Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 27 май 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1212 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена жалба от П. М. А. чрез защитника му срещу въззивна присъда № 4698/30.10.2019г. по ВНОХД № 119/2019г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Оспорена е отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда, като се релевира касационното основание, свързано с неправилното приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Постановената въззивна присъда била неправилна, в противоречие със събраните по делото доказателства. В допълнение към касационната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на доказателствата по делото. Защитата се фокусира върху твърдяно неспазване на технологични изисквания към ползването на техническото средство, установяващо употребата на алкохол. Обобщено се оспорва компетенцията на извършилият химикотоксикологична експертиза експерт и се твърди, че не може да се конкурира инструкцията за употреба на техническото средство със заключението на вещото лице. Заявява се, че е следвало да се извърши техническа експертиза, като точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта било от съществено за характера на отговорността на дееца. Това съдържание следвало според трайната съдебна практика да бъде установено в момента на управляване на моторното превозно средство. Иска се отмяна на постановената присъда, като се остави първоинстанционната оправдателна присъда в сила, алтернативно моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция моли да се остави касационната жалба без уважение , тъй като въззивната инстанция достигнала до единствените фактически и правни изводи, назначена е нова експертиза относно евентуалното опорочаване на процедурата по тестване с алкотест, като е приел, че налице достатъчно доказателства за вината на подсъдимия. В заключение моли да се остави в сила въззивният съдебен акт. Подс.П. М. А. , редовно призован, явява се лично, не се ползва от защита и заявява, че поддържа касационната жалба, като моли да се уважи. При последната си дума повтаря молбата си. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 1501/18.02.2019г. по НОХД № 194/2018г. на Благоевградски РС подс.П. М. А. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. С новата въззивна присъда 4698/30.10.2019г. по ВНОХД № 119/2019г. по описа на Благоевградски окръжен съд, след като е бил подаден съответен протест, първоинстанционната е била отменена, като деецът е осъден по възведеното му обвинение. Наложено му е наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 500 лв. По реда на чл.343г от НК било постановено и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, при което било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Съдът е присъдил и дължимите разноски, които да бъдат заплатени от подсъдимия. Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени и проведеното въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна Аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от придадените й от касатора пороци. Разгледани са внимателно свидетелските показания, като са отхвърлени като достоверни обясненията на дееца и на св.В., в близки отношения с него. Изложените доводи от въззивната инстанция са последователни, съобразени с фактите и отговорят напълно както на формалната, така и на правната логика. Впрочем, защитната теза е компрометирана от отхвърлените свидетелски показания. Поначало се оспорва употребата на алкохол, респективно правилното отчитане на техническото средство, от друга страна се заявява, че има употреба на алкохол, то това е станало едва след спирането за проверка на подсъдимия. Двете тези са по начало несъпоставими и се изключват взаимно, като с използването им логично се стига до „reductio ad absurdum“, в полза на обвинителната теза, без да се полагат допълнителни усилия от инстанцията по същество. Въззивната инстанция е дала изчерпателен и напълно задоволяващ наказателното производство като цяло и упражняването на правото на защита в частност, отговор на направените възражения относно начина на използване на техническото средство, което било в противовес на производствените указания за употреба, т.н. „инструкция“. Не е необходимо да се добавя повече към казаното от контролираната инстанция, съвсем очевидно е, че указанията са общи и конкретното неспазване на едно от тях, при избрания начин на действие от контролните органи, не води да опорочаване на направените изводи, още повече, че свидетелските показания са категорични относно възприемането на специфичен мирис, характерен за употребата на алкохол, както впрочем такъв признак е и повишената възбудимост, възприета подробно от въззивната инстанция. Оспорването въз основа на неспазване на технологични изисквания към начина на употреба на техническото средство не е състоятелно и поради обстоятелството, че законодателят така или иначе е предвидил априори възможност за проверка на достоверността на показанията на техническите средства за установяване на съдържание на алкохол в кръвта на проверяваните водачи на моторни превозни средства. Това е предвидената в закона възможност за подлагане на тест на тяхната достоверност чрез съответното медицинско изследване. По делото е възприет като факт и не се оспорва от подсъдимия, нито пък от защитата му, че на подсъдимия му е предоставената указаната в нормативен порядък възможност, която той, установено по надлежен ред, е отказал да използва. В заключение, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила при анализа на събраните по делото доказателства, които са в пълен обем. Не е основателно също така възражението относно вида на използваните експертни знания, тъй като те са напълно относими към вида на изследването – а именно интоксикацията на подсъдимия водач с алкохол. Искането за техническо изследване не може да бъде уважено, тъй като годността на техническото средство, сертифицирано и регулярно проверявано, не се оспорва.Също така вече се отбеляза, че ако се оспорват показанията на техническото средство, което очевидно не е повредено, законодателят е предвидил моментална възможност за проверка достоверността на отчетените показатели чрез медицинското изследване на кръвта на водача. Още от обвинението правната квалификация е в съответствие със закона и въззивната инстанция, отчитайки съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, я е възприела в присъдата си. Не е било възможно да бъде проявена по-голяма снизходителност, като рецидивното поведение на подобни водачи се санкционира при установено съдържание не над 1.2‰ на алкохол в кръвта, а е достатъчно, да е само над 0.5‰. Законодателят е приел, че повтарящото се поведение застрашава изключително много обществения ред и сигурност при извършване на транспортна дейност и движение по пътищата, то е по същината си ескалиращо, така че и при по-ниската стойност е възприел по-тежко наказване с предвиден минимум от една година лишаване от свобода, освен съпътстващата глоба, която също е в по-голям размер от тази по ал.1 на чл.343б от НК. Подсъдимият не само е употребил алкохол над 0.5‰ , но той отново е надвишил съставомерния резултат по чл.34б, ал.1 от НК, и то с много.Поведението му се вписва напълно в представата за личност с висока степен на обществена опасност при упражняване на дейността при движението по пътищата, поради което наложеното наказание на минимума, при визираното обстоятелство, което определено е отегчаващо отговорността, е снизходително определено. Поради това касационния състав не намери за възможно да коригира наложеното наказание, каквото схематично искане се съдържа в касационната жалба. Като взе предвид гореизложеното, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, по тези причини тя в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 4698/30.10.2019г. по ВНОХД № 119/2019г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.