Р Е Ш Е Н И Е № 287 Гр.София, 27 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора Маринова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1508/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.6547/10 г.по описа на РС-Пловдив, В.Н.О.Х.Д.134/11 г.по описа на ОС-Пловдив, И. А. Б., за възобновяване на посоченото наказателно дело в частта, с която е постановено осъждане за извършено от искателя престъпление по чл.210,ал.1, т.1, пр.1 вр.чл.209,ал.1 НК. Настоява се за допуснати нарушения на чл.348, ал.1,т.1 и 3 НПК, поради което се изтъква необходимост наказателното производство в тази част да бъде възобновено. В съдебно заседание пред ВКС искането се поддържа и чрез защитника се моли или Б. да бъде оправдан, или наложеното му наказание да не бъде лишаване от свобода, или пък да бъде приложена разпоредбата на чл.66 НК. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Конституираният в хода на производство граждански ищец С. Н. не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Решението на въззивния съд е постановено на 09.03.11 г., а искането за възобновяване е с дата 11.04.11 г. Следователно, като постъпило в предвидения в закона шестмесечен процесуален срок, то е допустимо за разглеждане. По същество погледнато, е неоснователно. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН: В хода на разглеждане на делото пред първостепенния съд искателят е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдебното производство е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК. Предложената по прокурорския документ фактология е от характер да се достигне до категоричен извод и относно направеното заключение по правото, а именно,че Б. е извършител на престъплението измама със съответния му вменен квалифициращ признак. Деецът е признал фактите със съответните правни измерения. В коментираната насока първият съд по същество е изложил пространни аргументи, с които настоящата инстанция се съгласява изцяло и не намира за нужно да ги повтаря. Не може да има съмнение, че поведението на искателя е измамническо по смисъла на наказателното право, макар и да е свързано с облигационни отношения. Договорът е инструментът, послужил за въвеждане на пострадалата в заблуждение, а действията на Б. по неговото “изпълнение” и “връщане” на предоставените с оглед нереализирането му финансови средства, формулират поддържане на заблуждението с ясна наличност на предвидената в закона измамлива цел. Затова не може да се твърди,че е допуснато нарушение на материалния закон с осъждане на искателя по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение. Казаното се отнася и за присъствието на квалифициращото обстоятелство “представил се за длъжностно лице”, което е разисквано от съдилищата по същество. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ: Предвид споменатото вече протичане на първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК и предвид необходимостта от приложение на по-благоприятен закон по силата на чл.2,ал.2 НК, наказанието спрямо Б. за извършеното от него престъпление измама по чл.210 НК с предвиден минимум на лишаването от свобода, е наложено във връзка с разпоредбата на чл.58 А вр.чл.55,ал.1, т.1 НК. Няма законово основание за прилагане на наказание, различно от лишаването от свобода, в каквато насока са изразени аргументи пред ВКС на РБ. Поначало явната несправедливост на наложеното наказание е била обект на обсъждане от страна на ОС-Пловдив, предвид въздигнато и пред самия него оплакване за допускане на подобно нарушение. Макар и пестелива от страна на второстепенния съдебен състав, аргументацията относно дълготрайността на определеното наказание и начина на неговото изтърпяване, е определима с оглед задълбочените мотиви, изготвени от първостепенния съд. На практика основният проблем, поставен на обсъждане пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела, е относим към наличие на материалноправните предпоставки за приложение на условното осъждане и въпреки това, неопределяне на единадесетте месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК. ВКС се солидаризира със становището на инстанциите по същество. Престъпната дейност на искателя, огледана в цялост, както и преценката на спецификите на конкретно вменената му измама, най-вече с ярката демонстрация на упоритост, дават възможност да се заключи, че неналагането на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не би изпълнило заложените в чл.36 НК цели на наказанието и би било резултат от неоправдана снизходителност. В този смисъл не са налице предпоставките на чл.348,ал.5,т.2 вр.ал.1,т.3 НПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения по Н.О.Х.Д.6547/10 г. по описа на РС-Пловдив, В.Н.О.Х.Д.134/11 г.по описа на ОС-Пловдив, И. А. Б., за възобновяване на посоченото наказателно дело в частта, с която е постановено осъждане за извършено престъпление по чл.210,ал.1, т.1, пр.1 вр.чл.209,ал.1 НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/