О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София,. 10.07.2009
година
Върховният касационен
съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание
на пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
М.Славчева
ч.т.дело № 394 /2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД срещу Определение № 169 от 24.04.2009 г. по ч.гр.д. № 328/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 24.03.2009 г. по гр.д. № 4408/ 2008 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото. По съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът няма право да предяви осъдителен иск, а следва да предяви установителен иск, срещу което жалбоподателят възразява, че няма да защити правата си, тъй като този иск няма да доведе до влизане на заповедта за изпълнение в сила, както и няма да може да се издаде изпълнителен лист, жалбоподателят иска определението да се отмени.
В изложението към частна жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - за приложението на чл. 415 вр. чл. 422 и чл. 416 ГПК, като е необходимо ВКС да се произнесе по новите разпоредби на заповедното производство, по които липсва утвърдена съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения осъдителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, когато длъжникът е подал възражение против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, кредиторът предявява иск, характерът на който е определен в чл. 422 ГПК - за съществуване на вземането, т.е. установителен иск. Съдът е посочил, че за предявяването му ищецът не следва да обосновава правен интерес, нито предпоставките на вземането, които са нормативно определени. Съдът не е възприел довода на ищеца, че правилният иск е осъдителен, по съображения, че е дадена легална законова регламентация, както и с оглед правните последици на влязло в сила решение по този иск - ако искът бъде уважен, ще отпаднат последиците от възражението и заповедното производство ще завърши с издаване на изпълнителен лист, а ако бъде отхвърлен - изпълнителен лист няма да се издаде. Съдът е заключил, че нормата на чл. 422 ГПК е обща, че се отнася до двата вида заповедни производства, че е императивна и не предоставя право на избор и че ако се приеме за основателно искането на кредитора да се разгледа осъдителен иск, при уважаването му ще възникне едновременно със заповедта за изпълнение, второ изпълнително основание за едно и също притезание.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалнопрвен въпрос за характера на иска по чл. 422 ГПК, който въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото и конкретно преценката за допустимост на предявения осъдителен иск. По изложения въпрос няма трайно установена съдебна практика, тъй като институтът на заповедното производство е нов институт, който се прилага от влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г.). Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно с обжалвано - то определение е прието, че е недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. Характерът на иска - за съществуване на вземането е определен в закона - чл. 422 ГПК - и се определя и от целта на иска при подадено от длъжника възражение - да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при тази предвидена в закона възможност, ищецът няма правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането си.
Поради изложеното правилно въззивният съд е потвърдил првоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен иск по чл. 422 ГПК от заявителя след издаване на заповед за изпълнение и подаване на възражение от длъжника. Частната жалба срещу въззивното определение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 169 от 24.04.2009 г. по ч.гр.д. № 328/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: