5 Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 17 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……..….Мира Недева…...........……и в присъствието на прокурора……….…..….Стелияна АТАНАСОВА……………..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 586 по описа за 2018 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Д. Т. срещу въззивно решение № 71 от 24.04.2018г., постановено по внохд № 479/18г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 – т.3 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се посочват липса на анализ и превратно тълкуване на доказателствата; не даден отговор защо се отхвърлят показанията на свид. П. и липса на мотиви по доводите на защитата. Така допуснатите процесуални нарушения според жалбоподателя са довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по повдигнатото обвинение. Наложеното наказание се твърди, че е явно несправедливо, тъй като при определянето му е взета предвид единствено завишената обществена опасност, а не са отчетени смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. При условията на алтернативност се настоява за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП намира подадената жалба за основателна. Изразява становище, че съдебните актове на контролираните съдилища са постановени при неизяснена фактическа обстановка относно механизма на държане на наркотичното вещество и целта за неговото разпространение. В тази връзка счита, че липсва отговор на възраженията на защитата. Намира противоречие в мотивите на атакуваното решение относно приетия факт, че майката на подсъдимия е разпространила наркотичното вещество, а Т. е признат за виновен да е извършил същото деяние. Счита, че обясненията на свид. П., дадени в качеството й на обвиняемо лице неправилно са били приобщени към доказателствения материал. Пледира за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 74 от 19.10.2017 г., постановена по нохд № 525/17 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия И. Д. Т. за виновен в това, че на 30.03.2016 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с И. К. П., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 0,19 грама марихуана с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,3 % на стойност 1,14 лева, 0,33 грама марихуана с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3,6 % на стойност 1,98 лева и 0,20 грама марихуана с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 2,4 % на стойност 1,20 лева, всичко на обща стойност 4,32 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ” режим на изпълнение на наказанието, както и глоба в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото. Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е инициирано по жалба на адв. С. З. – защитник на подсъдимия Т. и е приключило със сега обжалваното решение № 71 от 24.04.2018 г., постановено по внохд № 479/18г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за частично основателна. Твърдението относно наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не намира опора в мотивите на атакуваните съдебни актове. Инстанционните съдилища не са кредитирали изявленията на свид. П., че единствено тя държала и продавала марихуана, поради противоречието им с други гласни доказателствени средства и вземане предвид обстоятелството, че като майка на подсъдимия е целяла облекчаване на правното му положение (л.117 от нохд № 525/17г. и л.22 от внохд № 479/17г.). Приобщаването от страна на първостепенния съд на дадените от свид. П. обяснения в процесуалното качество на обвиняема към доказателствения материал, не е извършено в нарушение на процесуални правила, доколкото по отношение на нея наказателното производство по делото е приключило с влязло в сила споразумение. В тази хипотеза прочитането на обясненията й е допустимо на основание чл.281, ал.2 във вр. с чл.118, ал.1, т.1 от НПК, което основание е посочено и от окръжния съд. Не е налице превратно тълкуване на показанията на свид. Л. Т., който в проведения разпит пред първоинстанционния съд е заявил, че купувал от подсъдимия марихуана на главички по за по 5 и по 10лв., без да сочи грамаж (л.92 от нохд № 525/17г.). В този смисъл няма как да бъде споделено твърдението в жалбата, че в показанията на този свидетел не се съдържали сведения за осъществявана от подсъдимия престъпна дейност. На л.117 от мотивите на присъдата окръжният съд е обсъдил противоречията в показанията на свид. И. И., дадени пред състава на съда и тези, депозирани на досъдебното производство, надлежно приобщени чрез прочитането им в съдебното заседание. Изложил е и съображения, поради които е дал вяра на вторите, а именно защото последните кореспондират с показанията на свидетелите Л. Т. и А. Г.. Доводите в жалбата, че не са изложени аргументи относно събраните доказателства, установяващи авторството на престъплението, са неоснователни. В мотивите както на присъдата, така и на въззивното решение са посочени доказателствените източници, установяващи инкриминираните обстоятелства – протоколът за претърсване и изземване от жилището, обитавано от подсъдимия, където са открити и иззети наркотични вещества, включително и от неговата стая; показанията на свидетелите Т., Г. и И. (от ДП) от които е установено, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества, както и показанията на полицейските служители Д. и С., участвали при полицейската операция. С оглед изложеното се налага извод, че вътрешното убеждение на инстанционните съдилища е основано на всички събрани по делото доказателства, които са тълкувани според действителното им съдържание, което не сочи на допуснати нарушения в процесуалната дейност на съдилищата по установяване на фактическите обстоятелства. Неоснователно на последно място е твърдението в жалбата, че въззивният съд не обсъдил възраженията на защитата. На л.22 и сл. от мотивите на въззивното решение е даден отговор на възраженията относно неправилното според защитата установяване на фактическата обстановка; относно не кредитирането на показанията на свид. П.; времето на провеждане на полицейската операция; обстоятелството, че отсъствието на подсъдимия от дома му по време на претърсването „прекъсвало“ държането на наркотичното вещество и относно обстоятелствата доказващи целта за разпространение на наркотика. В касационната жалба не се сочат други възражения, на които въззивната инстанция да не е дала отговор, поради което твърдението за допуснато в този смисъл процесуално нарушение е несъстоятелно. Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т. е за държане на наркотично вещество с цел разпространение, осъществено в съучастие с И. П., а не за разпространение на наркотици, поради което възражението на прокурора за противоречие в този смисъл в мотивите на въззивния съд е неоснователно. С оглед приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно. Правилно съдилищата са отчели завишената лична обществена опасност на подсъдимия с оглед предходните му осъждания и заключението на приетия по делото предсъдебен доклад. От друга страна обаче изключително ниската стойност на предмета на престъпление – в размер на 4,32 лв. е отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство, а не като изключително такова, каквото е всъщност. Наложеното наказание лишаване от свобода в рамките на предвидения за съответното престъпление минимален размер от две години лишаване от свобода се явява несправедливо и несъответно на обществената опасност на конкретното престъпление. Ето защо касационният съд намери, че следва да намали наложеното на подсъдимия Т. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на три месеца лишаване от свобода. По отношение на кумулативно наложеното наказание глоба не са налице предпоставки за приложението на чл.55, ал.3 от НК, доколкото налагането на това наказание способства за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК да се въздейства предупредително и възпиращо както по отношение на дееца, така и по отношение на членовете на обществото. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС - І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 71 от 24.04.2018г., постановено по внохд № 479/18г. на Варненски апелативен съд и потвърдената с него присъда № 74 от 19.10.2017 г. по нохд № 525/17 г. на Варненски окръжен съд, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК намалява наложеното на подсъдимия И. Д. Т. наказание лишаване от свобода на три месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.