Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 11.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 67 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура и жалби на подсъдимия П. П. П. и служебния му защитник адв. Р. Х. срещу решение № 179/ 09.11.2015 г. по внохд № 299/15 г. на Варненския апелативен съд. В протеста на прокуратурата, поддържан в съдебно заседание от прокурора при ВКП, са изложени доводи за материално правна незаконосъобразност на решението и се отправя искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението, касаещо пострадалия С. М.. В жалбите на подсъдимия и служебния му защитник са релевирани оплаквания за явна несправедливост на наказанието и се иска намаляването му. В жалбата на служебния защитник са наведени и доводи, че решението е постановено от незаконен състав, че е допуснато нарушение на чл. 59 ал.4 от НК, както и за неправилно определен режим и затворническо заведение, в което да се изтърпява наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 15/ 09.07.2015 г. по нохд № 181/15 г. окръжният съд в гр. Добрич признал подсъдимия П. П. П. за виновен в това, че на 20.10.2014 г., при управление на л.а. „М.” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Н. и телесни повреди на Д. В. и С. М., поради което и на основание чл. 343 ал.4, вр. ал.3 б.Б и чл. 58а от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от „закрит” тип, при първоначален „строг” режим. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от шест години. С решението, предмет на касационната проверка, Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда. Върховният касационен съд счита протеста на Варненската апелативна прокуратура за допустим, независимо че протест срещу присъдата на първата инстанция не е бил депозиран. С него се иска облекчаване на положението на подсъдимия, в каквато насока е била и въззивната жалба на П., поради което не може да се счете, че е налице хипотезата на т.нар „прескачащо обжалване”, което съдебната практика приема за недопустимо. Разгледан по същество, протестът е основателен. Няма никакъв спор по делото, че в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият С. М. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно- контузна рана на долната устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица. Всички увреждания, в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК. Основните фактическите състави на непредпазливите престъпления по транспорта са дадени в чл. 343 ал.1 от НК. Техните съставомерни обществено опасни последици са причиняване на значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда и смърт. Законът не предвижда състав на непредпазливо транспортно престъпление при причиняване на лека телесна повреда. Същото се отнася без съмнение и за квалифицираните състави на тези престъпления по чл. 343 ал.3 от НК. Използваната от закона формулировка- „настъпила телесна повреда на повече от едно лице” не сочи на съставомерност при причиняване на лека телесна повреда, след като такава не е предвидена в основните състави на престъплението. Прокурорът правилно се позовава и на ППВС № 1/ 83 г, от чието съдържание без съмнение е видно, че квалифицираният състав на чл. 343 ал.3 от НК е налице при причиняване на тежки или средни телесни повреди на повече от едно лице. Въззивният съд е посочил в мотивите на решението, че причинените на С. М. леки телесни повреди нямат самостоятелно правно значение при преценката на правната квалификация, но въпреки това не е оправдал частично подсъдимия. Настоящият касационен състав намира, че извършителят на престъпление по транспорта не може да носи наказателна отговорност за несъставомерни вреди, каквито без съмнение са причинените леки телесни повреди, а същите могат да бъдат отчитани само при индивидуализацията на наказанието. Поради това прие, че са налице основания за оправдаване на подс. П. по обвинението, касаещо пострадалия С. М.. По жалбите на подсъдимия и служебния защитник. Наведеното в жалбата на служебния защитник оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. Разпоредбата на чл. 270 ал.1 от НПК задължава съда да се произнесе по въпроса за изменение на мярката за неотклонение винаги, когато е сезиран с такова искане. Въззивният съд е изпълнил това свое задължение в с.з. на 18.09.2015 г., като е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, защото е счел, че не е отпаднала опасността той да извърши друго престъпление. В мотивната част на определението съдът по никакъв начин не е изразил становище по съществото на делото, поради което не може да се възприеме възражението на защитата, че за съдебния състав са били налице основания за отвод по чл. 29 ал.2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е направил анализ на всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, възприет като обективен и от въззивната инстанция. Смекчаващите и отегчаващи вината на П. обстоятелства са оценени съобразно действителното им значение, като съдилищата правилно са стигнали до извод, че санкцията за деянието следва да бъде отмерена около средния размер на предвиденото в материалноправната норма. Неоснователни са доводите на подсъдимия, че не следва да се вземат предвид осъжданията му за престъпления по чл. 343в от НК, както и наложените му административни наказания за нарушения на транспортното законодателство, защото бил положил усилия да се поправи, явил се шофьорски курсове и придобил отново правоспособност за управление на МПС. Съдебното минало на П. не може да бъде игнорирано, защото по нито едно от четирите му осъждания не е настъпила реабилитация, а две от тях са за престъпления по чл. 343в от НК. Осъжданията на подсъдимия, както и допуснатите от него многобройни нарушения на ЗДП, санкционирани по административен ред не са довели до преосмисляне на поведението му като водач на МПС и го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност. Наложеното след редукцията по чл. 58а от НК наказание е справедливо по размер и липсват основания за намаляването му. Съдът законосъобразно е определил първоначалния режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказание, в съответствие с разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС. Подсъдимият П. е рецидивист по смисъла на специалния закон, тъй като два пъти е осъждан на лишаване от свобода и е търпял наказанията ефективно, поради което възражението на защитата за приложимост на разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС е неоснователно. Въззивният съд е отговорил на същото възражение, като е изложил съображения, които касационният състав споделя изцяло. В жалбата на служебния защитник се сочи нарушение и на разпоредбата на чл. 59 ал.4 от НК, тъй като окръжният съд неправилно определил първоначалния момент, в който започва да тече срока на наказанието лишаване от права. Всъщност, в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че срокът на наказанията по чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 започва да тече от влизане на присъдата в сила, а липсва произнасяне по чл. 59 ал.4 от НК. По този въпрос има право да се произнесе прокурорът, съгласно регламентацията в чл. 417 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 179/ 09.11.2015 г. по внохд № 299/15 г. на Варненския апелативен съд като ОПРАВДАВА подсъдимия П. П. П. по обвинението за извършено престъпление по чл. 343 ал.4, вр. ал.3 б.Б от НК по отношение на С. Д. М.. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.