Р Е Ш  Е Н И Е                                               № 952   София, 18.12. 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Добрила Василева                                         ЧЛЕНОВЕ:   Маргарита Соколова                                                      Теодора Гроздева     при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 4756 / 2008  година и за да се произнесе съобрази следното: Производството по е по чл.290 ГПК. С решение № 49 от 13. 03. 2008 г. по гр. д. № 23/ 2008 г. на П. окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от Й. З. Д. против „В” ЕО. гр. П. за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбата е допусната до разглеждане по въпроса кога са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ и въз основа на какви доказателства съдът следва да постанови решението си, като е прието че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „ел. монтьор ” и е освободен на основание чл. 325, т. 9 КТ. За да приеме, че уволнението е законно и отхвърли иска за отмяната му съдът е изложил съображения, че представените доказателства сочат на невъзможност за ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност /инвалидност/, както и че са налице противопоказания да изпълнява заеманата от него длъжност, което било установено с решение № 2565/ 21.11.2995 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Р”- П. Посочено е също така, че в дружеството няма друга подходяща длъжност, която да бъде предложена на работника. По делото не е било спорно, че и при назначаването му на работа ищецът е бил със същата степен на трайна нетрудоспособност, както и че тогава / към момента на назначаването/ длъжността “ел. монтьор” е била в списъка за трудоустроени лица, и е отпаднала от този списък през 2005 г. От заключението на в.л. д- р А. е установено, че ищецът може да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, която е заемал. С оглед на тези данни следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 325, т.9 КТ, както и в нарушение на материалния закон. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ обединява две хипотези, като е достатъчно да е налице само едната от тях, за да се прекрати трудовия договор. Освен това е необходимо и кумулативното условие – при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя. В настоящия случай незаконосъобразността на уволнението се състои в това, че вече е имало определена длъжност, подходяща за касатора и той е бил назначен на нея, но впоследствие длъжността неправилно е извадена от списъка за заемане от трудоустроени лица. Затова като аргумент за правилността на уволнението работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, тъй като сам е създал това положение, изваждайки длъжността на касатора от списъка по чл. 315, ал.1 КТ. Преценявайки законността на уволнението съдът има правомощието да провери и правилността на решението, взето от комисията по чл.2 от Наредбата за трудоустрояване- ДВ,бр. 7/87 г. да извади дадена длъжност от списъка на местата и длъжностите, подходящи за заемане от лица с намалена трудоспособност, като следва да се посочи, че ако длъжността е заета от лица с такива показания, тя не може да бъде изключвана от списъка и лицето да бъде освободено на основание чл. 325, т.9 КТ. Отделно от това в настоящия случай е установено от заключението на медицинската експертиза, че естеството на работата, която е извършвал касаторът, е в рамките на неговите възможности и няма противопоказания с оглед здравословното му състояние. При преценката на този въпрос не следва да се има предвид ЕР 2565/ 21.11.2005 г., на което се е позовал работодателят, тъй като същото е взето само въз основа на длъжностната характеристика, без личен преглед на работника и на практика не дава необходимото по смисъла на чл. 325, т.9 КТ заключение. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 49 от 13. 03. 2008 г. по гр. д. № 23/ 2008 г. на П. окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на Й. З. Д., извършено от “В” гр. П. от длъжността “Е” и отменя заповед от 4.04.2006 г. на управителя на “В” ООД- П. , издадена на основание чл. 325, т.9 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Й. З. Д. на заеманата преди уволнението длъжност “Е” с място на работа “В“ ООД- П. ОСЪЖДА “В“ ООД- П. да заплати на Й. З. Д. от гр. П., ЕГН ********** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 052, 60 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04. 2006 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 390 лв. Осъжда “В” О. , гр. П. да заплати на районен съд – П. 226 лв. разноски за вещо лице и ДТ 130, 82 лв. по сметка на Върховния касационен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: