2 Р Е Ш Е Н И Е № 399 София, 27 ноември , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1245/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Б. Величков Д. от гр. Б., чрез неговия защитник - адвокат Б. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1397/2013 г., на Врачанския районен съд. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, както и че е налице необоснованост. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 111/09.12.2013 г., Врачанският районен съд, 3-ти наказателен състав е признал подс. Б. В. Д. за виновен в извършено на 16.11.2013 г., в [населено място], престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК, го е лишил от правото да управлява МПС, за срок от девет месеца и се е произнесъл по направените разноски. С решение № 16/10.03.2014 г., постановено по внохд № 19/2014 г., Врачанският окръжен съд, наказателно отделение е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода в искането за необоснованост на съдебните актове: Въпросите за необосноваността на съдебните актове, не са предмет на проверка, по реда на чл. 419 и следващите НПК, тъй като не са включени в основанията, съгласно чл. 348, ал. 1 – 3 НПК, към който препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което няма законно основание за обсъждане доводите на осъдения в тази насока. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, по този довод се свеждат до твърдения, за ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради неправилна преценка на събраните доказателства, недопускане на искани доказателства и липса на разбор на всички събрани такива. При извършената проверка на съдебните актове, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. Д.. Те не страдат от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за допускане възобновяване на наказателното производство. За да са налице такива е необходимо, да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Съдилищата са обсъдили всички събрани доказателства и направени искания и възражения, видно от изложените мотиви, като точно е посочено на кои се гради извода за виновността на осъдения Д. и защо приемат направените възражения и искания за неоснователни. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устни възражения и изложение по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт по реда на посоченото производство. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това те не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от Д., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и заключение на експерта, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Посочените твърдения в искането, са напълно неоснователни. Подходът на съдилищата, не е бил несъвместим с процесуалните норми. Същите са действали в пълно съответствие с правомощията си предвидени в процесуалния закон. Не може да има никакво съмнение, че тези инстанции са действали в съответствие с разпоредбите му. От своя страна възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че те са основателни. Направена е вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно Д., като извършител на деянието. Поради това настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, досежно съставомерността на деянието, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. По същество се правят конкретни възражения във връзка с необосновани изводи относно фактическата обстановка и неправилно според защитата кредитиране на част от събрания доказателствен материал. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство. Следи се само за правилното приложение на закона и не може да бъдат установявани нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, както бе посочено и по – горе в мотивите, при установяване на правно – релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на подсъдимия са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите А. И., Х. П. и С. Е., от експертното заключение по химическата експертиза на експерта П. Ч., от приложените писмени доказателства, включително протокол за медицинско изследване. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това е законосъобразен извода, че подс. Д. е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Точни и съобразени със закона са направените изводи, че няма допуснати съществени нарушения на Наредба № 30/2001 г., за реда, за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещества от водачите на МПС. Правилно е посочено, че е безспорно установено, че подс. Д. е бил изпробван с техническо средство, съставен му е бил АУАН, издаден е талон за медицинско изследване със всички необходими вписвания, налице е протокол за медицинско изследване, в който е отразено часът на вземане на кръвната проба. В талона е отразено, че на следващият ден е предадена на БНТЛ Враца, което се потвърждава и от експерта, който посочва, че пробите се доставят в хладилни чанти и придружаващи документи, които се вписват в съответния журнал. В протокола за ХЕ е отразено, че кръвта иззета от подсъдимия е в пеницилиново шишенце и е придружена с постановление, талон и медицински протокол. Поради това е законосъобразен извода, че са спазени изискванията на чл. 3, 4, 7, 8, 10 от Наредба № 30 и че не е опорочен резултата от химическата експертиза. Обсъдени са били разпоредбите на чл. 15, ал. 2 т. 4 и чл. 20, ал. 3 от Наредбата, като правилно е било прието, че няма допуснато съществено нарушение. Предходните съдилища в мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили събраните доказателства и направените възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не ги считат за основателни, които се споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство и която счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти и по направените възражения. Напълно са законосъобразни изводите, че състава на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна, от подс. Б. Д.. Проверката за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание, за уважаване искането за възобновяване на производството, на посоченото основание. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на подсъдимия. Правилно е било прието, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 54 НК и че липсват основания за приложение на чл. 55 НК. И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание в долната граница предвидена в закона, при приложение на чл. 66, ал. 1 НК, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите му по чл. 36 НК. Видно от доказателствата по делото, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а такива конкретно не се сочат и в искането, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. В. Д. от [населено място], за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1397/2013 г., на Врачанския районен съд. Председател: Членове: