5 РЕШЕНИЕ № 225 [населено място], 31 октомври2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело № 1040 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимия З. А. С., подадена чрез защитника му- адвокат Р. И., срещу решение № 31, постановено на 12.08.2016 год. по ВНОХД № 18/2016 год. по описа на Военно - апелативен съд. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при оценката на събраните по делото доказателства, което довело и до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърденията, като се иска да бъде отменено решението на въззивния съд и да бъде оправдан подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Защитата твърди, че въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, като не отчел допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Контролиращият съд бил приел неправилно, че комплексната експертиза и показанията на св. Г. обосновават обвинението, което довело до нарушение на материалния закон. Защитата представя подробни писмени бележки в подкрепа на твърденията, изложени в жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Според прокурора твърденията на защитата за необективността на част от свидетелите и за допуснати нарушения при оценката на доказателствата били неоснователни. Въззивният съд правилно бил приложил материалния закон, приемайки, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, като този извод се подкрепял изцяло от събраните и проверени доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител Б. Ф. изразява становище, че не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения и същата не следва да бъде уважена. В предоставената му последна дума подсъдимият З. С. моли ВКС да отмени въззивното решение и да го оправдае по повдигнатото обвинение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 1, постановена на 24.03.2015 год. по НОХД № 1/2015 год., Софийският военен съд е признал подсъдимия капитан З. А. С. за виновен в това, че на 23.10.2013 год., в [населено място], пред надлежен орган на властта, набедил майор Б. Ф. от РС „Военна полиция“ – П., в престъпление като знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал.1, алт.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на наказание „ лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, като му наложил и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни на основание чл. 52 от НК, чрез публично обявяване на присъдата пред колектива на РС „Военна полиция“- П.. С решение № 31, постановено на 12.08.2016 год. по ВНОХД № 18/2016 год., Военно-апелативният съд е потвърдил изцяло присъдата на Софийския военен съд, като осъдил подсъдимия да заплати разноските, направени в хода на въззивното производство. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В подкрепа на релевираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК защитата сочи, че въззивният съдебен състав не е изпълнил задълженията си да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Подробно са развити съображения за допуснати нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствените източници. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не дават възможност да се направи извод по какъв начин въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение относно авторството на деянието. Същият съд се упреква и в това, че не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в решение, постановено при предишното касационно разглеждане на делото. При извършената касационна проверка се установи, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите за неспазване на изискванията по чл. 13, чл. 14, ал.1, чл. 107, ал.5 и чл. 305, ал.3 и ал.6 от НПК. При разглеждането на делото въззивната инстанция е събрала всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Контролиращият съд е приобщил към доказателствения материал писмени доказателства, уважавайки преди всичко исканията на подсъдимия и неговия защитник, допуснал е и е приел заключението на повторна комплексна почеркова и техническа експертиза, в изпълнение на указанията, дадени в решението на ВКС постановено при предишното касационно разглеждане на делото, провел е повторен разпит на свидетеля Г., като е разпитал в качеството на свидетел С. А.. Всички доказателства, както събраните от първоинстанционния съд, така и приобщените в хода на въззивното съдебно следствие, са били подложени на задълбочен анализ от въззивния съд в съответствие с изискването на закона, като не е допуснато превратното им тълкуване или игнориране на едни за сметка на други. По същество във въззивното решение контролиращият съд е отговорил на възраженията на защитата /същите се сочат и в касационната жалба/, свързани с достоверността на отделните доказателствени източници, като е направил собствена преценка на същите, излагайки убедителни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други. Съдържащата се в доказателствените средства информация е възприета точно и правилно, според действителния й смисъл, което е позволило достоверно извеждане на фактите. С необходимото внимание и задълбоченост са преценени всички гласни доказателства, като особено внимание въззивният съд е обърнал на показанията на св. Ф., отчитайки обстоятелството, че същият като страна в процеса е заинтересован от изхода на делото. Решението да даде вяра на този свидетел, контролиращият съд е обосновал с това, че изложеното от него кореспондира с установеното чрез други гласни доказателства- показанията на свидетелите Ч., Г., Т., М., Г. и Г.. Внимание въззивният съд е обърнал на всяко едно възражение на защитата относно изнесената информация от свидетелите Т. / за начина на получаване на кореспонденцията в деловодството на Военна прокуратура- П. и окомплектоването на плика заедно с неговото съдържание/ и от свидетеля Б. / за неверността на отразеното в инкриминираната жалба/, като анализът на показанията на посочените свидетели е извършен изцяло по правилата на формалната логика и в пълно съответствие с процесуалните правила, поради което възраженията на касатора в тази връзка са изцяло неоснователни. Следва да се отбележи, че в по-голямата си част, възраженията на защитата, се отнасят до твърдението за необоснованост на обжалвания съдебен акт, което не е от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 348 от НПК касационни основания. Касационният съд не е оправомощен да приема за установени обстоятелства от събраните и проверени доказателствени източници, различни от приетите от съдилищата по фактите. Единствената компетентност, която има като съд по правото е да провери дали са спазени всички процесуални правила свързани със събирането и оценката на доказателствата. Недоволството на защитата от приетите от въззивната инстанция фактически изводи и различната й интерпретация на доказателствената съвкупност, не е основание да се приеме за основателно твърдението за допуснато процесуално нарушение. При положение, че не се констатират нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата и на процеса на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд, касационният съдебен състав намери, че фактите са правилно установени, като това е позволило и законосъобразното решаване на делото по същество. Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. Въззивният съд е изложил в обжалваното решение правните си изводи относно всеки един от елементите на състава на чл. 286, ал.1 от НК, като е посочил подробни съображения относно съставомерността на осъщественото от подсъдимия деяние. Приетите от въззивната инстанция фактически положения относно авторството на деянието / установено от заключението на комплексната експертиза/, осъществяването на изпълнителното деяние /изведено от заключението на комплексната експертиза съпоставено с показанията на свидетелите Т., Ф., Б., М., Т./, наличието на мотиви за извършване на престъплението / видно от показанията на свидетелите Ф., Г., подкрепени с писмени доказателства, относно наложеното наказание на подс. С. и неполученото от него ДМС/, неистинността на изложените в „жалбата“ твърдения / установена от показанията на Б. и Ф./ са в пълно съответствие с правните изводи на съда по приложимия материален закон. За да се приеме, че е осъществен състава на чл. 286, ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че е изпратено съобщение до надлежен орган / в чиито правомощия е да осъществи наказателно преследване/ за извършено престъпление от конкретно лице, с посочване на такава информация за него, която да позволява то да бъде идентифицирано. За осъществяването на престъплението не е необходимо набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното престъпление, като е достатъчно да съобщи обстоятелства, които обективно да съдържат признаците на определено престъпление /реш. № 304/07.07.2011 год. по н.д. № 1610/ 2011 г. на ВКС, ІІІ НО/. В конкретния случай, коректният прочит на „жалбата“ / чрез която е подадена невярната информация до надлежния орган/ дава основание да се приеме, че Ф. е бил набеден в извършване на две престъпни деяния - кражба и длъжностно престъпление. Точната правна квалификация на тези деяния не е задължителен елемент от състава на чл. 286, ал.1 от НК, поради което и фактът, че такава не е била отразена в диспозитива на първоинстанционната присъда, не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила. Достатъчно е, че в обвинителния акт подробно са посочени деянията, включително и чрез цифровата им правна квалификация, което е дало възможност на подсъдимия да се запознае с всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, за да може да се защити. В мотивите на постановените съдебни актове, първоинстанционният и въззивният съдебни състави са изложили подробни съображения относно деянията, в извършването на които е бил набеден Ф., обосновавайки по този начин взетото от тях решение, като тази им дейност е изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон и съдебната практика. За да се приеме, че деянието е съставомерно е необходимо информацията за престъплението да не отговаря на действителността, т.е. изнесените в „жалбата“ твърдения за извършени от набедения престъпления да не са верни, както е установено в настоящия случай. Съдилищата по фактите правилно са преценили в тази връзка показанията на св. Б., който категорично е отрекъл да е подател на „жалбата“, както и събитията да са се случили така, както са описани в нея. При това положение , след като е установено, че св. Ф. не е извършил вменените му с „жалбата“ действия, да се разследва какви негативни последици / каквото твърдение се излага в касационната жалба/ са могли да породят те по отношение на св. Б., означава да се изисква от съда да установява факти, стоящи извън предмета на доказване. Такова задължение съдилищата по фактите нямат, поради което не могат да бъдат упрекнати в неизпълнението им и това да послужи за отмяна на постановените от тях съдебни актове, както се иска от защитата. Неоснователно е и възражението, изложено в касационната жалба, затова, че не било доказано незнанието на подсъдимия за неверността на посочените в „жалбата“ сведения. Умисълът на дееца се обективира в неговите действия. След като деецът не сочи конкретни факти, от които е преценил, че събитията са се развили така, както е изложил в „жалбата“, съдът не би могъл да ги проверява, обсъжда, съпоставя и т.н. Щом твърдяното в „жалбата“ не се е случило в действителност, но въпреки това авторът й е свел невярната информация пред надлежния орган /същевременно не сочи конкретни факти, от които да черпи субективна увереност в тяхната истинност/, следва да се приеме за установено, че той е съзнавал неистинността на твърденията си, т.е. осъществил е престъпния състав и от субективна страна. Разсъжденията на въззивния съд в този смисъл са правилни и законосъобразни, поради което твърдението на касатора, че е нарушен материалния закон е неоснователно. С оглед изложените съображения, ВКС констатира, че въззивният съд при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31, постановено на 12.08.2016 год. по ВНОХД № 18/2016 год. по описа на Военно - апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.