Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 557   София, 20 януари  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора М.Велинова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 555 /2008 г.   Производството по делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата И. И. П. против гражданската част на решение № 138 от 01. 09. 2008 г. по внохд № 265 / 2008 г. на Апелативния съд в гр. В.. В жалбата се сочи, че въззивният съд в нарушение на закона е завишил размера на присъдените в полза на наследниците на пострадалите обезщетение. Изтъква се, че съдът не е съобразил конкретните детайли, при които е станал инцидентът с управлявания от подсъдимата автомобил, и е подценил приноса на пострадалите за настъпването му. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или, алтернативно – за намаляване на обезщетенията до размера, определен от първата инстанция. Повереникът на гражданските ищци И. Г. М. и М. Г. М. в писмена защита оспорва основателността на жалбата като се позовава на установената съдебна практика и на размера на вредите, понесени от семейството на загиналия С. Г. Представителят на прокуратурата пледира за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. В. с присъда № 53 от 30.04.2008 г. по нохд № 362 /2008 г. признал подсъдимата И. И. П. за виновна в това, че на 03. 01. 2007 г. като непълнолетна, но разбираща свойството и значението на извършеното и можеща да ръководи постъпките си, при управление на лек автомобил “ Фолксваген Пасат”, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – на В. Т. С. и на С. М. Г. , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.”б” във вр. с ал. 1 и чл. 342 и чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1 ,т .2 б.”б” , пр.2 от НК й наложил наказание пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Съдът осъдил подсъдимата /със съгласието на родителите / да заплати на И. Г. М., М. Г. М., Й. Г. Т. и Т. С. Т. по 20 000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди от деянието ведно със законните лихви от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлил исковете на ищците над този размер. Апелативният съд в гр. В. с решение № 138 от 01.09.2008 г. по внохд № 265 / 2008 г. изменил присъдата в гражданската й част, като увеличил размера на присъдените обезщетения от 20 000 на 40 000 лева за всеки от ищците и завишил съответно на това увеличение и размера на дължимата държавна такса. В останалата част присъдата била потвърдена Касационната жалба срещу гражданскоосъдителната част на въззивното решение е частично основателна по следните съображения: На първо място не могат да бъдат споделени разсъжденията на Апелативния съд относно поведението на подсъдимата при получаване на управлението на автомобила като фактор, рефлектирал върху обема на понесените от гражданските ищци неимуществени вреди. Несъмнено при определяне на размера на тези вреди съдът е длъжен да вземе под внимание всички обстоятелства, свързани с характера на деянието, пълният обем от последиците му и степента на вината. Въззивният състав обаче е сгрешил, като е обсъждал проявени от подсъдимата каприз и натиск върху останалите пътници , за да седне зад волана. От фактическата обстановка, отразена във възивното решение става, ясно, че така се е държала не подсъдимата, а нейната сестра – свидетелката Е. И. П. е сменила сестра си по-късно, без да има данни, че това е станало при противопоставяне от страна на титулярния шофьор - В. С. Той е извършил нарушение по чл. 177, ал. 1, т.3 от ЗДвП , като допуснал лекият автомобил да се управлява от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление. Вън от съмнение е, че С. е познавал подсъдимата и знаел, че на нейната възраст – ненавършени шестнадесет години, тя не може да бъде правоспособен водач. По този начин той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – обстоятелство, което следва да рефлектира върху размера на дължимото от подсъдимата обезщетение. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че присъденото от въззивната инстанция обезщетение в полза на наследниците на В. С. - Й. Г. Т. и Т. С. Т., не е адекватно на тази част от неимуществените вреди, която е в пряка причинна връзка с инкриминираното деяние. Критерият за справедливост на чл.52 от ЗЗД налага неговото намаляване от 40 000 на 30 000 лева. Поведението на другия пострадал от произшествието – С. М. Г. , не съдържа елементи на съпричиняване , които да оказват влияние върху обема на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди. Той бил само пътник в колата и се возел на задната седалка, когато двете сестри се сменили на шофьорското място. За разлика от В. С. , който във фаталната нощ е бил държател на автомобила и пътувал непосредствено до водача, С. Г. нямал нито задължението, нито възможността да се противопостави на поемането на управлението от неправоспособната И. Родителите му понесли тежка загуба, загубвайки детето си в разцвета на младостта му по нелеп и неочакван начин. Размерът на уважената част на гражданските искове е съобразен с установените от възизвната инстанция морални щети , понесени от ищците, както и с изградения от житейската и съдебна практика критерий за справедливост, поради което не подлежи на намаляване.. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2,т.5 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ИЗМЕНЯ решение № 138 от 01.09.2008 г. по внохд № 265 / 2008 г. на Апелативния съд в гр. В., като намалява размера на присъдените в полза на Й. Г. Т. и Т. С. Т. обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата деяние, от по 40 000 /четиридесет хиляди/ лева – на по 30 000 /тридесет хиляди/лева за всеки от тях, както и размера на допълнително присъдената държавна такса от 3 200 лева на 2 400 лева. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2. .