Р Е Ш Е Н И Е №……… София,…….........….2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и седми септември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА К. Теодора Стамболова при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора.....ПЕТЯ МАРИНОВА............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 391 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. Б., повереник на частния обвинител Д. В. Р. срещу решение № 75/ 26.05.2010 г. по внохд № 117/10 г. на Варненския апелативен с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане и увеличаване на размера на наложеното наказание. Защитата на подсъдимия Г. Г. намира жалбата за неоснователна. Излага съображения, че определената от въззивния съд санкция съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение намери за установено следното: С присъда № 6/ 12.03.2010 г. по нохд № 43/2010 г. Шуменският окръжен съд признал подсъдимия Г. А. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 и 3 б.Б и го осъдил на седем години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо заведение от открит тип. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от десет години. С решението си Варненският апелативен съд намалил размера на наказанието лишаване от свобода на пет години и на лишаването от права на осем години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Тя е мотивирана с доводи, че съдът не е взел предвид многобройните отегчаващи вината на дееца обстоятелства- превишената скорост, употребата на алкохол, грубите съставомерни нарушения на правилата за движение, неоказване помощ на пострадалия, многобройните наказания, налага ни му по административен ред. Според жалбоподателя, всички тези обстоятелства сочат, че както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност, което налага определяне на по-високо по размер наказание. Върховният касационен съд намира доводите за неоснователни. Въззивният съд правилно е приел за завишени наложените от първата инстанция наказания и е намалил техния размер. Законосъобразно, като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени направените от подсъдимия самопризнания и настъпилата реабилитация по предходното му осъждане. Този съд не споделя извода, че в тежест на Г. следва да се отчетат множеството административни наказания, върху които акцентира и жалбоподателят. Приложената по делото справка от КАТ гр. Шумен обхваща период от седем години, в който подсъдимият е санкциониран шест пъти с минимални по размер глоби за нарушения, които не се отличават с особена тежест и които не са създали опасност за движението в нито един от случаите. Затова заключението, че подсъдимият демонстрира трайно незачитане на правилата за движение и е с повишена степен на лична обществена опасност не се споделя от този съд. Не може да бъде възприето и искането на жалбоподателя пияното състояние, превишената скорост и съставомерния резултат да бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като те обосновават по-тежко наказуемата правна квалификация, съотв по-високите по размер санкции за престъплението. Що се касае до възражението за неоказване на помощ на пострадалите, то същото е некоректно. Подсъдимият не е имал каквато и да било възможност да стори това, тъй като е бил толкова тежко ранен /получил е черепно- мозъчна травма и е отстранен далака му/, че е развил посттравмена целебрастения, не е могъл да участва в наказателното производство и то е било спряно за период от шест месеца. Обективно влошеното му здравословно състояние също е фактор, който настоящата инстанция отчита при формиране на извода си, че наложените от въззивния съд наказания са справедливи по размер. Не са налице критериите по чл.348 ал.5 от НПК за явна несправедливост на наказанието, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/ 26.05.2010 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 117/10 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: