността? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. При доказано дългогодишно фактическо съпружеско съжителство между страните следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.115,ал.1,б.”в” ЗЗД? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. А., чрез адв. Б. С. в писмен отговор е мотивирала становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012 г. № 73, том V, № 8826, нот. дело № 586 от 2012 г., страните по делото И. Г. З. и Д. Д. А. са придобили в съсобственост при равни права недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], кв. Средна кула, заедно с построената в него жилищна сграда, за сумата от 18000 лв.
Прието е също за установено от писмените доказателства - договор за банков кредит на физическо лице № 319019/29.09.2012 г., сключен със „С. Женерал Експресбанк” АД, [населено място]; погасителен план към него; извлечение от банковата сметка на ищеца за периода от 01.01.2012 г. до 18.09.2017 г., както и от съдебно-икономическа експертиза, че на 29.09.2012 г. е сключен договор за потребителски банков кредит от ищеца З. за 20 000 лева. Размерът на погасителните вноски е 411.39 лева. Сумата по кредита в размер на 20 000 лева е усвоена по сметка на ищеца на 29.09.2012 г., а на 02.10.2012 г. от сметката е извършен банков трансфер от 18 000 лева към Р. И. М./продавач на имота/, а като основание е посочено „покупка на недвижим имот, кв. Средна кула, [улица]. Посочено е, че според становището на вещото лице към 30.09.2017 г. задължението по посочения кредит е погасено изцяло. Съдът е приел за безспорно, че плащанията на вноските по кредита са извършвани от ищеца. Приел е, че според вещото лице в периода от усвояване на кредита до окончателното му изплащане има постъпили суми и от майката на ищеца в общ размер от 2 990 лева.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че фактическият състав по чл.59 от ЗЗД е осъществен – налице са всички елементи от хипотезиса на правната норма – неоснователно разместване на блага, което е извършено поради направеното от ищеца плащане на пълната цена на недвижимия имот. Прието е, че това плащане от своя страна е довело до обогатяване на ответницата, тъй като същата се е освободила от задължението за заплащане на цената по договора за покупко-продажба, съответстващо на правата й на собственост, а е получила имуществена придобивка – Ѕ ид. ч. от имот. т. е. се е обогатила със сумата от 9000 лева, а със същата сума ищецът е обеднял, защото е престирал за сметка на А. и тази сума е излязла от патримониума му в нейна полза, поради което подлежи на връщане от ответницата.
Въззивният съд е приел, че е направено правопогасяващо възражение за давност. Приел е, че искът следва да се отхвърли на това основание. За да направи извода е прието, че вземането на ищеца за сумата от 9000 лв. е станало изискуемо съобразно чл.114 ал.1 от ЗЗД на 02.10.2012 г., когато е било извършено плащането на цената на собствената на ответницата идеална част, задължението й към третите лица - продавачи по договора. Съответно от тази дата до датата на подаване на исковата молба в съда - 06.12.2019 г. е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност.
При тези съображения първоинстанционното решение е отменено и предявеният иск е отхвърлен, като погасен по давност.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Русенския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението – противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС и по втория въпрос по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочените въпроси са формулирани хипотетично – т.е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото и поради това не са правни въпроси. Същите не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Поради това въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на това тълкуване се налага извод, че първи и втори въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – не са правни въпроси. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият касае приложение разпоредбите на чл.115,ал.1,б.”в” ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Освен това съгласно практиката на ВКС фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата (само върху вещи – при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и Семейния кодекс от 1968 г., а при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – върху вещи и върху парични влогове) придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Поради това и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие – решение № 65/18.05.2015 г. по гр.дело № 7088/2014 г. на ВКС, II г.о. по чл.290 ГПК. С оглед на тази практика на ВКС съдът приема, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 260084/25.03.2021 г. по гр.дело № 787/2020 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 262647/29.05.2021 г., подадена от ищеца И. Г. З., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Л. П., съдебен адрес [населено място], [улица], № 23-Б, чрез адв. Л. П..
Осъжда И. Г. З., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Д. А., ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВ Е: