Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 22 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 668/ 2010 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите В. Л. Х. и Д. И. Д. против въззивно решение № 267 от 19.10.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 193/2010г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия В. Х. се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК, а в жалбата на подсъдимия Д. Д. - доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.2 и 3 НПК.Иска се от Х. при условията на алтернативност- отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или изменяване на същото с намаляване размера на наложеното наказание.Подсъдимият Д. прави искане за намаляване размера на наказанието. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия Х. и той лично, поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Д. и защитникът му не се явяват, не представят и писмено допълнителни съображения по наведените доводи. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са изцяло неоснователни, не са допуснати сочените нарушения и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Великотърновският апелативен съд с решение № 267 от 19.10.2010г. по в.н.о.х.д.№ 193/ 2010г. е потвърдил присъда № 86 от 12.05.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 15/2010г на Габровския окръжен съд. С присъдата подсъдимите В. Х. и Д. Д. са признати за виновни в това,че при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, през м.февруари и март 2009г., без надлежно разрешително са придобили, държали с цел разпространение и разпространявали на публични места високорискови наркотични вещества- хероин и амфетамин, поради което и на основание чл.354а, ал.2 изр.ІІ-ро, предл.І-во, ІІ, ІІІ, т.4, във вр. чл.26, ал.1, чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК са осъдени на по четири години и шест месеца лишаване от свобода, които се изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, и на глоба в полза на държавата в размер от по 10000лв. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ В. Х. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са, че е ограничено правото на защита, тъй като съдът не е дал възможност на подсъдимия да си упълномощи защитник, въпреки заявеното от него желание. Възражението е неоснователно. Видно от материалите по делото подсъдимият е имал упълномощен защитник,- адв.Л. Ц., който е участвал в производството пред първата инстанция, след постановяване на присъдата в определения срок е обжалвал същата и като договорен защитник е бил призован от въззивния съд.Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.07.2010г. за която дата са били призовани редовно както подсъдимия така и защитникът му.При вземане становище по хода на делото подсъдимият е заявил, че не желае да бъде защитаван от адв.Ц., че има упълномощен друг защитник- адв.П., който не може да се яви в съдебното заседание, поради отсъствие от страната.Посочил е и дата, на която защитникът ще се завърне в страната – към 20.09.2010г.Независимо, че подсъдимият не е представил никакви доказателства, в подкрепа на твърденията си, съдът е приел, че следва да му се даде възможност да се защитава по избрания от него начин- чрез упълномощен друг защитник и е отложил делото за разглеждане на 27.09.2010г., когато делото пак не е разгледано , а отсрочено за 11.10.2010г.На тази дата подсъдимият се е явил лично, отново не е представил доказателства, подкрепящи твърдението му, че има упълномощен нов защитник, не е поискал назначаване на служебен защитник и се е съгласил делото да се разгледа, което въззивният съд и е направил.За него не са били налице пречки да разгледа делото, тъй като по закон защитата на подсъдимия не е задължителна.Преценка дали участието на защитник е задължително се извършва в рамките на предпоставките по чл.94 НПК.Настоящата инстанция намира, че като е разгледал делото по отношение на подсъдимия без защитник, съдът не е допуснал никакво нарушение на процесуалните правила.Не са били налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.5 НПК, тъй като интересите на двамата подсъдими не са противоречиви.Те са признати за виновни за извършена в съучастие дейност, при това разглеждането на делото е станало по реда на Глава Двадесет и седма от НПК- и двамата са признали фактите по обвинителния акт, съгласили са се да не се събират доказателства за изясняването им.След като подсъдимият е дал съгласието си делото да се разглежда и е поел сам да се защитава, некоректно пред настоящата инстанция възразява, че са му били ограничени процесуалните права, свързани с правото на защита.Когато не са налице предпоставки по чл.94 НПК, които изискват задължително участие на защитник, подсъдимият не направи искане за осигуряване на защитник поради наличието на предпоставките по чл.94, ал.1, т.9 НПК, съдът не ограничава правото на защита, тъй като е очевидно, че подсъдимият е избрал сам да се защитава. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При решаване на въпроса за наказанието с оглед реда, по който е разгледано делото, съдът правилно е отчел тежестта на извършеното престъпление и всички други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията му.Определеното наказание е съответно на извършеното престъпление и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, поради което и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. И. Д. В касационната жалба се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, но по същество съображенията са само за явна несправедливост на наказанието. Възражението е неоснователно. Както и за първия подсъдим, поради направеното искане и разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма НПК „Съкратено съдебно следствие”, съдът е бил длъжен да смекчи наказанието и в случая то е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. При преценка размера на наказанието и двете съдебни инстанции са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение при решаване на въпроса за съответното и справедливо наказание.В достатъчна степен е отчетена относителната тежест на смекчаващите обстоятелства/ здравословното състояние на подсъдимия/ , правилно е съобразена и високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на извършителя.Всяко по- малко по размер наказание би било израз на неоправдан либерализъм, поради което и място за по- голямо снизхождение няма. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените в касационните жалби нарушения и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 19.10.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 193/2010г на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: