Р Е Ш Е Н И Е № 524 гр. София, 13 януари 2009 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ:Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Явор Гебов и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 572/08 година. Производството е образувано по искането на осъдения М. Б. С. за отмяна на решение № 74 от 29.05.2008 год. по внохд № 75/08 год. на Габровски окръжен съд, с възобновяване на нохд № 152/2007 год. и отмяна на потвърдената с него присъда № 39 от 26.03.2008 год. на Тревненски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Искането на осъдения С., изготвена от адв.С. е на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК касационни основания.Твърди се, че участието в престъплението за което е осъден не е доказано по несъмнен начин.Осъдителната присъда се основава на показанията на пострадалия, който е заинтересован от изхода на делото.Пред съда е представил разписка за платена сума с която удостоверява, че е купил дървения материал и заприходил към фирмата.Свидетелят Н. няма доказателства, че е собственик или владелец на веща, която се е намирала в неговия обект.В обвинителния акт е записано че обвиняемият е направил опит, чрез използване на МПС да извърши кражбата, без да е конкритно индивидуализирано, а в диспозитива на присъдата е посочен товарен автомобил „Скания” в Р [рег.номер на МПС] , каквото обвинение не е предявено, и не е изменяно.В протокола от съдебно заседание е отбелязано, че на основание чл.283 НПК са прочетени писмените доказателства имащи значение за решаване на делото, без да са конкретизирани.Не е изследвано семейното и имуществено положение на подсъдимия, с което е нарушен чл.102 т.3 НПК.В решението не е отговорено на част от доводите изложени във въззивната жалба.Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, или бъде оправдан по повдигнатото обвинение.В съдебно заседание договорният защитник не се явява, както и осъденият, като уведомяват съда, че поддържат искането и делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Прокурорът дава заключение за основателност на искането, тъй като съдът не е обсъдил всички доводи на във въззивната жалба, с което е нарушил чл.13 НПК. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 39 от 26.03.2008 год. по нохд № 152/07 год., Тревненски районен съд е признал подсъдимия М. Б. С. в извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С посоченото решение Габровският окръжен съд е потвърдил присъдата и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Въззивната инстанция е обсъдила доводите във въззивната жалба отнасящи се до оспорване на приетите факти от предмета на доказване по чл.102 НПК и за да ги отхвърли като несъстоятелни са изложени съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства.В мотивите на решението се съдържат достатъчно констатации и изводи относно приетите фактически положения, анализ на доказателствата и съображения по приложението на закона.В искането по същество се оспорват кредитираните от съда доказателствени източници.Тяхната достоверност не подлежи на преобсъждане и по реда на възобновяването пред касационната инстанция.И в това производство не могат да се установяват нови фактически положения, а само се проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд.При проверката на решението не се констатира, да са допуснати съществени и груби нарушения при формирането на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и фактическите и правни изводи да се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства и да противоречат на правилата на формалната логика.Въззивният съд се е занимал с авторството на деянието и е направил законосъобразния извод , че подс. С. е осъществил престъпния състав за който е бил обвинен и осъден.Изложените в тази връзка съображения са последователни и подкрепени от доказателствата по делото.След обсъждане на противоречията, изразяващи се главно в твърдяното от подсъдимия, че е станал собственик на инкриминираните дървени елементи с представената пред съда разписка, а за св.Н., че не е установено дори да е техен владелец, след като се намирали в неговия обект, са изложени съображения и от двете редовни съдебни инстанции и правилно е прието, че тази теза е защитна позиция, израз на упражненото му право на защита.От показанията на свидетеля Б., който е обработил предоставената му от Н. дървесина и складирал пред ползваната от него работилница, категорично се установява собствеността.Както е подчертано и в мотивите на решението на л.4, абз.1 поведението на св.Н. да спре товаренето на дървените талпи, да се свърже с подсъдимия за да предотврати извозването им и уведомяването органите на МВР, след напускането на товарния автомобил от фирмата на подсъдимия, убедително сочат за действия на собственик.По делото са събрани и други гласни доказателства за знанието на подсъдимия, че талпите не са негови, нито на св.Б., а са на св.Н..При кредитиране показанията на последния като последователни и логични за произхода на представената от подсъдимия разписка, основателно е отхвърлено твърдението, че описаните в нея 300.00 лв.са за плащане на процесния дървен материал.При установените факти, материалният закон е приложен правилно. Вярно е, че преди приключването на съдебното следствие пред Районният съд с определение е отразено, че на основание чл.283 НПК са прочетени писмени доказателства по делото, имащи значение за неговото решаване.От защитата не е искано допълване на съдебния протокол по реда на чл.312 НПК за тяхното конкретизиране.Очевидно, че писмените доказателства са били известни, след като са коментирани от защитата на подсъдимия в пледоарията пред съда.След отказа на подсъдимия да декларира семейното си и материално състояние на /л.55 от дозн./, разследващия орган не е имал задължението да ги обследва допълнително, както е посочено в искането, след като престъплението за което е обвинен не предвижда имуществени санкции като гроба и конфискация на имущество.В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен рег.номер, марка и собственост на товарният автомобил на който е бил натоварен откраднатия дървен материал.В диспозитива достатъчно ясно са маркирани елементите от състава на престъплението и не е необходимо това да бъде отново изписано.Не са допуснати нарушения, които да са съществени по смисъла на чл.348 ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.Поради това няма причини за възобновяване на съдебния акт по реда на възобновяването с неговото оправдаване, или връщане на делото в предишен процесуален стадии.Не са налице основанията на чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК и затова искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК,Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Б. С. за възобновяване производството по внохд № 75 на Габровски окръжен съд и отмяна на решение № 74 от 29.05.2008 год., както и за ОТМЯНА на присъда № 39 от 26.03.2008 год., постановена по нохд № 152/2007 год. на Тревненски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: