1 Р Е Ш Е Н И Е № 29 София 05.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1640 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Касаторът М. М. И. от [населено място], чрез адв Л. Г. САК, обжалва решение №1944 от 3.12.2012г., постановено по гр.д. №2132/2012г. на САС, гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 1594 от 8.03.2012г. по гр.д. № 7562/2011г. на СГС, гражданска колегия, І-12 състав, в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 КЗ за разликата от 17 500 лв. до 60 000 лв. Поддържа неправилност на решението поради допуснато от въззивния съд нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Счета, че по делото липсват данни пострадалият да е допринесъл в каквато и да е степен за настъпване на вредоносния резултат, липсват конкретно действия, които да е извършил пострадалия, което да е в пряка или косвена причинно - следствена връзка с настъпване на увреждането. Искането му е за отмяна на решението и уважаване на иска за неимуществени вреди в претендирания размер. Ответникът [фирма] не заявява становище по основателността на касационното жалба. Третото лице помагач А. И. Т. също не заявява становище по основателността на изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. С решение от 8.03.2012г., постановено по гр.дело № 7562/2011г. Софийски градски съд е уважил прекия иск на М. М. И. по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 15 000 лв., като за разлика до претендирания размер от 60 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП, по вина на третото лице помагач А. И. Т., изразяващо се в знание, че водачът Т. е употребил алкохол и въпреки това се е съгласил да пътува с управляваното от него моторно превозно средство. Софийският апелативен съд е завишил размера на обезщетението за търпените от ищеца болки и страдания с още 2000лв., като е приел, че в тази част решението е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. След като е отчел характера на уврежданията, САС е приел общ размер за обезщетяване на търпените болки и страдания от И. 35 000 лв. Без да са посочени и обсъдени конкретни доказателства, съдът е отчел съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД от увреденото лице ½, поради което съдът е намалил размера на обезщетението на 17 500 лв. За съпричиняване съдът е приел обстоятелството, че преди да се качат на МПС както пострадалият, така и водачът са били употребили алкохол, пострадалият е знаел, че водачът е употребил алкохол и въпреки това е поел риска да се качи в леката кола, с което сам се е поставил в опасност да пътува в тъмната част на денонощието с лице, употребило алкохол пътувайки по третокласен път от републиканската пътна мрежа. С определение № 895 от 22.11.2013г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за разликата от 17 500 лв. до 35 000 лв. по правния въпрос: налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол. Решението е допуснато при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в противоречие на решението със задължителна за съдилищата практика, формирана в решение №59 от 10.06.2011г. по т.дело № 286/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение по т.дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В цитираните решения е прието от състави на ВКС, ТК, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен – изразен в определено действие или бездействие от страна на увредения. Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си факта, че пострадалият е пътувал в автомобил, участвувал в ПТП не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като приносът на водача на МПС за настъпване на ПТП, винаги е личен и не може да обуслови автоматично принос на пътуващия в същия автомобил пътник. С решение №98 от 8.07.2010г., постановено по т.дело № 942/2009г. на състав на първо търговско отделение на ВКС, се е произнесъл, че поемането на риска, при който пострадалия евентуално е бил във състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от делинквента, поради употребата му на алкохол, представлява особен случай на съпричиняване. Поемането на риска при знанието на пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е вид и форма на съпричиняването, като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД за разпределение на тежестта на размера на задължението за неговото обезщетяване. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване пряко относимо е решение № 98 от 24.06.2013г., постановено по т.дело №596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК. С решението е прието, че намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ГПК е допустимо само ако са събрани доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият, пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил със своите действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК приема, че съдът може да намали обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице е знаело, че водачът причинил ПТП, е употребил алкохол. По съществото на касационната жалба: Решението е неправилно. От фактическа страна не е имало спор по делото, че по време ПТП на 28.08.2010г. ищецът е пътник в управляваното от Т. МПС. Вината на водача е доказана по нохд. 215/2011г. на Санданския районен съд. Прието е, че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.83 на хиляда промила. В хода на разглеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ не са събрани каквито и да е доказателства, че преди да се качи в автомобила пострадалият е знаел за нетрезвото състояние на водача или че като пътник е повлиял или е способствал за настъпването на причиненото от пияния водач ПТП. Изводът на въззивният съд за съпричиняване на резултата от пострадалото лице, поради знание, че водачът на МПС е употребил алкохол, не е обосновано със събрани по делото доказателства. Самият пострадал не е дал обяснения, че е знаел, че делинквентът е употребил алкохол и не и бил състояние да управлява безопасно моторното превозно средство. Обяснението на третото лице помагач, че заедно с пострадалия са пили бира, не е доказателствено средство, тъй като съдържа изгодни за него факти, и затова те са предмет на доказване от страната, която се позовава на тях/ чл.154, ал.1 ГПК/. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на САС, с което е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искат за разликата над 17 500 лв. до 35 000 лв. ще следва да бъде отменено и постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца допълнително 17 500 лв. Искането за разноски не е направено своевременно, поради което такива не се присъждат на касатора/ т.2 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Водим от горното и на основание чл.290 и чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1944 от 3.12.2012г., постановено по в.гр.дело № 2132/2012г. на Софийския апелативен съд, І гр. състав, с което е потвърдено решение №1594 от 8.03.2012г., постановено по гр.дело №7562/2011г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. И. по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 17 500 лв. до 35 000 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на М. М. И. от [населено място] допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2010г., до окончателното й заплащане. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 350лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: