Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 01.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 849 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувана по жалби на подсъдимия Ф. Д. Ф. и на частните обвинители Г. А. Г., Я. Г. Н. и А. Г. Г. срещу решение № 30/ 09.04.2014 г. по внохд № 24/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда на Бургаския окръжен съд. Страните намират решението за явно несправедливо, като подсъдимият моли да се отложи изтърпяването на наложеното му наказание, а частните обвинители- да се увеличи неговият размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НК, установи следното: С присъда № 14/ 29.01.2014 г. по нохд № 1163/2013 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Ф. Ф. за виновен в това, че на 04.06.2013 г., при управление на л.а. „М.” нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К. Г., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.Б, вр. ал.1 б.В и чл.58а от НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода. Определил наказанието да се търпи в затворническо заведение от открит тип, при първоначален „общ” режим. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години. Осъдил го да заплати на частните обвинители направените от тях разноски. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието лишаване от свобода на две години и наказанието лишаване от права на четири години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд намира жалбите на страните за неоснователни. При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, относими за преценката на обществената опасност на деянието и на дееца. Смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства са оценени съобразно действителното им значение и е направен извод, че адекватно на извършеното деяние се явява наказание в рамките на минимума на предвиденото в законовата норма, което след редукцията по чл.58а от НК се свежда до две години лишаване от свобода. Въззивният съд е обсъдил доводите на частното обвинение, претендиращо завишаване на наказанието, като правилно ги е отхвърлил като неоснователни. Върховният касационен съд приема, че отегчаващите вината на Ф. обстоятелства- шофиране с превишена скорост и високата концентрация на алкохол в кръвта- не са пренебрегнати от решавания съд, а възражението, че подсъдимият не е имал валидна полица „Гражданска отговорност” е неотносимо при решаване на въпроса за отговорността. Не е налице очевидно несъответствие на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от права с обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 348 ал.5 от НПК, поради което те не са явно несправедливи. Неоснователно е оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието във връзка с начина на изтърпяването му. Касационният състав изцяло споделя доводите на апелативния съд, с които е отказал да приложи института на условното осъждане. Данните по делото сочат, че шофирането след употреба на алкохол не е изолиран случай в живота на подс. Ф.. Срещу него на водени две наказателни производства за престъпления по чл.343б от НК, по които е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК и са му налагани административни наказания. Очевидно е, че те не са оказали поправителен и превантивен ефект върху личността му и не са довели го коригиране на поведението му. Не е без значение и факта на високата концентрация на алкохол в кръвта му при осъществяване на деянието по настоящото дело, многократно надвишаваща допустимата граница от 0.5 промила. За осъществяване на целите на специалната и генерална превенция на наказание е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/ 09.04.2014 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 24/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: