Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * служебно начало * доказателства * трансформация на правото на строеж в право на собственост * обсъждане на доказателства от въззивния съд * мотиви на въззивно решение * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45
гр. София, 25.06.2019 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Росица Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1466/2018 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на Н. Д. Г.-Т.,с пълномощник адв.Ал.Л. от САК срещу решение №779 от 05.02.2018г по в гр.дело №13037/2017г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение по гр.д №45687/2013г на Софийски районен съд , искът на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД на настоящата касаторка срещу „Ориел”ЕООД и „Прима СД”ЕООД с предмет обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,самостоятелен обект – гараж в новострояща се сграда в [населено място] за окончателен , е отхвърлен изцяло .
Искът е бил предявен въз основа на сключен между страните предварителен договор от 03.06.2011г. за покупко- продажба на гараж № 5 с площ от 24,69 кв.м и съседи: изток - гараж № 4, запад - гараж № 6, север - дворно място и юг - съблекалня,понастощем идентифициран като находящ се в жилищна сграда с идентификатор,изградена в имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] , за който имот е отреден УПИ VI- , кв. 118 по плана на [населено място], м.„Драгалевци-разширение север“, с площ от 1666 кв, заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Заплатена е сумата 5 120 евро от общата дължима сума по договора, която възлиза на 9 000 евро. Окончателният договор е следвало да бъде сключен два месеца след подписване на предварителния,като безспорно е налице неизпълнение.Спорни са причините за него,поради което ответниците оспорват упражнетото потестативно право , както и наличието на условията за обявяване на договора за окончателен.При проверката по чл. 363 ГПК е прието за установено, че съгласно нот.акт № 78 от 24.07.2007 г. ответниците са закупили при равни дялове УПИ XI- с площ от 860 кв.м и УПИ VI- от 800кв. от кв.118, м. „Драгалевци-разширение север“,гр. София. Посочените два имота са обединени в УПИ VI- , кв. 118 с площ от 1 660 кв.м и това е имотът,посочен в процесния предварителен договор,върху който е изградена жилищната сграда ,в която се намира и процесният обект-гараж . Ответниците са съсобственици при равни дялове на поземлен имот с идентификатор с площ от 1 666 кв.м, който е идентичен с имота по предварителния договор, представляващ УПИ VI-1544, кв. 118 със същата площ. Съгласно разрешение за строеж от 27.03.2008 г на жилищна сграда,възложители на строежа са ответниците, а на 14.11.2008 г. е одобрен проект за съществено отклонение от първоначално одобрения инвестиционен проект,като първоначалните и изменените проекти не са представени по делото.
По делото е било представено удостоверение от СО-район „Витоша“от 18.02.2009г.(за степен на завършеност, издадено на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ), според което сграда в имота е изградена в степен на „груб строеж”.Удостовереното първоинстанционният съд е съобразил съгласно съгласно чл.181 от ЗУТ за да приме , че предпоставките за уважаване на иска са налице. Във въззивното производство ответниците са представили друго удостоверение на СО- район Витоша от 26.06.2014г.,констатиращо след оглед на място „степен на завършеност на строеж V-та категория по чл. 181 ал.1 ЗУТ” Същото е взето предвид от въззивния съд, като ново доказателство.Съдържанието му в частта, че след направен оглед на място е установено „сградата не е изпълнена на етап груб строеж, тъй като част от дървената покривна конструкция е премахната”е обусловило отхвърляне на иска тъй като Софийски градски съд е приел ,че съгласно нормата на чл.181, ал.2 от ЗУТ процесният гараж не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно,незаконосъобразно и необосновано, изтъкват се допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд неправилно е допуснал ответниците да се позоват на « ново обстоятелство»и в тази връзка да представят ново доказателство, без да изясни откога датира изтъкнатото от тях положение , без да допусне на насрещната страна доказателства за изясняването му,неправилно примайки исканията за прекрудирани и без коректно да ги отрази в протокола. Нарушен е чл.266 ГПК,чл. 235, ал.2 ГПК както и чл.363 ГПК. Не са обсъдени доводите на ищцата, че общината не може да отмени вече издадено удостоверение по чл. 181 ЗУТ по този начин, респ. това не може да засегне вече възникнало право на собственост върху обекти в сградата. Не е обсъден довод на защитата ,че удостоверението е вътрешно противоречиво ,не е валидно като административен акт ,не е компетентно издадено и не е пречка за уважаване на иска,след като сградата е изградена на груб строеж през 2009г и това вече е надлежно удостоверено. Доколкото съдът е констатирал две противоречащи си удостоверения за степента на завършеност неправилно е вменил неустановено фактическо състояние на строежа в тежест на ищцовата страна ,вменявайки на нея пропуск да поиска техническа експертиза .

Ответниците по касационната жалба „Ориел” ЕООД и „Прима СД”ЕООД поддържат че въззивното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Представеното писмено доказателство е било издадено след изтичане срока за отговор на исковата молба и от трето лице, а не от ответниците по делото ,поради това правилно е прието от въззивния съд, който съд е длъжен да провери на свой ред собствеността и предпоставките по чл. 363 ГПК служебно,включително дали сградата е изградена на етап груб строеж .Представена е и писмена защита с доводи ,че представеното удостоверение свидетелства за променено фактическо състояние ,засягащо юридическа характеристика,установено с официален документ ,който е ново доказателство , като съдът е бил длъжен да го съобрази . Не е налице противоречие с т.3 от ТР №1/2013г ОСГТК ,тъй като разрешението по него за случаите на необходимост от експертиза , е неприложимо в настоящия случай .Не се касае за приложение на императивна норма, а за официално удостоверени фактически обстоятелства единствено от компетентността на общинската администрация .На практика компетентния орган отменя първото удостоверение ,като констатира нарушения при издаването му.Неоснователно е оплакването за липса на мотиви по доводите относно материалната доказателствена сила на удостоверението от 2014г , след като съдът като резултат е приел ,че е обвързан от неговото съдържание и е отхвърлил иска .
С определение №753 от 14.11.2018г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК по два процесуалноправни въпроса: за задължението за служебно събиране на доказателства пред въззивната инстанция, в частност техническа експертиза при проверката относно предпоставките за прехвърляне на собствеността по реда на чл. 363 ГПК при иск по чл.19,ал.3 ЗЗД и относно задължението да се излагат мотиви,в частност по доводите и възраженията на страните.
По първия от изведените правни въпроси Върховен касационен съд ІІІ г.о посочва, че при решаващ извод относно условията съдът да се произнесе с конститутивно съдебно решение по иска на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, въззивното съдебното решение следва да съдържа и обсъждане и на обстоятелствата по чл.363 ГПК.Когато е необходимо определено фактическо положение да се удостовери от благоустройствената администрация,както е в случая по чл.181 ЗУТ при удостоверяване степента на завършеност на сграда, съдът съобразява чл.186 ГПК за представянето им, компетентността на органа за надлежното удостоверяване в пределите,очертани съгласно чл.17 ГПК, а доказателствената сила съгласно чл.179 ГПК.По отношение съдържанието на понятието„груб строеж“съдилищата следва да съблюдават разясненията в ТР от 04.05.2012г по т.д №1/2011г. ОСГК на ВКС и дадената в парагр.5, т.46 от ДР на ЗУТ легална дефиниция ,че това е сграда или постройка,на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,без или с различна степен на изпълнени довършителни работи,а по отношение удостоверяването на това обстоятелство с оглед на правните последици от него,да се съобразява компетентността на общинската администрация и нейните органи по действащите подзаконови нормативни актове, понастоящем Наредба No 3/ 2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,която съдържа регламентацията на условията и реда за констатиране етапите на строителство и приемане на завършени видове СМР при изпълнението на строежите. Разяснения са дадени в Решение № 137 от 7.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6234/2007 г., I г.о., Решение No 46/ 12.03.2010 год. по гр.д.No 725/2009 год. на I г.о и Решение №37/2015 по гр.д № 6418 /2014, ІІ г.о на ВКС относно критерия за компетентност, за начина на установяване етапа на завършеност при строителството на сграда в груб строеж,съответно годните за целта доказателствени средства,включително определящото значение на приемането на конструкцията на сградата (акт обр.14)по реда на чл. 7,ал.3 т.7 от Наредба №3 /31.юли 2003г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството при установяване степента на завършеност,от значение за съдебната преценка по иска на основание чл.19, ал.3ЗД с предмет отделен обект в сградата .
Нарушение на служебните задължение на съда е липсата на ангажиране с тази преценка по спорния предмет на делото в случаи на некомпетентно издадени, противоречиви или непълни удостоверения по чл.181 ЗУТ. Същото нарушение, предвид общите разяснения в т.3 от ТР №1/2013г ОСГТК въззивният съд допуска и когато се позовава на липсата на поискана от заинтересованата страна като доказателствено средство(поради това неангажирана) техническа експертиза по делото за установяване фактическото състояние на сграда в строеж, по условията на закона за прехвърляне правото на собственост върху самостоятелен обект в нея. Когато се констатират противоречиви данни в официални удостоверителни документи,съдът винаги следва да прояви служебна активност ,включително като даде указания , за да изясни необходимите индивидуализиращи правото на собственост белези на имота като предпоставка , или необходимо съдържание на конститутивното съдебно решение , като не винаги указването и назначаването на техническа експертиза е доказателственото средство за това .
По втория процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква ,че императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както е разяснено в ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК, съответно в константната практика на ВКС Въззивния съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото ,след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство съгласно чл.269 от ГПК, в качеството си на решаващ съд съгласно ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС и съгласно трайно установената практика на ВКС, намерила израз в решение № 157/08.11.2011 г. по т. дело № 823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр.отд. на ВКС, решение №229/2016г по гр. дело № 2221/2016 на ІІІ г.о,решение №271/2016г по гр.дело № 1368/2016г на ІV г.о и др.Липсата на произнасяне от въззивния съд по въведения довод,че прието пред тази инстанция ново доказателство- удостоверение по чл. 181 ЗУТ съдържа противоречие и е невалидно, че като акт не е компетентно и като доказателство не е от естество да опровергае факта по предходно издадено на същото основание удостоверение от благоустройствената администрация за степен на завършеност на сграда по чл. 181 ЗУТ,наред с липсата на мотиви счита ли се решаващият съд въобще обвързан от материалната доказателствена сила на удостоверението, е в противоречие с установеното изискване за мотивираност на съдебния акт .
Въззивинят съд е дал противното разрешение на поставените правни въпроси по прилагането на чл.236 ал.2 ГПК и чл.363 ГПК.
Касационната жалба е основателна.Неправилни са формираните при решаващата дейност на въззивния съд изводи при проверката по чл.363 ГПК,че не е изпълнена нормата на чл.181,ал.2 ЗУТ,изводът не е мотивиран,не са оценени съответно фактите по делото и не са обсъдени доводите и възраженията на страните .
Актове Образци № 7, 12 и 14 по Наредба№3/2003г представляват официални удостоверителни документи,които доказват с обвързваща съда сила,че фактите удостоверени в тях са се осъществили по документирания начин. Като официален свидетелстващ документ предвиденото в чл.181,ал.2 ЗУТ удостоверение не е произволно,а свързано с тези актове и протоколи като положителни факти.Предпоставка за издаването му е актът за приемане на строежа по образеца , предвиден чл. 7 , ал.3 , т.14 от Наредбата.Този акт ,представен по делото, е надлежно и компетентно съставен,валиден е и не е налице доказателство за обратното.Материалната доказателствена сила на протокола за приемане на констукцията от 04.02.2009г и осъществен груб строеж на сградата през 2009г не се опровергава от фактите, изтъкнати в удостоверението от 2014г на СО,район Витоша, доколкото същите безспорно са се осъществили в последствие. Вече издаденото удостоверение от 2009г на СО, район Витоша е издадено компетентно и въз основа на съответните актове по наредбата .То засвидетелства, че грубият строеж е изпълнен като етап,включително е бил изграден покрива на сградата.Този осъществил се факт не е спорен. Ответниците са се позовавали на отклонения от проектната документация,най вече при изграждането на покрива ,което е неотносимо към предпоставките за уважаване на иска.Позовават се на това,че към 26.06.2014г част от дървения покрив е констатирано премахната,също е неотносимо към предпоставките за уважаване на иска за гараж в същата сграда.Въпреки че акт образец 14 е бил надлежно съставен и това е безпротиворечиво е отразено и в двете удостоверения, в последващо удостоверение от 26.06.2014г на СО, район Витоша се засвидетелства,че:„след направения оглед на място се установи ,че сградата не е изпълнена на етап груб строеж, тъй като част от дървената покривна конструкция е премахната”. Удостоверението от 26.06.2014г не е компетентно издадено съгласно чл. 181, ал.2 ЗУТ, като съображенията за това са следните :
На общинската администрация не е възложено да ревизира вече издадените удостоверения по този ред с последващи свои удостоверения на същото основание, при констатации за физическо „премахване” на констукции, вече приети като цяло в етапа на строителните дейности по утвърдения ред и със съответните актове и протоколи. Подобна констатация ,за последващо премахване, не е в предмета на удостоверяване по реда на чл.181 ЗУТ.Премахване на строежи или части от тях, включително констатациите на благоустройствената администрация за тези факти като осъществени при наличие или отсъствие на съответните предписания, ,не са основание за ревизиране на последиците при вече упражнена компетентност по чл.181 ЗУТ,в случая при завършване на сградата на карабина през 2009г.
Не може да се допусне правните последици за собственическите права от вече осъществило се и удостоверено завършване на сградата в груб строеж да бъдат засегнати от засвидетелстваните в удостоверението от 26.06.2014г на СО, район Витоша обстоятелства.Фактически промени от естеството на констатираните не водят до извод, че завършената и приета с акт обр.14 от 04.02.2009г сграда може да загуби своя релевантен за правото признак поради това ,че неизвестно кой и на какво основание е премахнал част от покрива. Значението, което завършването на сградата в груб строеж има за отделните обекти на собственост,е разяснено с приемането на ТР №1/2011г ОСГК.Законът свързва трансформацията на правото на строеж в право на собственост върху обекти в нея с осъществяването на грубия строеж,а удостоверяването на това обстоятелство,макар и не пряко, е свързано с акта за приемане на конструкцията.Самата трансформация настъпва при фактически предпоставки и не е под условие.Поради това и не съществува последваща компетентност на благоусторйствената администрация да ревизира удостоверенията си по чл. 181 ЗУТ при фактическа промяна. Друг е въпроса, че самата сграда или части засягащи конструкцията й могат да престанат да съществуват.В случая по делото обаче не се касае за нито за начална, нито на последваща фактическа невъзможност на предмета на иска.Не се касае и за правна невъзможност на предмета на договора.Значението, което неосъществяването на одобрения проект , или липсата на одобрен проект имат за правната невъзможност отделни вещи , обекти в сграда , да бъдат предмет на прехвърлителни сделки,е разяснена в ТР №3 от 28.06.2016г по т.д №382014г ОСГК.
Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и настоящата инстанция следва да постанови друго решение ,по съществото на спора .Доказано е изграждането на сградата в груб строеж,с обособяване на обекта,който може да бъде предмет на уговорената прехвърлителна сделка . Неоснователно е възражението на ответниците ,че след като не са изпълнили поетото със същия договор задължение , свързано с изграждането на обекта и предаването му в завършен вид (по т.2.1 от договора ),не е настъпила изискуемост на задължението да прехвърлят собствеността.Определена степен на завършеност не е уговаряна като условие по предварителния договор.При наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл.19, ал.3 ЗЗД,съответно констатирани и от въззивния съдебен състав,следва да се приеме, че предявеният иск е основателен.Неоснователни са доводите на ответниците за форсмажорни обстоятелства,изключващи отговорността им и основаващи се на недоказано от тях позоваване на евентуалната невалидност на съставения акт обр.14 за сградата,поради също така недоказани твърдения за престъпни деяния на трети лица при съставянето му. С предварителния договор от 03.06.2011г. двете дружества са поели задължението да прехвърлят собствеността върху процесния гараж на ищцата като не е спорно ,че по друг предварителен договор с дата 08.03.2010г.ответниците са обещали на ищцата и друг самостоятелен обект в сградата Отвтниците не са установили последният да съдържа уговорки ,които да изключват отговорността им по процесния договор . Обещателите са собственици на процесния обект-гараж,той съществува в процесната сграда и е индивидуализиран,видно от извадката по одобрения инвестиционен проект за възстановяване на изгубени строителни книжа(чл. 145, ал.5 ЗУТ), за които е издадено строителното разрешение,видно и от приложените скици.Договорът съдържа съществените условия на окончателния договор и валидно обвързва страните към настоящия момент Безспорно е доказано и частичното плащане на цената,чиито общ размер е 9 000 евро,установен е по размер и дължимия от ищцата остатък.Както вече се изтъкна,последващото привеждане на покрива на сградата в състоянието,констатирано като „премахване” в една част през 2014г,е без значение за предпоставките, при които искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД за процесния гараж може да бъде успешно проведен, поради това не е необходимо по делото да се изясняват въпроси от компетентността на вещи лица. Налице е скица на АГКК за сградата, с посочен идентификатор Отклоненията от първоначалния проект не засягат гаражите в сградата, според обяснителните записки.Представени са необходимите доказателства, обуславящи валидното извършване на проверка при обявяване на предварителния договор за окончателен,включително удостоверение за данъчна оценка.В исковото производство е приложима разпоредбата на чл.364, ал.2 ГПК.Наличието на евентуално неплатени,от страна на продавача по предварителния договор данъчни задължения , на непогасени други негови публични задължения, както и липсата на актуална данъчна оценка за настоящата 2019г, необходима в тази връзка ,не съставлява пречка за уважаване на конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД и не е необходимо да се изисква от страната актуализиране на вече представената данъчна оценка изх.№7202013463/11.12.2013г за гараж №5 в сградата,в който смисъл настоящия състав на ВКС ІІІ г.о споделя установената в реш.№ 102/2017г по т.дело № 702/2016 год. на ІІ т.о на ВКС ,реш по гр.д. № 870/2011г , в реш. по гр.д. № 1338/2010 г и реш. по гр.д. № 870/2011 г. на ІV г.о. ,реш.по т.д. № 370/2011 г. ТК , реш. по гр.д. № 1338/2010 г., ІV г.о., реш. по т.д. № 307/2011 г., ІІ т.о. реш. по гр.д. № 584/2009 г., ІІІ г.о. реш. по гр.д. № 1338/2010 г.,ІV г.о. на ВКС и др. За тези обстоятелства се следи при издаване на препис от решението.
Заплатени са 5120 евро при сключване на договора според клаузите му остатъкът от 3880 евро следва да се заплати при прехвърляне на собствеността, по равно на продавачите , доколкото друго не е уговорено .На основание чл.362, ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответните дружества – продавачи по 1940 евро, съставляваща остатък от покупната цена на имота, в двуседмичен срок от обявяване на настоящото решение, което съвпада с влизане в сила на решението. При неизпълнение на това условие, съдът по искане на продавачите може да го обезсили.
Съгласно чл.44, ал.1 и чл.45, ал.1 от ЗМДТ следва да се заплати данък в размер на 2.5 на сто по чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Столична община,по оценката на имуществото, равна на уговорената цена, или данъчната оценка. Като основа би следвало съобрази актуалната данъчна оценка само в случай,че данъчната оценка е по-висока от договорената между страните продажна цена - левовата равностойност на 9 000 евро, представянето й се дължи от ищеца преди издаване на препис от решението.
Заявена е претенция за разноски.Ищцата и понастоящем касатор е установила разноски в размер на 429,93 лева в първа инстанция. Пред въззивна инстанция същата не е претендирала разноски ,пред настоящата инстанция е установила разноски в размер на 107 лева. В тежест на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 536,93 лева .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №779 от 05.02.2018г по в гр.дело №13037/2017г.на Софийски градски съд и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН,на основание чл.19,ал.3 ЗЗД и по иска на Н. Д. Г.-Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к Х. Д. ,[жилищен адрес]ап.№88,сключения на 03.06.2011г предварителен договор с „Ориел” ЕООД с[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица] , ет.1, ап.3 и „Прима СД”ЕООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица] , ет.,ап. за покупко-продажба недвижим имот,представляващ: гараж № 5 (пет) с площ от 24,69 кв.м при съседи: изток – гараж №4 запад – гараж №6,север – дворно място и юг - съблекалня, находящ се в жилищна сграда с идентификатор ,стар идентификатор – няма, изградена в груб строеж в поземлен имот с площ от 1666 кв.м. и с идентификатор по кадастралната карта на [населено място][жк],одобрена със заповед № РД-18-03/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК и съседи: от две страни улици и имоти с идентификатори , и ,за който имот е отреден УПИ VI- ,кв.118 по плана на [населено място], м.„Драгалевци-разширение север“,одобрен със заповед № РД-09-50-196/01.04.1999 г.,РД № 50-185 от 16.11.2007г,заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при условие че купувачът Н. Д. Г.-Т. заплати на продавача „Ориел”ЕООД сумата 1940 (хиляда деветстотин и четиридесет) евро и на продавача „Прима СД”ЕООД сумата 1940(хиляда деветстотин и четиридесет) евро,или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ при плащането, съставляващи остатък от цената на имота, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението .
При неизпълнение на условието да плати остатъка от покупната цена на продавачите,съдът по тяхно искане може да обезсили решението.
ОСЪЖДА Н. Д. Г.-Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к Х. Д. , [жилищен адрес] , ап.№88 да заплати на Столична община местен данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер на 2,5 % върху оценката на прехвърленото имущество,а на Върховен касационен съд да заплати сумата 259,43 лева такса.
Преписи от решението да се издават след представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота към датата на влизане в сила на решението, както и доказателства за погасени публични задължения на дружествата продавачи – „Ориел” ЕООД и „Прима СД” ЕООД,а също и доказателства за платени дължими данъци и такси за имота и данък за възмездното му прехвърляне .
Да се впише възбрана върху имота до заплащане на дължимия за прехвърлянето на имота данък .
ОСЪЖДА „Ориел” ЕООД, и „Прима СД” ЕООД да заплатят на Н. Д. Г.-Т. сумата 536,93 лева представляващи разноски по делото за всички инстанции
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: