Р Е Ш Е Н И Е № 51 град София, 21.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 658/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на гр. ищец и частен обвинител Е. П. И. от[населено място], против въззивна присъда на Варненския окръжен съд, постановена по внохд № 1004/2010 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Искането е да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 103/30.09.2010 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 221/21.04.2010 г., на Районен съд[населено място], 36-ти наказателен състав, постановена по нохд № 852/2010 г., като вместо нея е признал подс. Д. Т. Д., за невинен в извършено през периода 27.10.2006 г. – 17.07.2007 г., в[населено място], престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, поради което го е оправдал по това обвинение. Отхвърлил е предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди, потвърдил е присъдата в оправдателната й част и я е отменил за присъдената държавна такса. По довода в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, това оплакване за изцяло неоснователно. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т.т. 1-4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на въззивният съдебен акт. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на касатора. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Въззивният съд, е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил оправдан за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, второинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал извода си да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин – л.л. 33, 38 от мотивите. Затова възражението, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са били обсъдени всички доказателства, е неоснователно. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, във връзка с подадената жалба, при постановяване на въззивната присъда, настоящият касационен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка се свеждат до твърденията за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Д. Д. не е осъществил състава на посоченото престъпление, от обективна и субективна страна, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, и на техния сериозен и задълбочен анализ, като точно е посочено кои се кредитират и кои не и защо. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен състава на това престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към главния факт от предмета на доказване, този извод е законосъобразен. Както правилно е посочено в мотивите на второинстанционният съд, не са доказани по безспорен начин, така както са изискванията на НПК, времето, начинът на извършване на деянието, размерът на причинената имотна вреда. От тук и направеното възражение в касационната жалба, че извършеното е престъпление, по посочения текст от НК, е неоснователно. Безспорно от данните по делото се установява, че е обективно невъзможно в случая, да се поддържа заблуждение до м. юли 2007 г., че ще се извърши нещо с краен срок м. март същата година, че в подписания предварителен договор подс. Д. действа от името и като пълномощник на св. Д., като по този начин не е могъл да взема самостоятелни решения, че поведението му не сочи за някакви измамливи действия, с цел неправомерно извличане на облага, чрез формиране на неправилна представа в св. И., че ще му продаде като пълномощник процесния имот. Точни са направените разсъждения от предходната инстанция, след подробно обсъждане на събраните доказателства, че имотната вреда не е доказана нито като обективно настъпила, нито по размер. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че може да се направи еднозначен извод по отношение на инкриминираното с обвинението деяние, т.е. да се приеме, че то не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по този текст от НК. Счита, че мотивите на тази инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 103/ 30.09.2010 г., постановена по внохд № 1004/2010 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: