Р Е Ш Е Н И Е № 375 гр. София, 21 октомври 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1126/2014г. Производството е образувано по искане на осъдения А. Г. за възобновяване на нчд №1149/2013г., по описа на Районен съд /РС/ - Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки окръжен съд /ОС/, на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на обявения по чл.306, ал.1, т.3 от НПК и придобил юридически стабилитет съдебен акт, с който решаващият орган е постановил изтърпяване, при условията на чл.70, ал.7 от НК, на неизтърпяната част от наложеното с присъда №417 от 31.03.1998г., по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд, наказание, в размер на 4 /четири/ години, 11/единадесет/ месеца и 1/един/ ден, от изтърпяването на което е бил предсрочно освободен, с определение по чнд №389/2006г. на ОС-Кюстендил. Поставя се акцент на неправилната интерпретация на материалната норма на чл.70, ал.7 от НК, изискваща наложителност от изтърпяване на санкцията при предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК, при извършено в изпитателния срок умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, а не пробация, на каквото наложено наказание сочи конкретиката в разглеждания казус. Обръща се внимание и на обстоятелството, че към момента на депозиране на предложението на Районна прокуратура-Перник по чл.306, ал.1,т.3 от НПК /15.07.2013г./ изтърпяването на определените със споразумения по нохд №299/2007г. на Пернишки РС и по нохд №350/2009г., по описа на РС-Самоков санкции - пробация, са погасени от абсолютната давност по чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5 от НК. В съдебно заседание на 14.10.2014 година, А. Г. и неговият упълномощен защитник поддържат подаденото искане. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С определение от 21.02.2014г., обявено по нчд №1149/2013г., в производство по чл.306, ал.1, т.3 от НПК, Пернишки РС е постановил изтърпяване, на основание чл.70, ал.7, изр.1, пр.1 от НК, на неизтърпяната част от наложеното с присъда №417 от 31.03.1998г., по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд, изменена с решение №372 от 15.10.1999г. на Върховния касационен съд на РБ, наказание, в размер на 4 /четири/ години, 11/единадесет/ месеца и 1/един/ ден, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен, с определение от 16.05.2006г., по чнд №389/2006г. на ОС-Кюстендил. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка по внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, финализирала с решение №34 от 25.04.2014г., с което е потвърден изцяло. Депозираното искане на осъдения е допустимо за разглеждане в обсега на компетентността на ВКС по Глава тридесет и трета от НПК, но ценено в контекста на предложените доводи за възобновяване на нчд №1149/2013г. на РС-Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, и за отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, е неоснователно. Визираният в чл.70 - чл.73 от НК институт представлява правна възможност за последващо постановяването на присъдата освобождаване на дееца от изтърпяване на част от определеното му с нея наказание, при изрично указани от закона предпоставки. Неговото действие се изразява в предсрочен отказ на държавата да продължи да налага на осъденото лице ограниченията на режима, свързан с лишаването от свобода, който обаче не е окончателен. За осъдения е установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, в рамките на който ако предсрочно освободеният извърши ново умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, или не изпълнява постановената по чл.70, ал.6 от НК пробация, той изтърпява отделно и неизтърпяната част от определената му с присъдата наказателна санкция, а при осъществено непредпазливо престъпно деяние, съдът взема решение дали отложеното наказание да бъде изпълнено, съответно за неговото частично или цялостно изпълнение. /чл.70, ал.7 от НК/ Логическо следствие от тълкуването на цитираната разпоредба е заключението за очертани от законодателя, при приложението на института по чл.70 - чл.73 от НК условия, въздействащи предупредително и сочещи на необходимост от правомерно поведение на осъдения, при неспазването на които е задължително или възможно активирането на изпълнението на неизтърпяната част от наказанието. Такава е конкретиката в разглеждания казус. С определение от 16.05.2006г. на Кюстендилски окръжен съд, по чнд №389/2006г., е постановено условно предсрочно освобождаване за остатъка от наложеното на А. С. Г., с присъда по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд наказание /ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, за престъпление по чл.116 от НК/, в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ЕДИН ДЕН. В лимитирания от съда изпитателен срок - четири години и два месеца, на 24.01.2007г. и 04.08.2009г., осъденото лице е извършило умишлени престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, за които са предвидени наказания лишаване от свобода, санкцонирани със споразумения по нохд №299/2007г. на РС-Перник и нохд №350/2009г. на Самоковски РС Без правно значение е, че с визираните и влезли в сила съдебни актове, последващи предсрочното освобождаване на А. Г., определените му, в обсега на изключително смекчената наказателна отговорност по чл.381, ал.4 от НПК, вр.чл.55 от НК, санкции са пробация и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Акцентираното от защитата обстоятелство индицира на неправилно отъждествяване на понятията предвидено в закона наказание и наложено от съда, последното от които отмерено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, може да бъде различно по вид от очертаната в особената норма на НК санкция - лишаване от свобода. Ирелевантен за правоприлагането на чл.70, ал.7 от НК е и фактът, че към момента на направеното от обвинителната власт предложение по чл.306, ал.1, т.3 от НПК /15.07.2013г./, изтърпяването на определените със споразумения по нохд №299/2007г. на Пернишки РС и по нохд №350/2009г. на РС - Самоков наказания, са погасени от абсолютната давност по чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5 от НК. Настъпването на неблагоприятните за осъдения правни последици, визирани в чл.70, ал.7 от НК - изпълнение на неизтърпяната част от санкцията лишаване от свобода, при указаните в разпоредбата изисквания, се преклудира единствено при изтичане на сроковете по чл.82 от НК по отношение на наложеното с присъда наказание, предмет на предсрочно условно освобождаване, което в случая съгласно предписаното в чл.82, ал.4, вр.чл.82, ал.1, т.2 от НК, не е налице. Изложената аргументация изгражда убеждението на настоящия състав за отсъствие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, обосноваващи упражняване на правомощията по чл.425, ал.1 от НПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. за възобновяване на нчд №1149/2013г. на РС - Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, и за отмяна на постановеното и влязло в сила определение от 21.02.2014г., по чл.306, ал.1, т.3 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.