Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр.София, 17.07.2023г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Стамболова ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 388 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на жалба от защитника на подсъдимата Д. М. К. срещу решение № 17 от 20.02.2023г., постановено по ВНОХД № 227/22г. по описа на Бургаския апелативен съд. С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 16 от 15.07.2022г. по НОХД № 574/20г. на Сливенски окръжен съд, като К. е призната за виновна в това, че на 17.08.2019г., на автомагистрала „Т.” в района на [община], при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел А 160, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.1 и чл.15, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. С. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от десет месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Лишена е от правоуправление за една година. Предявените от бащата и братята на пострадалия граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди са уважени съответно до размер от 100 000лв. и от по 50 000лв. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК, поради установената вина на пострадалото лице сроковете на наказанията следва да бъдат намалени до минималния размер, а гражданските искове - отхвърлени. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Моли за оправдателна присъда, алтернативно за намаляване на наказанието и присъденото обезщетение. Представителят на ВКП изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Претенцията за установяване на допуснати съществени процесуални нарушения не е надлежно аргументирана в жалбата. Декларативно е заявено неспазване на принципите за пълно и всестранно изясняване на обективната истина, без да е конкретизирано кои значими факти не са надлежно установени, кои доказателства не са събрани и проверени по предвидения в закона ред, между кои информационни източници са налице противоречия, останали непреодолени при решаване на делото. Касационната инстанция не разполага със служебна компетентност за констатиране на отменителни основания, извън абсолютните процесуални нарушения, и при липса на такива приема, че всички обстоятелства, включени в предмета на доказване са коректно и безспорно изяснени. В рамките на възприетата от апелативния съд фактическа обстановка, от правна страна се налага извод за несъставомерност на деянието, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана. Инкриминирани са две нарушения на правилата за движение, всяко едно от които според въззивния състав е в причинна връзка с настъпилата смърт на Д. Д., поради което следва да бъдат обсъдени по отделно. К. е обвинена в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП на път с две отделни платна, всяко с по две активни и една аварийна лента. Движела се е в дясната част на лявата лента, а при движение в дясната лента „ударът не би настъпил изобщо, тъй като нямаше да има точка на съприкосновение …, защото двамата участници в ПТП биха се разминали.“/стр.22, абз.1 от решението/. Тезата, развита от защитника, че по аргумент на противното от чл.57 от ЗДвП, водачите на превозни средства, чиято маса не надхвърля 3,5 тона или дължината им е не повече от 7 метра, нямат задължение да се движат в най-дясна лента, не може да бъде споделена. Въпросната разпоредба визира автомагистрали с три или повече ленти за движение в една посока. В процесния участък на автомагистрала „Т.“ е имало две ленти за движение и една за принудително спиране, т.нар.“аварийна“, която съгласно §6, т.4 от ЗДвП е извън границите на платното за движение. Липсата на нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП се аргументира с друго обстоятелство. Забраната за движение в лявата лента не е абсолютна. Преминаването на водачите в нея е допустимо и законосъобразно при възникване на предвидените в закона причини за това, каквито са извършването на маневри изпреварване и заобикаляне. Кредитирайки частично обясненията на подсъдимата, съдът е възприел фактическа обстановка, според която преди произшествието тя е преминала в лявата лента, тъй като в дясната е имало неравности, коловози и дупки. Като недостоверно е отхвърлено твърдението за наличие на остатъци от гуми и други предмети. Във въззивното решение надлежно е обсъден въпросът дали е налице хипотезата на чл.91 от ППЗДвП. Прието е, че не е съществувало конкретно препятствие, което подсъдимата да е заобикаляла, а пътят е бил с недостатък, който е решила да преодолее, като се премести в лявата лента и се движи там през целия участък. Така направеното стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.91 от ППЗДвП е неправилно. Коловозите и неравностите, особено на път, предназначен за движение с високи скорости, какъвто е автомагистралата, представляват повреди на платното за движение по смисъла на чл.91 от ППЗДвП. Дупките са препятствия съгласно § 6 т.37 от ЗДвП, защото при тях има нарушаване на целостта на пътното покритие. Въпреки че в конкретния случай препятствието или повредата не са единични, а са разположени по продължение на необозримо разстояние, те не променят своята същност. Правилото на чл.15, ал.1 от ЗДвП се отнася до ленти от пътното платно, които са сходни от гледна точка на възможностите за безопасно придвижване по тях. Когато лошото техническо състояние на една от лентите затруднява придвижването, водачът има право да осъществи заобикаляне на повредения участък при спазване на изискванията за безопасно извършване на маневрата. Обратното тълкуване е в противоречие с целите на закона, посочени в чл.1, ал.2 ЗДвП. За да признае подсъдимата за виновна, съдът е приел, че при управлението на МПС е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено е, че К. се е движела със скорост от 114км/ч. при разрешена скорост на автомагистралата от 140км/ч. Било е в тъмната част от денонощието, без пътно осветление и тя е управлявала с включени къси светлини. Възприети са експертните заключения, съобразно които, за да е възможно да спре в рамките на осветената от късите светлини зона, подсъдимата е следвало да управлява със скорост от 59км/ч., поради което нейната скорост е определена като несъобразена. По повод оплакванията в жалбата във връзка с поведението на водачите при поява на употребил алкохол пешеходец между двете платна на магистралата, следва да се направят някои уточнения. Двете изречения на чл.20, ал.2 от ЗДвП предписват различни задължения според характера на елементите от пътната обстановка. Усложненията при обстоятелствата, изброени неизчерпателно в изр.1, създават опасност, която е предвидима за водачите, поради което тяхното наличие поражда задължение за управление на МПС с по-ниска от разрешената, т.нар. „съобразена скорост“. Второ изречение регламентира поведението на водачите при поява на непредвидима опасност, когато от тях се изисква да намалят скоростта и при необходимост да спрат. Няма спор, че появата на пострадалия на място, строго забранено и практически недостъпно за пешеходци представлява непредвидима опасност за движението. При възникване на такава в опасната зона за спиране е технически невъзможно ударът да бъде предотвратен по предписания в чл.20, ал.2, изр.2 начин и деянието е случайно, освен ако водачът сам не се е поставил в невъзможност да го избегне, като е управлявал в нарушение на правилата за движение. Обвинението се основава именно на последната хипотеза, поради което спорният въпрос не е дали К. е била длъжна и е могла да предвиди появата на Д. Д. в лявата лента на магистралата, а дали в този момент е управлявала правомерно, като е избрала скорост по-висока от 59 км/ч. Въззивният съд е приложил неправилно закона, като е приел, че в конкретния случай задължението на водача да избира скоростта според условията на видимост е свежда до задължение да управлява със скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветения от фаровете участък. Този подход не държи сметка за това, че произшествието се е случило на автомагистрала, около 21.30ч., при наличие на движещи се превозни средства и в двете платна. Включените фарове на останалите автомобили също са източник на светлина, а фактът, че пътят е широк и прав способства осветените от тях участъци да са видими от далечно разстояние. Като приема, че видимостта не е налагала подсъдимата да се движи с по-малко от 59км/ч., настоящият касационен състав не нарушава забраната за установяване на нови факти. Във въззивното решение неколкократно се споменава наличието на други автомобили с включени светлини – прието е, че пътят се осветявал от фаровете на преминаващите автомобили/стр.5, абз.3/, че подсъдимата е карала с къси светлини, за да не заслепява останалите водачи, че непосредствено след произшествието други автомобили преминали през тялото на пострадалия, че по същото време св.А. се е движел в този участък със скорост 120-130км/ч. и след него имало камион и 2-3 автомобила. Видно е, че става въпрос за обстоятелство, което е надлежно изяснено от инстанциите по фактите, но не е получило съответната оценка при приложението на закона. С оглед изложеното от правна страна се налага извода, че подсъдимата е управлявала правомерно превозното средство, а произшествието е настъпило в резултат на обстоятелства, които не е била длъжна и не е могла да предвиди, поради което следва да бъде оправдана. Липсата на виновно поведение изключва възможността за ангажиране на деликтната отговорност на К. и гражданските искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя решение № 17 от 20.02.2023г. по ВНОХД № 227/22г. по описа на Бургаския апелативен съд. Признава подсъдимата Д. М. К. за невиновна в това на 17.08.2019 г., на автомагистрала „Т.”, на км.247+200, в землището на [населено място], общ. Н. З., при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел А 160, с ДК [рег.номер на МПС] да е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.1 и чл.15, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК. Отхвърля предявените срещу Д. М. К. граждански искове от С. Д. М., Я. С. Д. и Н. С. Д.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.