Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр.София, 11 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 113/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Н. Т. В. за възобновяване на въззивно нохд № 990/2011 год. на Бургаския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 300/02.11.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че допуснатите нарушения на процесуалните правила и на закона са основанията за връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец Б. Н. К. не взема становище по искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че с оспореното решение не са допуснати нарушения и затова искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Бургаският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 990/2011 год. потвърдил присъда № 1753/28.06.2011 год. по нохд № 1260/2011 год. на Бургаския районен съд, наказателен състав, с която признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 11.10.2010 год. в гр.Б. при условията на повторност в немаловажен случай извършил кражба на имущество – 12 614 лева, от владението на св.К.. На основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим и затвор. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 3453/2009 год., за изтърпяването на което приложил чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 12 614 лева, които следва да заплати на гражданския ищец К. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски и държавна такса. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното му осъждане. Въззивният съд не намерил основание да упражни правомощията си по чл.327 НПК като приел, че събрания и проверен от първоинстанционния съд доказателствен материал е в необходимия обем, за да могат да бъдат решени въпросите по чл.301 НПК. В решението си изложил възприетата от него фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимият и св.Ст.В. се намирали в жилището на св.К. по негова покана и по личен повод. Видял къде се съхраняват пари и след като намерил повод да остане сам в стаята взел сумата 12 614 лева, а след това със свидетеля Ст.В. напуснали незабелязано. Пострадалият констатирал след минути липсата на парите и веднага подал сигнал в полицейското управление. След извършване на необходимите процесуални действия е установен авторът-подс.Н.В., както и обстоятелството, че двамата със св.Ст.В. са използвали част от сумата за покриване на различни разходи – включително двудневен престой в хотел след деянието, връщане на заеми, плащане на наем и др. Обосновал решението си да приеме за верни тези фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност при проверката и оценката на събраните по предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на разпитаните при проведеното първоинстанционно съдебно следствие по искане на подсъдимия като свидетели С. и М.. Не е направил нов подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал, но по ясен и недвусмислен начин е заявил съгласието си с оценката, която е приел като съответстваща на действителния им смисъл, направена след подробен задълбочен анализ и съпоставка, и по начин, който е дал възможност да бъдат установени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Възприел е като правилна процесуалната дейност за отстраняване на противоречията между отделните доказателствени източници - последица от различието между фактическите обстоятелства в обвинителния акт и възприетата от подсъдимия позиция на защита с отричане на авторството. Не е констатирал нарушения при изпълнение на процесуалните задължения по чл.305, ал.3 НПК. Неоснователно е възражението в жалбата, че са игнорирани многобройните доказателства (без да са конкретизирани) като са оценявани в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Както беше посочено по-горе първоинстанционният съд е проверил доказателствените средства, събрани на досъдебното производство и е уважил искането на подсъдимия за допускане на нови свидетели. Разпитът на всички е подробен за относимите обстоятелства, а въз основа на последващата съпоставка, анализ и цялостна оценка са обосновани фактическите изводи за конкретното поведение на подсъдимия. Отказът да бъдат приети като достоверни показанията на свидетелите С. и М. е мотивиран правилно не само с оглед тяхната вътрешна противоречивост, но и с противоречията в обясненията на подсъдимия за относими обстоятелства. Обсъдени са и противоречията в показанията на свидетелите Ст.В. и Г.В. като са изложени подробни съображения в подкрепа на решението да бъдат оценени като достоверни дадените на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК. Не са изключени от доказателствената маса и писмените доказателствени средства- протоколите, за извършените процесуални действия от предвидените в НПК-оглед, разпознаване, изземване, както и експертното заключение. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съгласно изискванията на чл.314 НПК и не е констатирал наличието на нарушения, които да са се отразили върху правилността на изводите по въпросите, предвидени в чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Решението да упражни правомощията си по чл.338 вр.чл.334, ал.1, т.6 НПК – да потвърди първоинстанционната присъда, съответства на изискванията по чл.14 НПК, а по своето съдържание – на предвиденото в чл.339, ал.2 НПК задължение да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Съгласно волята на законодателя, намерила израз в чл.339, ал.3 НПК, въззивният съд е длъжен да изготви мотиви, съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК,но в различен от настоящия случай – когато постановява нова присъда. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Както правилно е приел въззивният съд деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК. Подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, което инстанциите по същество са извели от конкретното обективирано поведение, проявено при конкретно установената фактическа обстановка. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните, както и на такива от т.нар. безусловни за отмяна или изменение на въззивното решение искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Н. Т. В. за възобновяване на въззивно нохд № 990/2011 год. на Бургаския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 300/02.11.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/