Р Е Ш Е Н И Е № 590 гр. София, 04 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1786 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание касационна жалба на защитника на подсъдимата П. Д. П. срещу присъда №147, постановена на 09.05.2012 г. по ВНОХД №1188/2011 г. по описа на Софийски градски съд. С присъдата е била изцяло отменена постановената оправдателна присъда от 21.02.2011 г. по НОХД №8384/2010 г. по описа на СРС, НО, 18 състав и подсъдимата П. е била призната за виновна в това, че на 19.01.2009 г. в [населено място] противозаконно е присвоила мобилен телефонен апарат „Нокия”, модел „Е-71” на стойност 711 лева, собственост на А Л. И., като на основание чл.206, ал.1 НК и е наложено наказание една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба се сочат всички касационни основания, като се поддържа, че неправилно въззивният съд е постановил осъдителна присъда, като не е съобразил, че на инкриминираната дата- 19.01.2009 г. подсъдимата не се е разпоредила с инкриминираната вещ и същата се е намирала в нея на правно основание. Поддържа се, че към този момент липсват доказателства, които да установяват твърдяното от обвинението намерение на П. да не върне мобилния телефон. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като в нарушение на разпоредбата на чл.273 НПК неправилно е ценил показанията на свидетеля М. М., който е присъствал в залата по време на провежданото допълнително въззивно съдебно следствие. Оспорва се и размера на отмереното на П. наказание, като се поддържа, че той е завишен и не съответства на обществената опасност на евентуално извършеното от подсъдимата инкриминирано деяние. На тези основания се моли атакуваната присъда да бъде отменена и на основание чл.24, ал.1, т.1 НК да бъде постановена оправдателна присъда. В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа касационната жалба, като твърди, че П. П. е незаконосъобразно осъдена, като въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Предлага да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимата да бъде оправдана, като алтернативно предлага да бъде намалено определеното наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че подсъдимата е извършила престъплението- предмет на воденото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. Касационният съдебен състав, след като се запозна с постановената въззивна присъда и мотивите към нея, прецени, че същите са непълни, като в тях липсва информация за съществени за изхода на наказателното производство обстоятелства. В мотивите на въззивната инстанция липсва каквато и да е информация за обстоятелството кога е било осъществено инкриминираното деяние. Съдът, е провел допълнително въззивно съдебно следствие и е събрал нови доказателствени материали- конкретно показанията на свидетелите М. и М., въз основа на който е приел, че подсъдимата П. е подарила по повод на рожден ден на М. инкриминирания мобилен телефон. Тези обстоятелства, макар и отразени в съдебния акт не са били интерпретирани на плоскостта на обвинението- предмет на производството, като от мотивите на въззивната присъда не може да бъде установено кога решаващият съд е преценил, че е осъществено престъплението по чл.206, ал.1 НК. Няма спор, че изпълнителното деяние на престъплението обсебване, а именно противозаконното присвояване на вещта- предмет на престъплението, може да бъде осъществено единствено чрез промяна на намерението на извършителя, който започва да го държи като свой. Именно тази промяна на намерението (която може да бъде установена с всякакви допустими доказателствени източници) е момента, в който се осъществява престъплението по чл.206 НК. Това обстоятелство е особено съществено и представлява важен съставомерен белег на престъплението и всякога когато съдът прецени, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението трябва да го отрази в съдебния си акт. В мотивната част на атакуваната присъда съдът не е посочил никъде кога е осъществено престъплението и за касационната инстанция е невъзможно да провери въз основа на какви правни изводи е постановена осъдителната присъда. Въззивният съд се е задоволил да посочи датата на която подсъдимата е получила от свидетеля И. процесния мобилен телефон (19.01.2009 г.) и след това е отразил това, че тя се е разпоредила с него, като го подарила на свидетеля М.. Този момент, независимо, че не е отразен в мотивите е 25.03.2009 г. (видно от показанията на този свидетел), като от въззивният съдебен акт не става ясно какво конкретно е приел решаващият съд- дали престъплението е осъществено на посочената в обвинителния акт и диспозитива на присъдата дата- 19.01.2009 г. или по друго време- до отчуждаването на вещта от подсъдимата на 25.03.2009 г. При липсата на информация за това кога въззивният съд е приел престъплението за извършено е невъзможно да бъде проверена атакуваната присъда и да бъде даден отговор на оплакванията, отразени в касационната жалба, тъй като същите в основата си съдържат твърдение, че липсват доказателства подсъдимата П. да е извършила престъплението в посочения от държавното обвинение момент, а именно при получаването на инкриминираната вещ от свидетеля И.. Предвид всичко изложено касационният съд намира, че атакувания съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в липса на мотиви по отношение на важни за изхода на производството обстоятелства и присъдата трябва да бъде изцяло отменена, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът трябва да съобрази събраните до момента доказателствени материали на плоскостта на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение и конкретно да прецени дали същите установяват извършването на престъплението в границите, очертани с диспозитива на внесения обвинителен акт. При този изход на производството е безпредметно да бъдат обсъждани оплакванията за допуснати други съществени нарушения на процесуални правила или нарушения на материалния закон. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.4 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 21.02.2011 г. по НОХД №8384/2010 г. по описа на СРС, НО, 18 състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.