Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60414

София, 25.11. 2021 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.10.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова гр.дело № 3994 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Й. против решение от 22.04.2021г., постановено по възз. гр.д.№ 24/2021г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решение от 16.11.2020г., постановено по гр.д.№ 69/2020г. по описа на Районен съд – Берковица в частта му, с която не е допусната делба между С. И. Й., Т. С. П., А. Д. А. и Н. Д. П. по отношение на първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....., със застроена площ от 67 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор....., със застроена площ от 22 кв. м., намиращи се в ПИ с идентификатор ..... по КК и КР на гр. Б. и вместо него е постановено друго такова, с което е допусната делба на описаните обекти, между и при делбени части, както следва: С. И. Й.-12/36, Т. С. П.- 2/36, А. Д. А. -1/36 и Н. Д. П.- 11/36.

С. И. Й. е обжалвала и решение от 02.07.2021г. по възз. гр.д.№ 24/2021г. по описа на Окръжен съд – Монтана, постановено в производство по чл.250 ГПК, с което е потвърдено решение от 16.11.2020г., постановено по гр.д.№ 69/2020г. по описа на БРС в частта му, с която не е допусната делба на втори етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ...., със застроена площ от 67 кв.м намираща се в ПИ с идент. ..... по КК и КР на гр. Б..

Касаторът твърди, че решенията на въззивния съд са постановени в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила по преценка на доказателствата и са необосновани- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.

В писмен отговор от 16.09.2021г. ответниците Т. С. П., А. Д. А. и Н. Д. П. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на въззивния съд да не бъде допускано. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че имотът е придобит от общия на страните наследодател- А. Й. П., който построил в него двуетажна жилищна сграда. На първия етаж от тази сграда живял със съпругата си неговият син С. А.. След смъртта на последния на този етаж продължила да живее преживялата съпруга - съделителката С. Й.. На втория етаж от жилищната сграда заживяло семейството на другия син на общия наследодател- Д. А., а след неговата смърт този етаж се ползва от неговите наследници. Тъй като отношенията между братята С. А. и Д. А. се влошили, двамата си разпределили и ползването на дворното място, като за всеки от тях обособили отделен вход. След смъртта на Д. А. негово семейство извършило редица ремонти, на които никой от останалите сънаследници не се е противопоставил.

При така установеното, съдът е приел, че от 1987г. сънаследниците са си разпределили владението върху двата самостоятелни обекта- първия етаж за семейството на С. А., а втория етаж за семейството на Д. А.. Изложени са мотиви, че фактическото разделяне на наследствените имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Прието е, че ответниците са придобили собствеността върху обособеното жилище на втория етаж от къщата на основание давностно владение, поради което и не следва да бъде допусната делба върху същото, а до делба следва да се допусне първия етаж от двуетажната жилищна сграда и едноетажната сграда, която се намира в имота, като с оглед разпоредбата на чл. 38 ЗС поземленият имот не следва да се допусне до делба.

В изложението по чл. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, да посочи защо приема едни доводи и възражения и защо не приема други и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях. По този въпрос се сочи противоречие на решенията /основно и допълнително/ с практиката на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 96/03.12.2020г. по гр.д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о. , според която въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК, като обсъди по въведените в жалбата оплаквания всички относими доказателства, събрани по делото, както и всички доводи на страните.

Във въззивната жалба на С. И. Й. са наведени доводи, че е недоказано, че наследодателят на ответниците е завлядал частта на наследодателя й, както и че е недоказано извършването на неформална делба, като в тази връзка се позовава и на събраните по делото доказателства, вкл. и приложените декларации по чл. 14 от ЗМДТ. По посочените въпроси въззивният съд не е изложил конкретни мотиви и съответно липсва обосновка защо приема, че жалбата на Сарафка Й. е неоснователна. Необсъждането на тези основни доводи е в противоречие с посочената практика на ВКС и е от значение за решаващите изводи на съда, предвид на което и Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение /основно и допълнително/ до касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2021г. и на решение от 02.07.2021г. и двете постановени по възз. гр.д.№ 24/2021г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: