Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
С. 27.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4911 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Център за спешна медицинска помощ” [населено място], представлявана от директора Л.-М., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 104/14г.на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение от 28.11.13г. по гр.д. № 2795 по описа за 2013г. на Районен съд Враца и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
С определение № 1108 от 28.10.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, свързан с възможността на работодателя да прекрати сключен договор с уговорен в негова полза срок за изпитване съгласно чл.71 ал.1 от КТ, за който е констатирано, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 716 от 27.12.2010г. по гр.д.№ 253/10г.на ІІІ г.о., № 11 от 24.01.2012г.по гр.д.№ 1783/11г.на ІV г.о. и № 376 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 1405/10г.на ІV г.о.на ВКС.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, съдържащи се в горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които - трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка на страните/.
Независимо от така дадения отговор, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, но поради различни от тези на въззивния съд мотиви :
Не се спори, че между страните е имало сключен безсрочен трудов договор / № 39 от 29.09.2012г./, по силата на който считано от 1.10.2012г. Ж. К. С. е изпълнявал длъжността „лекар” в „Център за спешна медицинска помощ” [населено място]. Същият е прекратен считано от 1.12.2012г. на основание чл.325 т.1 от КТ със заповед № 54 от 30.11.2012г.
На същата дата /30.112012г./ между тях е бил сключен нов трудов договор на основание чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. По силата на този договор Ж. К. С. отново е бил назначен на длъжност „лекар” в Център за спешна медицинска помощ” [населено място], Медицински сектор филиал Бяла С., считано от 1.12.2012г. Със заповед № 021 от 31.05.2013г. договорът е прекратен, считано от 1.06.2013г. на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ поради: „изтичане на уговорения срок”.
Това уволнение Ж. К. С. е оспорил на две основания: 1.Противоречие с чл.70 ал.5 от КТ, тъй като е недопустимо сключване на трудов договор със срок за изпитване след като годността му да е заема длъжността е била проверена вследствие на сключен преди това безсрочен трудов договор и 2.Превръщане на договора в такъв за неопределен срок на основание чл.71 ал.2 от КТ пред вид факта, че не е прекратен от работодателя до изтичане на срока за изпитване.
От тези доводи инстанциите са разгледали само втория и като са го счели за основателен, са уважили предявените искове. В. съд е приел, че между страните е бил сключен срочен трудов договор /със срок за изпитване/, който поради това че не попада сред изчерпателно посочените хипотези по чл.68 ал.1, 3 и 4 от КТ, следва да се счита за сключен за неопределен срок. Мотивирал е извода си за незаконосъобразност на извършеното уволнение с невъзможността да се прекратява безсрочно трудово правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ /изтичане на уговорения срок/. Този извод е неправилен, защото както беше посочено по-горе договорът със срок за изпитване не е срочен договор по чл.68 от КТ. При наличие на сключен договор със срок за изпитване в полза на работодателя, последният може в рамките на изпитателния срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства. Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването е настъпило в уговорения изпитателен срок и в случая това е така, защото е направено със заповед от 31.05.2013г.
Според настоящия съдебен състав заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна на друго основание.
Съгласно нормата на чл.70 ал.5 от КТ и установената практика /решение по чл.290 от ГПК № 261 от 7.11.2014г.по гр.д.№ 1477/14г. на ІV г.о. на ВКС/ няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл.70 ал.5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор /какъвто е настоящия случай/ за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция. След като работодателя вече веднъж е сключил безсрочен трудов договор със служителя да изпълнява длъжността „лекар” и след прекратяването на този договор, се е съгласил да сключи нов за същата длъжност, той мълчаливо е заявил, че работника или служителя може да изпълнява работата. Този втори договор /със същия работник или служител, за същата длъжност/ не може да бъде със срок за изпитване, защото годността за изпълнението е вече проверена и подобен договор би бил изпразнен от съдържание. Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване, а тя от своя страна води до незаконност на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.
С оглед изхода от спора, направеното искане в представения отговор и на основание чл.78 ал.3 от ГПК – в полза на ответника следва да бъдат присъдени доказаните като реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразено отразеното в представения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014г. са в размер на 600лв.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 22.04.2014г. по в.гр.д. № 104/14г.на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ” [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявана от директора Л.-М. да заплати на Ж. К. С. от [населено място] р-н „В.”[жк] [улица] сумата от 600лв./шестстотин лева/,разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :