4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1251/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр.София, 18 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1251/2015 година Делото във ВКС е за проверка по касационен ред на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, изменящо осъдителна присъда на Кърджалийския окръжен съд. Присъдата – 2/21.І.2015 год. по нохд 204/2014, е за изнасилването на 8-годишната Д. Ф. С., извършено на 2.Х.2014 год., за което подсъдимият О. Н. О. е наказан с 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор, по чл.152, ал.1, т.1, във връзка с ал.1, т.2 НК (още поради това, че изнасилената не е навършила 14 год., а упражнената спрямо нея принуда се е изразила в сила и заплашване). Наказанието е под минимума от 10 години, предвиден в закона за извършеното престъпление, тъй като в първата инстанция е било проведено съкратено следствие, позволило наложеното наказание да бъде намалено с една трета – чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а НК. Второинстанционното (въззивно) решение – 77/8.VІ.2015 год. по внохд 101/15, е издадено след оспорване на справедливостта на наложеното наказание от страна както на прокурора, така и на подсъдимия, но е уважен само протестът на представителя на обвинението и лишаването от свобода е увеличено на 12 години. Както въззивната, така и касационната жалба е с предмет справедливостта на наложеното наказание, като при това смекчаването им отново е поискано в размер, по-нисък от първоначалния в окръжния съд; използвани са и аргументите при въззивното обжалване в ПАС. В съдебното заседание в касационната инстанция жалбата е поддържана, а според участващия прокурор е неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Както се каза по-горе, познат е не само предметът на касационната жалба, но са вече използвани и доводите в нейна подкрепа, за да бъде убеден съдът, че подсъдимият заслужава много по-ниско наказание от налаганите му в предходните инстанции – да бъдат наложени минималните по закон 10 години лишаване от свобода, които после да бъдат намалени с една трета. ВКС обаче не констатира основания за своя намеса в индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият е длъжен да понесе като резултат от претендираната спрямо него отговорност. Нищо от това, което за пореден път е изтъкнато в подкрепа на възраженията срещу справедливостта на санкцията, не е било оставено без внимание в съдебните актове или обсъдено по начин, позволяващ промяна в тях. Като се съгласява с изводите на КОС и ПАС, че О. не заслужава по-снизходително наказание, ВКС добавя обобщено, че извършеното престъпление е всъщност изключително тежко. Две са изключителните утежняващи обстоятелства, които за ВКС без съмнение са достатъчни даже за максималното по закон наказание: 8-годишната възраст на изнасиленото момиче и причинените му жестоки разкъсвания на половия орган и на тъкани около него. Единствено леката умствена изостаналост на подсъдимия е важното обстоятелство с противоположно значение за индивидуализацията, така че ВКС изобщо не приема доводите на жалбоподателя за възможно смекчаване на наказанието. Те са очевидно несъстоятелни, когато преди всичко се базират на пълното отричане за наличие на отегчаващи обстоятелства по делото, но също така и когато в инцидента се вижда например липсата на родителски контрол върху пострадалото дете или ниската култура и образование на подсъдимия. Други доводи пък, макар и да не са несъстоятелни, са очевидно лишени от претендираното с оглед на тях смекчаващо значение – например чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Ръководен от всичко изложено и с оглед на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 77/8.VІ.2015 год. по внохд 101/15 на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ