О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 335 София, 19.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2283/2019 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена жалба от А. П. Д., в качеството й на законен представител на малолетните касатори: Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., срещу решение № 55 от 27.03.2019 г. по в.т.д. № 262/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 55 от 18.05.2018 г. по т.д. № 79/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, са отхвърлени предявените против „Осъм Комерс” АД, [населено място], искове по чл.71 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че всяка една от ищците притежава по 968 броя поименни акции от капитала на „Осъм Комерс” АД. Касационните жалбоподатели считат за неправилно становището на въззивния съд за начина на наследяване на акциите и приложимост на чл.177 ТЗ, като изтъкват доводи, че тази разпоредба не урежда наследяването на акции, а има отношение единствено към упражняване на правата по една единствена съсобствена акция. В жалбата се твърди, че съдът е следвало да прецени, съобразно разпоредбите на наследяването, дали наследените акции се разпределят между наследниците в реални дялове или всяка акция става съсобствена на наследниците и едва след това да обсъжда дали правата по наследените акции ще се упражняват по реда на чл.177 ТЗ. Касаторите изтъкват, че според съдебната практика, акциите не се разглеждат като движими вещи, а като вземания, поради което могат да бъдат поделени между съсобствениците, съобразно размера на дяловете, а чл.177 ТЗ е приложим само ако има остатък акции, които не могат да се разпределят според правата и броя на наследниците. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество за уважаване на исковите претенции. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и 2. Разпоредбата на чл.177 ТЗ има ли отношение към придобиването на акции в съсобственост или се отнася само за упражняване на правата по такива акции. Допълнителната селективна предпоставка по първия въпрос е основана на доводи за липса на изрична правна уредба при наследяване на налични акции, както и невъзможността за прилагане на Закона за наследството, с оглед спецификите на акциите. От друга страна се сочи, че по този въпрос са налице противоречиви становища във влезли в сила решения по в.т.д. № 297/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т. и по т.д. № 5664/2016 г. на Апелативен съд – София, което обуславя необходимост от уеднаквяване на практиката от ВКС, с цел изясняване на точния смисъл на закона и правилното му прилагане, което би спомогнало и за развитието на правото. При обосноваване на поддържаното от касационните жалбоподатели допълнително основание по втория правен въпрос се сочи, че е необходимо изясняване на точния смисъл на чл.177 ТЗ и възможността за прилагане на тази разпоредба от съда, когато се обсъжда придобиване на акции в съсобственост, в частност – по наследство, или тази разпоредба урежда единствено начините за упражняване на правата по акции. От ответника по касация „Осъм Комерс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който подробно е мотивирано становище за липса на предпоставки за допускане касационно разглеждане на делото, с позоваване на приложена към отговора съдебна практика. Развити са и доводи по съществото на спора, с искане за оставяне без уважение на депозираната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – Велико Т. е приел от фактическа страна следното: Ответното дружество е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с капитал 50 000 лв., разпределен в поименни акции, с номинал 2 лв. всяка една, записани изцяло, за които се издава временно удостоверение; На 14.05.2014 г. е починал акционерът Б. Г. Н., с наследници по закон тримата малолетни ищци и неучастващите в делото – Б. Б. Н., Г. Б. Н. и Ю. П. Н.; Ищците са приели наследството по опис, в т.ч. и 5 811 акции, всяка с номинална стойност от 2 лв., от капитала на „Свинекомплекс Боздуганово” АД, сега „Осъм Комерс” АД; В Алонж № 1 към книгата на акционерите на ответното дружество и удостоверение, издадено от него, е отразено, че ищците, в качеството им на наследници на Б. Н. – собственик на 5 811 поименни акции от капитала на дружеството, притежават заедно, по см. на чл.177 ТЗ, акции от капитала на дружеството – всеки от тях по 1/6 ид.ч. За безспорно е прието, че между ищците и останалите трима наследници не е постигнато съгласие за упълномощаване на общ пълномощник по смисъла на чл.177 от ТЗ, нито е извършена доброволна делба на наследените акции. По спорния въпрос – дали при наследяване по закон при няколко наследници те придобиват реален брой акции или върху всяка една от оставените в наследство акции възниква съпритежание, апелативният съд, след подробно обсъждане на спецификите на акцията и правата, които тя обективира, както и неделимостта на акцията и възможността за съвместно упражняване на правата по нея, когато тя принадлежи на няколко лица / чл.177 ТЗ/, е приел, че по силата на наследяването по закон, ищците, заедно с останалите трима наследници, са притежатели на по 1/6 идеална част от всяка една от поименните акции, притежавани от техния наследодател, а не на реален брой акции, съответстващи на частта им от наследството. Решаващият съд не е възприел тезата на ищците, че след като се касае за оставени в наследство пакет акции, то те се разпределят между наследниците по силата на наследственото правоприемство. В мотивите е изтъкнато, че разпоредбата на чл.177 ТЗ не може да има различен режим на прилагане в зависимост от това, дали се наследяват няколко акции, или се наследяват множество акции, чийто брой позволява разделяне между наследниците, както и, че цитираната разпоредба е приложима за всяка една акция. Изведен е извод, че в случая, поименните акции на наследодателя Б. Н. са наследени от шестимата му наследници по закон и те са съпритежатели на акциите, при идеални части, съобразно квотите им в наследството, както и, че всяка една поименна акция е станала самостоятелен обект на съпритежаване от всички наследници. За несъответстващо на чл.177 ТЗ е счетено твърдението на ищците за наследяване от всеки един от тях на по 968 броя поименни акции и за приложение на посочената разпоредба само за останалите 3 броя поименни акции. Решаващият съдебен състав е констатирал и липсата на доказателства за извършена доброволна делба между наследниците, поради което не е приел, че ищците са станали индивидуални притежатели на претендирания, с предявените искове по чл.71 ТЗ, реален брой поименни акции от капитала на ответното дружество. С оглед възприетата неоснователност на исковите претенции, въззивният съд е постановил отмяна на атакуваното пред него първоинстанционно решение. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следния обобщен и конкретизиран материалноправен въпрос: При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и приложима ли е разпоредбата на чл.177 ТЗ при наследяване на налични поименни акции. Този въпрос е обсъждан от въззивната инстанция и е обусловил правните му изводи по спорното право. За установена следва да се счете и поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед липсата на формирана задължителна или константна практика на ВКС по посочения въпрос, както и противоречивото му разрешаване от съдилищата, доказано с посочените от касаторите влезли в сила решения на Апелативен съд – Велико Т. и на Апелативен съд – София. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторите, представлявани от законния си представител, следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 55 от 27.03.2019 г. по в.т.д. № 262/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т.. УКАЗВА на касаторите: Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от законния си представител А. П. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото пл.нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: