О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  357   София,  05.06.2009 г.                 Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 419/2008 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. фонд „З” гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. Боян М. , срещу определение № 249 от 26.06.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 239/2008 г., с което се потвърждава определение от 17.04.2008 г. по т.д. № 821/2007 г. на Шуменски окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска по чл. 252 от ГПК(отм.), който е предявен от жалбоподателя срещу З. „ С. -95” с. З. след изтичане на предвидения от закона едномесечен срок. Частният жалбоподател излага съображения, че не е бил страна в изпълнителния процес и не е бил уведомяван по никакъв начин за хода на производството. Освен това определението ч. гр. д. № 3 052/2007 г. на Шуменски окръжен съд не би могло да влезе в сила, тъй като фондът не е бил участник в производството е не е надлежно уведомен за постановяването му. Поддържа, че ДФ ”З” е бил уведомен за спирането на изп. дело № 452/2006 г. по описа на ДСИ при РС – Шумен на 13.11.2007 г. с писмо от Агенцията за държавни вземания и като е предявил иска по чл. 252 от ГПК(отм.) на 13.12.2007 г. (видно от пощенско клеймо на плика, с който е изпратена исковата молба) е спазил едномесечния срок, предвиден в закона. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане на предявения иск. Ответникът по частната касационна жалба З. „С” с. З. поддържа становище, че обжалваното определение е правилно и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение. В молба с вх. № 3 618/12.08.2008 г. жалбоподателят излага, че поддържа основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В подкрепа на твърденията си ДФ „З” е представил определение № 259/28.07.2006 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по ч. д. № 244/2006 г., с което по аналогично дело е прието, че срокът за предявяване на иска по чл. 252 от ГПК (отм.) за жалбоподателя започва да тече от уведомяването на ДФ ”З”, а не с уведомяването на Агенцията за държавни вземания. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, предвид приетото от ВКС в посоченото определение и да се уважи подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Варненски апелативен съд на 28.07.2008 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изпълнително дело № 452/2006 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Ш. е образувано по молба от 12.10.2006 г. на Агенция за държавни вземания срещу З. „С” на основание чл. 323 от ГПК(отм.). Изпълнителният лист е издаден в полза на ДФ „З” на 24.03.2006 г. от СРС по гр. д. № 4 970/2006 г. Изпратени са запорни съобщение до банки, в резултат на което е наложен запор върху сметките на кооперацията. Длъжникът е депозирал възражение на основание чл. 250 от ГПК (отм.) и с определение от 31.05.2007 г., постановено по гр. д. № 3 052/2006 г. Шуменският окръжен съд спира изпълнението по посоченото изпълнително дело. По повод подадената срещу него частна жалба от Агенцията за държавни вземания, ОС гр. Ш. с определение от 18.10.2007 г. по ч.д. № 472/2007 г. потвърждава първоинстанционното определение, като неговия акт е влязъл в сила на 18.10.2007 г. Установителният иск по чл. 252 от ГПК (отм.) е предявен от ДФ „З” пред ШОС на 13.12.2007 г. видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена исковата молба. С определение от 17.04.2008 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 821/2007 г., поради неподустимост на предявения иск, като е посочил, че определението за спиране на изпълнителното производство е потвърдено от ШОС с определение от 18.10.2007 г. по в. ч. гр. д. № 472/2007 г., което е окончателно, т. е. същото е влязло в сила на 18.10.2007 г. и едномесечния срок е изтекъл на 18.11.2007 г., с оглед на което заявената претенция се явява просрочена. Освен това ШОС счита, че тъй като се касае за частно държавно вземане, което се събира от АДВ съгласно чл. 87, ал. 1, т. 5 ЗСДВ, макар че изпълнителни лист е издаден в полза на жалбоподателя и той да е носител на материалното право, агенцията действа като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация и по силата на закона са й делегирани правомощия да събере това вземане, поради което срокът за предявяване на иска по чл. 252 от ГПК (отм.) тече от влизане в сила на определението за спиране по отношение на АДВ. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Варненският апелативен съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от който зависи преценката за допустимост на иска – когато се касае за частно държавно вземане, което се събира от АДВ, а взискател е Д. фонд „З” и определението по чл. 250 от ГПК (отм.) е съобщено на АДВ, започва ли за ищеца ДФ „З” да тече срокът по чл. 252 (отм.). С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор на този въпрос е в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в определение № 259/28.07.2008 г. по ч.д. № 244/2006 г. на ВКС, ТК, 2 отделение, която е в смисъл, че в случаите, когато производството по обжалване на определението по чл. 250 от ГПК се е развило между ненадлежни страни, за неучаствалата в това производство надлежна страна, не започва да тече срокът по чл. 252 от ГПК (отм.), т.е. за ДФ „З” не започва да тече срокът по чл. 252 от ГПК (отм.) от датата на връчването на съобщението на АДВ за постановеното определение по чл. 250 от ГПК (отм.), което производството е следвало да се развие с участието на надлежни страни: длъжник и кредитор ДФ „З” гр. С., тъй като АДВ представлява фонда само в изпълнителния процес, съгласно чл. 87, ал. 1, т. 5 от ЗДСВ. Частната касационна жалба е основателна. Незаконосъобразен се явява направения от ВАпС извод за недопустимост на иска по чл. 252 от ГПК (отм.) по съображение, че същият е предявен след изтичане на едномесечния срок, който за кредитора тече от влизане в сила на определението по чл. 250 от ГПК (отм.), когато на АДВ е връчено съобщение за изготвяне на определението за спиране. С разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 5 от ЗСДВ са регламентирани правомощията АДВ да събира частни държавни вземания на ДФ „З”, за които има издаден изпълнителен лист по чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделски производители, с оглед на което страна в производството по чл. 250 от ГПК (отм.) не е агенцията, а жалбоподателя и на него следва да бъде изпратено съобщение за определението за спиране на изпълнителното дело и в зависимост от това да бъде преценяван спазен ли е срокът по чл. 252 от ГПК (отм.). И тъй като изпратеното на АДВ съобщение за определението по чл. 250 от ГПК(отм.) не обуславя началото на срока по чл. 252 от ГПК (отм.) за кредитора ДФ „З”, следва да се приеме за установено твърдението на жалбоподателя, че е уведомен за това определение на 13.11.2007 г. с изпратено от АДВ писмо с вх. № 0* защото по делото липсват данни жалбоподателят да е уведомен по-рано. При тази фактическа обстановка ВКС счита, че жалбоподателят е предявил установителния иск по чл.252 от ГПК(отм.) в законоустановения срок, поради което следва да се отмени обжалваното определение, както и оставеното с него в сила определение на ШОС за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска и делото – да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по чл.252 от ГПК (отм.) Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 249 от 26.06.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 239/2008 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ определение от 17.04.2008 г. на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 821/2008 г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр. Ш. за разглеждане на иска по чл. 252 от ГПК (отм.). ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: