Р Е
Ш Е Н И Е
№ 302
гр. София, 30 юни 2009 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретаря Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 300 по описа за 2009 г
Касационното производство е
образувано по жалба на подсъдимия А. А. А. срещу решение на Пловдивски
апелативен съд № 23 от 9.02.2009 г, по ВНОХД № 7/09, с което е изменена присъда
на Пловдивски окръжен съд № 152 от 11.11.2008 г, по НОХД № 1544/08, като
подсъдимите А. А. А., С. Ф. Д. , А. Г. А. , Й. И. А. и Г. Р. Й. са оправдани по
чл. 26, ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата част.
С първоинстанционната
присъда, жалбоподателят е признат за виновен в това,
че на 2.07.2008 г, в гр. П., при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с
останалите подсъдими, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност
255, 87 лв, от владението на И. И. К. и Ц. А. Д. , с
намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на
което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК вр.
чл. 373, ал. 2 НПК, е осъден на „лишаване от свобода”, за срок от четири години
и шест месеца при „строг” режим, с приложение на чл. 59, ал. 1 НК, за времето
от 5.07.2008 г до влизане на присъдата в сила.
С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се прави
искане да бъде смекчено наложеното наказание.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитникът
излага доводи за наличие и на друго касационно основание / такова по чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК /, произтичащо от тълкуване мотивите към уточняваща жалба с
довод за липса на валидно съгласие за провеждане на съкратено съдебно
следствие. Поддържа и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за
несъобразяване на наложеното наказание със смекчаващите отговорността
обстоятелства / младата възраст на подсъдимия и ниския размер на предмета на
престъплението /. Пледира за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за
ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание.
Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена.
Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на
страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
ВКС намира, че валидно е релевирано
само основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а не и това по чл. 348, ал. 1, т.
2 НПК.
Съображенията за това са следните:
Страните разполагат с процесуалната възможност да оспорят
правилността и законосъобразността на въззивния акт само в срока по чл. 350,
ал. 1 НПК, тоест в този срок могат да излагат оплаквания, отнесени към
основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Навеждането на нови касационни
основания, извън срока по чл. 350, ал. 1 НПК, се явява недопустимо.
Жалбоподателят А. А. А. е узнал
за въззивното решение на 13.02.2009 г, откогато за него тече срокът за
касационно обжалване. Жалбата му, подадена на 26.02.2009 г / в
законоустановения срок /, съдържа оплакване относно размера на наложеното
наказание, тоест, за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което, в случая, е
единственото валидно релевирано касационно основание.
Формулираното впоследствие / в жалба от 17.03.2009 г / нарушение по чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК няма процесуална стойност, тъй като е извън срока по чл. 350,
ал. 1 НПК.
ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е
налице.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а наказанието на жалбоподателя е
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на основание чл. 373, ал. 2
НПК. Наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода” не е явно
несправедливо, тъй като се явява съобразено със законовия критерий по чл. 348,
ал. 5 НПК. Деецът е осъждан многократно за престъпления против собствеността,
вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, което не е довело до
необходимия поправително-превъзпитателен ефект, тоест съдебното му минало го
очертава като личност с висока степен на обществена опасност. От друга с. ,
степента на обществена опасност на инкриминираното деяние също е висока, тъй
като от престъплението са пострадали две лица / макар и извън предмета на
настоящата проверка, следва да се посочи, че правилната квалификация е по чл.
23, ал. 1 НК, а не по чл. 26, ал. 1 НК, по което подсъдимите са оправдани, така
че жалбоподателят е осъден за едно престъпление,
макар и да е извършил съвкупност от престъпления /. Доколкото обаче
производството пред настоящата инстанция се води само по жалба на подсъдимия,
тежестта на престъплението може да бъде отчетена само в аспекта налице ли е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Не може
да бъде споделено, че възрастта на жалбоподателя и стойността на предмета на
престъплението не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Младата възраст на дееца / 26-годишен към момента на деянието /, в случая, няма
голяма относителна тежест в контекста на релевантните за наказателната му
отговорност обстоятелства. Невисокият общ стойностен размер на предмета на
престъплението също не предполага налагане на по-леко наказание, тъй като при
съставното престъпление грабеж, включващо посегателство срещу разнородни
обществени отношения, финансовият еквивалент на отнетото имущество няма
решаващо значение при преценка степента на обществена опасност на деянието. Ето
защо, ВКС намери, че наложеното на жалбоподателя наказание е съобразено с
всички значими за индивидуализацията на наказателната му отговорност
обстоятелства и с целите по чл. 36 НК. Не може да бъде удовлетворено искането
за неговото намаляване, тъй като не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т.
3 НПК.
По тези съображения, жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение
№ 23 от 9.02.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 7/09.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: