О         П        Р         Е        Д        Е        Л         Е        Н        И       Е                                                              №  553                                          ГР. София,   22.10.2009 г.                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.10.2009 г. в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №567/09 г.,  за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. срещу въззивното определение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по ч.гр.д. №343/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване поради недопустимост на производството по иска на касаторката за отмяна на заповед на Р. и. по о. – Смолян, предоставяща й ползването на платен годишен отпуск на осн. чл.173, ал.4 от КТ. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Налице е и основанието за допускане на касационното обжалване на определението по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, на което се позовава касаторката – процесуалният въпрос за допустимостта на исковата претенция и осъществяването на търсената искова защита е от значение за точното прилагане на закона. ВКС на РБ, като разгледа допуснатата частна касационна жалба, я намира за основателна: С обжалваното въззивно определение е прието, че искът на В. Й. за отмяна на заповед на ответника по чл.173, ал.4 от КТ от 7.07.08 г., с която – след покана от работодателя в третата от предвидените в алинеята хипотези, на касаторката е предоставен платен годишен отпуск от 257 работни дни, считано от 13.07.09 г. до 14.07.2010 г., е недопустим. Според ОС в КТ липсва норма, която да сочи на възможност заповедта по чл.173, ал.4 от КТ да се атакува по исков ред. Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: на осн. чл.357 от КТ трудови са споровете между работника / служителя/ и работодателя „относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на тр. правоотношение”. Спорът за законността на едностранното предоставяне на платения годишен отпуск от работодателя в хипотеза на чл.173, ал.4 от КТ е такъв по изпълнението на трудовото правоотношение. Част от последното е правото на работника на платен годишен отпуск, което се реализира / изпълнява/ с ползване на отпуска по определен ред – чл.172 и сл. от ГПК. Затова спорът налице ли са предпоставките за предоставяне на отпуска по чл.173, ал.4 от КТ е трудов по см. на чл.357 от КТ и подлежи на разглеждане по исков ред – чл.360, ал.1 от КТ. Обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Смолян по ч.гр.д. №343/09 г. от 10.08.09 г. Отменя това определение. Връща делото на Смолянски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по гр.д. №619/09 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: