Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 06.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Симов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1641/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Д. Я. Я. и С. К. Я. - двамата от [населено място], чрез техния защитник – адвокат С. С., против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановено по внохд № 808/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимите или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 09.09.2014 г., постановена по внохд № 808/2014 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение е отменил присъда № 60/18.02.2014 г., постановена по нохд № 4138/2012 г., на ПРС, 11-ти наказателен състав, в частта относно оправдаването на подс. С. Я. за престъплението по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в частта относно оправдаването на подс. Д. Я. за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, изменил я е в частта относно освобождаването от наказателна отговорност на двамата подсъдими, за престъплението по чл. 325 НК, по реда на чл. 78а, ал. 1 НК и в частта относно разноските, като вместо това е признал подс. С. К. Я. за виновна в извършено в периода 16.03.2011 г. – 23.03.2011 г., в [населено място], престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, я е осъдил на „глоба” в размер на 1 000 лв.. За престъплението по чл. 325, ал. 1 при условията на чл. 54 НК, я е осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящият й адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и на обществено порицание. По реда на чл. 23, ал. 1 НК и е определил едно общо, най – тежкото наказание „пробация”, с посочените пробационни мерки, като е постановил наказанието „обществено порицание” да се изпълни чрез поставяне на съобщение за присъдата на таблото за съобщения в кметството по местоживеене. Признал е подс. Д. Я. Я. за виновен в извършено на 25.03.2011 г., в [населено място] престъпление по чл. 270, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на 1 000 лв. глоба. За извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, с оглед разпоредбите на чл. 54 НК, го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца с явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и „обществено порицание”. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание, по – тежкото от двете – „пробация” с посочените пробационни мерки, като е постановил наказанието „обществено порицание” да се изпълни чрез поставяне на съобщение за присъдата на таблото за съобщения. Изменил е присъдата в частта за направените разноски и я е потвърдил в останалата й част. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдение, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там – за незаконосъобразен извод за съставомерност и авторството на деянията. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимите Д. и С. Я. са осъществили от обективна и субективна страна, съставите на посочените престъпления, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните доказателства по делото и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършени престъпления по тези текстове от НК, е правилен. Деянията са точно квалифицирани и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на съставите на тези престъпления. Второинстанционният съд, на стр. 10 и следващите от мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и направените също такива възражения от защитата и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не възприема последните и защо счита, че съставите на престъпленията са осъществен от двамата подсъдими. Същите изцяло се споделят и от настоящата инстанция, която счита, че те представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянията и тяхната съставомерност. Правилно са били кредитирани видео-техническите експертизи, показанията на разпитаните свидетели и техния разбор, отказа да намерят приложение разпоредбите на чл. 1 УБДХ, както и да се уважат твърденията, че тъй като е реализирана административно - наказателна отговорност по влезли в сила наказателни постановления, дейците не могат да бъдат наказвани и за извършено престъпление с предмет същите факти. Точно е посочено в тази връзка, че констатираното от ЕСПЧ в предходни решения несъблюдаване на чл. 4 от Протокол № 7, не може да изключи действието на императивните правела на чл. 33 ЗАНН и чл. 70, ал. 1, б. „г” ЗАНН, дали основание за изграденото в теорията и практиката категорично убеждение, че при идентичност на фактическите състави обусловили ангажиране на административно-наказателна и на наказателна отговорност на определено лице, приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се въздейства с най-интензивна форма на държавната принуда върху дееца. Изложеното е подробно, възприема се от настоящата инстанция и не се нуждае от преповтаряне. Българската правна традиция винаги е признавала приоритета на реализиране на наказателната отговорност – Р. 564/2008 г., 1 н..о., 348/1998 г., 2 н.о., Т. р. 85/66 г. и 51/78 ОСНК. В подкрепа на този извод са и редица решения на ВКС от последните години – Р. 594/23.01.2014 г., 1 н.о., 296/11.07.2014 г., 2 н.о., 184/07.05.2014 г., 3 н.о. По своята същност, видно от изложеното в допълнението към касационната жалба, направените възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционният съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимите в осъществяване от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, са подкрепени изцяло от показанията на кредитираните свидетелски показания, от експертните заключения, от приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на този съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от въззивната инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал.2 НПК, и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение. Изложил е и съображения, защо се приемат едни от тях, а други отхвърлят. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието за установено, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са извършили престъпленията по посочените текстове от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването им. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: В жалбата, като основно нарушение се сочи допуснато нарушение на принципа non bis in idem - никой не може да бъде осъден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление за което е бил вече оправдан или окончателно осъден съгласно закона, като се допълва, че тъй като има вече влезли в сила решения по административно-наказателни производства, не могат дейците да бъдат съдени за извършени престъпления. Настоящата инстанция счита, че не следва да се занимава с това възражение, тъй като за неговата неоснователност са изложени подробни съображения, както от възприетите във въззивните мотиви разсъждения, така и от собствените такива описани по – горе в мотивите. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли са или не престъпления от подсъдимите, по посочените текстове от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно са били осъдени за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част – по чл. 270, ал. 1 НК, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Пловдивският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Подсъдимите са имали възможност да се защитават в присъствие на защитник и да дават обяснения по обвинението и направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Поради това липсват посочените в жалбата нарушения по чл. 301, ал. 1, т.т. 1 и 2 и чл. 14 НПК По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод, към който не са направени никакво конкретни възражения. При определяне вида и размера на санкциите на двамата подсъдими, за извършените престъпления, са били отчетени всички ония обстоятелства, които са от значение за това. Правилно е било прието, че те трябва да бъде определени при условията на чл. 54 НК Именно за това е определена в посочените видове и размер. И според настоящият съдебен състав, наложените по вид и размер наказания, напълно съответстват на тежестта, на конкретните посегателства, на данните за личността на дейците, на целите на наказанието по чл. 36 НК. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 09.09.2014 г., постановена по внохд № 808/2014 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: