Р   Е    Ш    Е   Н   И   Е                                                              №  44   гр.София,  03.02.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                  Председател:недажда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева   при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2928 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.01.2008г. по гр.д. № 426 / 2007г., с което Габровски окръжен съд, като е отменил частично решение от 06.06.2007г. по гр.д. №236/2006г. на Д. районен съд, е отхвърлил иск с правно основание чл.336 ГПК, предявен от Р. С. И.. Жалбоподателката Р. С. И. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът П. Б. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК и по същество, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от Р. С. иск за признаване за установено по отношение на П. Б. Ц. и С. И. С., че имуществото, върху което е насочено изпълнение по изп.д. №121/2006г. на съдебен изпълнител при Д. РС, а именно машина за рязане на фурнир, машина за снаждане на фурнир и лепилонанасяща машина- 2бр., не принадлежат на С. И. Съдът е изложил съображения за това, че ищцата Р, макар и да е представила договор от 25.08.2006г. за покупка на машините, обект на принудително изпълнение, то той е с недостоверна дата и е непротивопоставим на взискателя по изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл.347, б.”г” ГПК/отм./, тъй като последният е наложил запор върху вещите, предмет на продажба, за който длъжникът С. С. е получил запорно съобщение на 15.09.2006г. За да отхвърли искът по чл.336, ал.1 ГПК/отм/ съдът е застъпил становище, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на отричаното от него спорно право. Според другото становище, изразено в представеното към жалбата решения по гр.д. №693/1964г. на ВКС и по гр.д. №809/2005г. на ВКС при отрицателния установителен иск тя се носи от ответника, който трябва да докаже съществуването на отричаното от ищеца спорно право, а последният да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд намира са правилно второто становище. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В случаите по чл. 336 ГПК/отм./ трето лице предявява срещу взискателя и длъжника отрицателен установителен иск, с който отрича, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника, а въззивният съд в обжалваното решение, като не се е съобразил с правилата на разпределяне на доказателствената тежест, е приел, че ответникът-взискател е оборил права на ищцата, като е доказал, че вещите са запорирани, т.е. че продажбата е непротивопоставима на взискателя с оглед разпоредбата на чл.347, б.”г.” ГПК/отм./. Този извод на съда е неправилен, но не се е отразил на правилността на крайният му извод. В случая жалбоподателката – ищец Р. С. е следвало да докаже, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнението, не принадлежи на длъжника С. И. Представеният от нея договор с недостоверна дата не обуславя този извод, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че същите се намират във владение на трето на спора лице-“М” ЕООД- Д. , а и от събраните по делото гласни доказателства е установено, че вещите не са преминали във владение на ищцата при сключване на договора, а са останали във владение на дружеството, в което съдружник е бил и ответника С длъжник по изпълнителното производство. Ищцата не е доказала с надлежни писмени доказателства и заплащането на цената по договора, поради което съдът правилно е приел, че искът за признаване за установено, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнението, не принадлежи на длъжника С. И. , е неоснователен. С оглед на така изложените съображения настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение, което е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения, съдът   Р Е Ш И :     О С Т А В Я В С И Л А решение от 29.01.2008г. по гр.д. № 426 / 2007г. на Габровски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.336 ГПК, предявен от Р. С. И.. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: