4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88 София, 15.03.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3814/2020 година. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. В., чрез адв. Г. К. Б., срещу решение № 20142 от 09.09.2020 г. по в.гр.д.№ 117/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 24.02.2020 г. по гр.д.№ 1063/2019 г. на Кърджалийски районен съд, с което е уважен предявеният от В. П. Й. против В. Х. В. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, като е признато за установено по отношение на ответника В. Х. В., че ищцата е собственик на апартамент № ...., находящ се в [населено място], кв. В., блок ..., вх...., ет...., със застроена площ 65.91 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № ... с полезна площ 3.61 кв.м., и припадащите се 1.166 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит през време на брака на страните, на основание договор за покупко-продажба, е лична собственост на В. П. Й., тъй като продажната цена е платена с парични средства нейна лична собственост. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му при несъобразяване със събраните по делото доказателства и в нарушение на чл. 23 СК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответницата по жалбата В. П. Й., в депозиран отговор, чрез адвокат И. Б., изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Делото има за предмет предявен от В. П. Й. срещу В. Х. В. иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за признаване за установено между страните по делото, че процесният апартамент, придобит по време на брака им, е лична собственост на ищцата, тъй като продажната цена е платена с парични средства нейна лична собственост – получени на основание договор за банков кредит и договор за заем, сключен със сестрата й, като и двата заема били изплащани лично от ищцата. Ответникът В. Х. В. в представен отговор по чл.131 от ГПК излага съображения, че апартаментът бил придобит по време на брака в резултат на съвместен принос. Същият бил платен със заемни средства, а не с лични средства на ищцата, като при погасяване на заемите и той вземал активно участие – със средства, труд и грижи за отглеждане на детето. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са сключили граждански брак на 05.07.2000 г., който е бил прекратен с решение № 480/26.11.2016 г. по гр.д. № 1233/2018 г. по описа на РС - Кърджали, влязло в сила на 12.12.2018 г. С договор за продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС и НРПУРОИ, сключен на 09.02.2001 г., между Община Кърджали и В. П. Й., общината е продала процесния апартамент на ищцата за сумата 3374 лв., от която сума 1014 лв. били внесени с ордер № 19027/06.02.2001 г., а останалите 2360 лв. В. Й. получила от “Банка ДСК” - клон Кърджали, на основание договор за банков кредит от 8. 02. 2001 г., със срок за издължаване 7 години, чрез удръжки от разплащателна сметка, по която В. Й. се е задължила да превежда трудовото си възнаграждение. Кредитът е изтеглен на 8. 02. 2001 г. и изцяло погасен на 18. 05. 2005 г., чрез превод на вноски от заплатата на ищцата, извършван от работодателя й ТП „Български пощи“-клон Кърджали. Окончателната вноска, извършена на 18. 05. 2005 г., е била в размер на 1086, 03 лв. и е представлявала кредитни средства от потребителски кредит в размер на 7400 лв., изтеглен от ищцата на 18. 05. 2005 г., от същата банка. Според показанията на св. И. С., сестра на ищцата, най-голямата им сестра изтеглила заем в размер на 1300 лв., която сума предоставила на В. Й., за да заплати процесния апартамент, а впоследствие ищцата върнала на сестра си получената на заем сума. Въз основа на показанията на свидетеля Г. Г. е прието за установено, че ответникът по иска В. В. работил по трудови договори, а имал и сергия за зеленчуци. От правна страна съдът е приел, че процесният апартамент е изключителна собственост на ищцата, поради пълна трансформация на нейно лично имущество. Придобит е от страните при действието на отменения СК от 1985 г., но приложение намират разпоредбите на действащия Семеен кодекс от 2009 г., предвид разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР СК. Продажната цена е платена с нейни лични средства – вземания от възнаграждение по трудов договор, с които са погасявани банковият кредит и заемът и потребителският кредит, от който е погасена окончателната вноска. Направен е извод, че е налице пълна трансформация на лични средства на ищцата, поради което и придобитият по време на брака апартамент е нейна лична собственост. Не е възприето за основателно застъпеното във въззивната жалба становище, че погасяването на жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг няма вещноправни последици, а поражда облигационни отношения между съпрузите. В тази връзка е прието, че Семейният кодекс от 2009 г. разширява обхвата на личните права, които всеки от съпрузите придобива по време на брака, като прогласява за лични вземанията по трудови и граждански договори, както и вземанията по банкови влогове. При закупуване на жилище с лични средства, придобитият недвижим имот става лична собственост на единия съпруг, а не общ на двамата съпрузи. За неотносими към предмета на делото са счетени изложените от ответника по иска доводи за придобиване на имота в резултат на съвместен принос, като в тази връзка е прието, че от значение е доказано ли е преобразуване на лично имущество. В изложение към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.23, ал.1 СК и претенция на ищеца за покупка на имот по време на брака, с лични негови средства, получени по банков заем и дарение, следва ли ищецът да установи, че именно дарената му сума е действително вложената при покупката на процесния имот и дали полученият банков заем представлява изцяло лични средства на ищцата. 2. Може ли да се приеме, че получените от ищцата средства по банков заем и дарение са суми с изцяло личен характер и влагането им при закупуването на процесния апартамент води до пълно преобразуване на личното имущество на някой от съпрузите при придобиване по смисъла на чл.23, ал.1 СК. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 172/2020 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 4903/2015 г. на ВКС, І г.о., както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос, конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция в съответствие с указанията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: възниква ли съпружеска имуществена общност върху недвижим имот, придобит по време на брака чрез договор за покупко-продажба, ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем/банков кредит, сключен само от единия съпруг, и заемът е изплащан с лични средства на единия съпруг. В практиката на ВС и на ВКС, формирана във връзка с тълкуването на чл. 19, чл. 21 и чл. 25 СК от 1985 г. (отм.), съотв. на чл. 32, ал. 2 и чл. 23 СК, включително цитираната от касатора, се приема, че при режима на съпружеската имуществена общност придобитото по време на брака, чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемополучател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г., съотв. на чл. 23 СК. Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака (ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното). В този смисъл са решение № 904 от 2. 10. 2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., 1 г.о., решение № 415 от 22. 10. 2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., 1 г.о., решение № 36 от 31. 03. 2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г., 2 г.о., решение № 428 от 11. 04. 2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., 4 г.о., определение № 529 от 16. 11. 2017 г. по гр. д. № 1570/2017 г., 1 г.о. и др. В мотивите към ТР № 5/2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, точка 4, също е разяснено, че съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Плащането на продажната цена на купения през време на брака имот със заемни средства, за връщането на които и двамата отговарят солидарно, съгласно чл. 32, ал. 2 СК/ чл. 25, ал. 2 СК, отм., поражда само облигационни отношения между съпрузите. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на правилността му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20142 от 09.09.2020 г. по в.гр.д.№ 117/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя В. Х. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 60, 46 лв. и да представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: