5 гр. д. № 1244/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 228 София, 19.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1244/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 450 от 10.08.2016 г. е допусната касационна проверка на решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, ГО, ІV-в с-в. в частта, с която е потвърдено решение без дата по гр. д. № 1169/2005 г. на СРС, І – во г. о., 44 с-в. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. ревандикационни искове за 2560/6962 ид. ч. от имот. пл. № 2231, по кадастралния план от 1939 г., сега имот пл. № 1519, съставляващ част от УПИ ІІІ-психоневрологичен институт, в кв. І по плана на [населено място]. Касационната проверка е допусната по подадената от на М. Л. Р. и Е. Л. Р. по въпроса: следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила съдебно решение между тях, в качеството им на ищци и Държавата, представлявана от министъра на МРРБ, постановено по гр. д. № 4772/1998 г. на СГС. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касаторите са предявили срещу МБАЛНП [фирма], [населено място] ревандикационен иск за имот пл. № 2231, по кадастралния план от 1939 г., сега имот пл. № 1519, с площ от 6962 кв. м., съставляващ част от УПИ ІІІ-психоневрологичен институт, в кв. І по плана на [населено място], с площ от 6962 кв. м. и три сгради в него, които са били одържавени през 1949 г. от наследодателя им. Съдът е отхвърлил иска след като е приел за установено от фактическа страна следното: От наследодателите на ищците Л. И. Р. и Л. И. Р., техни родители, са били одържавени на основание чл. 8 ЗОЕГПНС дворно място с площ от 4402 кв. м., застроена и незастроена площ и постройка на два етажа с мансарден етаж, застроена на площ от 287 кв. м., едноетажна сграда, застроена на площ от 78 кв. м с две стаи и гараж и едноетажна масивна сграда на площ от 95 кв. м., всички използвани като частна болница. За имотът е бил съставен акт за държавна собственост № 2518 от 29.10.1949 г. Този имот е бил предоставен за ползване на основание постановление, обнародвано в ДВ бр. 83/1949 г., на М. – Нервно-психиатрично отделение при работническа болница София. С приета техническа експертиза е установено, че отчуждената сграда, застроена на площ от 287 кв. м. и означена с № 1 по приложение № 1 към допълнителното заключение от 24.02.2014 г., изпълнено от вещите лица арх. Д. и инж. Т. Т., (л. 324 от гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, том 2) е била пристроявана и надстроявана, в резултат на което е създадена четириетажна сграда, застроена на площ от 670.82 кв. м. (по данни от акта за държавна собственост № 6658 от 23.12.1969 г., л. 121 от гр. д. № 1169/2005 г. на СГС). Одържавената сграда, с предназначение стопанска постройка и гараж, № 3 по приложение № 1 към допълнителното заключение от 24.02.2014 г., изпълнено от вещите лица арх. Д. и инж. Т. Т., л. 324 от гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, том 2) е инкорпорирана в пристройката към основната сграда (№ 1), изпълнена в „Г” образна форма. Одържавената сграда с площ от 78 кв. м. и означена с № 2 на същата скица е пристроена през 1959 г. със сграда № 4 с площ от 108 кв. м. и двете функционално свързани се използват като патофизиология. По данни също от съставения на 02.06.1952 г. акт за държавна собственост № 2520 се установява, че така изградената психиатрична клиника като съвкупност от сгради и инсталации е предадена на 2.05.1952 г. на МНЗСГ на основание министерско постановление № 316 от 11.04.1952 г. С експертизата и с писмени доказателства акт за държавна собственост № 6658 от 23.12.1969 от 1969 г. е установено, че отчужденият имот е включен в парцел УПИ ІІІ- отреден за Психоневрологичен институт, в кв. І по плана м. Д., в [населено място], целия с площ от 25000 кв. м. В този парцел към 1969 г. са били построени общо 9 постройки, описани в експертизата от 18.06.2014 г. от вещите лица арх. Д. и инж. Т. Т.. Така оформения психиатричен болничен комплекс като съвкупност от сгради е бил предаден за стопанисване на МНЗСГ – Научно изследователски институт по неврология и психи5атрия – 4-ти км. София. Също с експертиза, изпълнена от в. л. инж. Т., е установено, че заснетият в кадастралния план от 1939 г. имот пл. № 2231 с площ от 6962 кв. м. е бил записан в разписния списък на Л. Р. и Л. Р., наследодатели на ищците. През 1956 г. е бил изработен следващия кадастрален план, в който границите на имот № 2231 са нанесени и означени със знак за общност и по този начин имотът е бил заснет като част от имот пл. № 1, който по графични данни е с площ от 6962 кв. м. Със заповед № РД 09-252 от 27.08.1999 г. е било одобрено попълване на кадастралната основа с имот № 1519, който е идентичен с имот пл. № 2231, по плана от 1939 г., поради съвпадане на границите. Установено е и това, че имотът е част от УПИ ІІІ в кв. 1, м. „Д.”, [населено място], отреден за Психоневрологичен институт, който целия е с площ от 26550 кв. м. съгласно ЧИЗРП одобрено през 2000 г. и за който е бил съставен акт за публична държавна собственост през 2003 г. По делото е установено с писмени доказателства и с приетата експертиза, че по искане на касаторите кметът на София е разпоредил със заповед № РД-15-204 от 22.042.1997 г. отписване от актовите книги за държавна собственост на 4402/6962 ид. ч. от имот пл. № 2231 и одържавените през 1949 г. три сгради, с аргумент че за терен с площ от 4402 кв. м. касаторите са се легитимирали като собственици с нотариални актове. По отношение на останалите 2560/6962 ид. части от одържавения имот пл. № 2231 касаторите са предявили ревандикационен иск срещу Столична община и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, за да установят че и тази площ, владяна от наследодателите им, и съставляваща част от заснетия имот пл. № 2231, е била отнета без основание, което у реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в редакцията й след изменението на закона с ДВ бр. 107 от 1997 г. С решение № 168 от 07.01.1999 г., постановено по гр. д. № 4772/1998 г. на СГС, ГК, І-г. о., 3 с-в е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците Е. Л. Р. и М. Л. Р. са собственици на 2560/6962 ид. ч. от парцел ІІІ от кв. 1 по плана на София с площ от 6962 кв. м., оцветен в червена на скица № 6 към заключението на приетата техническа експертиза, която подписана от състава на съда е неразделна част от решението. Първоинстанционният съд в производството по предявения ревандикационен иск срещу МБЛАНП „Св. Н.” не е обсъдил представеният препис от решението, тъй като е намерил, че върху него не е направено отбелязване, че е влязло в сила както и че преписът е верен с оригинала. Във въззивното производство е представен заверен препис от решението, в което е поставен и щемпел с отбелязване, че е влязло в сила на 18.05.1999 г. Това писмено доказателство не е обсъдено от въззивния съд и не е зачетена формираната с него сила на пресъдено нещо. Поради идентичност на предмета на ревандикационния иск по гр. д. № 4772/1998 г. на СГС с част от предмета на настоящото дело, следва да се извърши проверка за допустимост на обжалваното въззивно решение в тази част. Въз основа на данните по делото е установено, че след одържавяването имотът, предмет на настоящите субективно съединени искове, е бил предоставен за ползване на МНЗСГ, което е отразено в актовете за държавна собственост № 2518 от 29.10.1949 г., № 2520 от 02.06.1952 г. (л. 57 от гр. д. № 1168/2005 г. на СГС). В съставения акт за държавна собственост № 6658 от 23.12.1969 г. (л. 59 от същото дело) за построения след одържавяването на имота болничен комплекс – съвкупност от преустроени чрез пристрояване и надстрояване стари сгради и нови сгради е записано, че са предадени на МНЗСГ – Научно преподавателски Институт по неврология и Психиатрия на 4-ти километър, [населено място]. При влизане в сила на реституционния закон към 25.02.1992 г. имотът е стопанисван и управляван Министерство на народното здраве, което го е предоставило на Факултетска болница по неврология и психиатрия към Медицинска академия. Министерство на народното здраве към посочената година и понастоящем е със статут на учреждение, а сега ведомство (§ 2 от ДР на ЗДС). На него е било разпределено да извършва общо ръководство на тази държавна собственост, което то е осъществило чрез предоставяне на сградния фонд и прилежащия и обслужващ го терен на здравното заведение. Като предоставен на учреждение – министерство и служещ за задоволяване на нуждите на здравеопазването на населението на цялата страна, имотът е бил в режим на публична държавна собственост при влизане в сила на ЗВСОНИ. Овластена да упражнява правото на държавна собственост към влизане в сила на реституционния закон и при предявяване на ревандикационния иск по гр. д. № 4772/1998 г. е била Факултетска болница по неврология и психиатрия. Страна по предявения иск е била Държавата. С постановеното влязло в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на държавата, конституирана като ответник, като е признато, че касаторите са собственици на 2560/6962 ид. ч. от парцел ІІІ от кв. 1 по плана на София с площ от 6962 кв. м, която площ въпреки неточното записване се отнася за площта на имот пл. № 2231 по плана от 1939 г., включен в образувания парцел, а сега УПИ ІІІ отреден за психоневрологичен институт, в кв. 1 , м. „Д.” [населено място]. В него е прието, че собствеността е реституирана екс леге, тъй като е била отнета от наследодателите им без основание (чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ в цитираната по-горе редакция от 1997 г. Така постановеното решение по иск за собственост, предявен срещу държавата, разпростира силата на пресъдено нещо и по отношение на нейните учреждения, в случая М. и структурното звено Факултетска болница по неврология и психиатрия, останала на подчинение на това министредство след закриване на създадената с Указ на Държавния съвет през 1971 г. Медицинска академия, закрита със закон за закриване на МА, обн. в ДВ бр. 30 от 1990 г., правоприемник на която болница е ответника по настоящия иск МБАЛНП [фирма], [населено място]. Разрешеният спор със сила на пресъдено нещо не може да бъде пререшаван – чл. 299 ГПК, както и чл. 224 ГПК отм., но действал при предявяване на иска през 2004 г., а предявения повторно иск е недопустим. Като не е констатира това и не е прекратил производството по делото по предявения иск в тази част, съдът е постановил недопустимо решение. Това е основание по чл. 281, т. 2 ГПК въззивното решение и първоинстанционното решение да бъдат обезсилени в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от касаторите срещу МБАЛНП [фирма], [населено място] за ревандикация на 2560/6962 ид. ч. от имот № 1519, който е идентичен с имот пл. № 2231, по плана от 1939 г. и е включен в терена, за който е отреден УПИ ІІІ в кв. 1, м. „Д.”, [населено място], предназначен за Психоневрологичен институт, който целия е с площ от 26550 кв. м. съгласно ЧИЗРП, одобрено през 2000 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 9655/2009 г. на СГС, ГО, ІV-в с-в. и потвърденото с него решение без дата по гр. д. № 1169/2005 г. на СРС, І – во г. о., 44 с-в. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. ревандикационни искове в установителната им част за 2560/6962 ид. ч. от имот. пл. № 2231 по кадастралния план от 1939 г., сега имот пл. № 1519, съставляващ част от УПИ ІІІ-психоневрологичен институт, в кв. І по плана на [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените искове в посочената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: