3 Р Е Ш Е Н И Е №138 гр.София, 07 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева Павлина Панова с участието на прокурора Атанас Гебрев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 1080/2011 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Ю. И. против решение № 317 от 21.12.2010 год. по внохд № 333/2010 год. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия Н. И. и съдържа оплакване, че е осъден за престъпление грабеж, което не е извършил.Искал е да изнасили пострадалата, за което се е признал за виновен, но не е могъл да се възбуди и затова е имал само блуствени действия.Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния защитник, който представя и писмени бележки в които излага съображения и за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.09.2010 год. по нохд № 448/2010 год., Ловешки окръжен е признал подсъдимия Н. Ю. И. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.1 ,т.3, пр.2 и т.4, вр. с л.198 ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.б.”а” и”б”и вр. с чл.58а НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.Осъден и по чл.150 ал.2, вр. с ал.1 и чл.58а НК на една година и единадесет месеца лишаване от свобода.На основание л.23 ал.1 НК е определено общо наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание по тази присъда и наказанието по нохд № 4472/2009 год.на Плевенски районен съд, в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.24 НК е увеличено с още една година, което да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия И., само за явна несправедливост на наложеното наказание, с решението на Апелативния съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият И. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл.372 ал.4 НПК.При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и правилно решени въпросите по чл.301 НПК. Възраженията в жалбата на подсъдимия И., че е осъден за престъпление което не е извършил са голословни и нереални, защото са напълно несъвместими с признатите от него факти, подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства.На л.101-102 от дознанието е привлечен в качеството на обвиняем за извършени от него престъпления при условията на опасен рецидив по чл.199 ал.1, т.3, пр.2 и т.4 НК и по чл.150 ал.2, вр. с ал.1 НК.В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са описани обективните и субективни елементи на тези престъпни състави.Изписани са съгласно изискванията на закона и в диспозитивната част.В пределите на признатите фактически положения по обвинителния акт, съдът е изложил своите правни изводи по приложението на закона. При проверката не се установи окръжният съд да е нарушил нормативната уредба по глава 27 НПК за съкратеното съдебно следствие.Съгласно протокола от съдебното заседание проведено на 24.09.2010 год., съдът е дал ход на делото при условията на чл.371 ал.2 НПК.Към тази процедура съдът е пристъпил след изслушване на подсъдимия И., който е заявил, че се признава за виновен, поддържа показанията които е дал на досъдебното производство и пред съдия от Окръжния съд както и това, че е извършил престъпленията за които е обвинен.Съгласил се е делото да продължи по този ред с ясното съзнание, че самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата.Налице са били всички предпоставки за прилагане на това диференцирано производство, стриктно е празен регламентирания ред за неговото допускане и провеждане и присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.372 ал.2 и 3 НПК.Изложеното в жалбата твърдение е некоректно, поради това и служебният защитник не излага никакъв довод в негова подкрепа.Изложеното от него оплакване за явна несправедливост на наказанието и изложените обстоятелства в тази насока не следва да бъдат обсъждани, след като в жалбата такова касационно основание не е посочено. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317 от 21.12.2010 год., постановено по внохд № 333 по описа за 2010 год. на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: