1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №399 гр. София, 09.06.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2431 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Кепитъл Лизинг“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор В. Я. Д., чрез „Адвокатско дружество Георгьовски“, представлявано от адв. С. М. Гергьовски срещу решение № 1566 от 26.06.2019г. по т. дело № 917/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав и ищецът /въззивник/ е осъден да заплати на ответницата /въззиваема/ Д. А. Т. – Д. сумата 30 лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване и сумата 1 146,09 лв. – държавна такса за касационно обжалване. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Кепитъл Лизинг“ АД против Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и чл. 505, ал. 1 ТЗ за установяване, че ответниците дължат на ищеца сума в размер 63 270,15 лв., което вземане представлява част от вземане в размер общо 120 019,75 лв., за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав, и ищецът е осъден да заплати на ответниците сума в размер 3 000 лв. – направени съдебни разноски. Въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба е постановено по реда на чл. 294 ГПК след като с решение № 319 от 08.01.2019г. по т. дело № 2985/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е отменено решение № 918 от 20.04.2017г. по т. дело № 3886/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 4583 от 06.06.2016г. по гр. дело № 20475/2014г. на Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Кепитъл Лизинг“ АД е носител на вземане за сума в размер 29 299,16 евро с левова равностойност 57 304,68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008г. и падеж на задължението 03.09.2-13г., издаден от Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. в полза на „Кепитъл Лизинг“ АД за сумата 83 331,18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр. дело № 36950/2013г., както и в частта му за разноските, и делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг състав на САС. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че ответниците – издатели на процесния запис на заповед не разполагат с лични възражения, произтичащи от установеното по делото каузално правоотношение, включително с възражение за погасяване по давност на вземането, тъй като длъжници по каузалното правоотношение са „Ерджи“ ЕООД и „Транс спед бг“ ООД. Излага доводи, че с разглеждане на направеното възражение за погасено по давност вземане по каузалната сделка е допуснато упражняване на чуждо потестативно право при липса на законова регламентация затова; ответниците не са могли да се позоват на липсата на изискуемо каузално вземане по представения договор за лизинг, тъй като длъжниците по договора за лизинг не са упражнили това възражение. Касаторът поддържа също, че е недопустимо разглеждането на правните последици от възражение за погасено по давност вземане по каузалното правоотношение, упражнено в рамките на процес, който няма за предмет самото каузално правоотношение. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно: 1. Представлява ли лично възражение възражението на издателя на запис на заповед относно погасено по давност вземане по каузалното правоотношение в случаите, когато длъжник по това правоотношение е лице, различно от издателя на записа на заповед? 2. Могат ли трети лица /като менителничните длъжници/ да упражняват чужди потестативни права, когато това упражняване не е изрично предвидено в закона? 3. Може ли възражението за погасено по давност вземане по каузалната сделка да бъде упражнено извън исковия процес по самата каузална сделка? По трите въпроса касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на третия въпрос поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 186/19.06.2013г. по гр. д. № 927/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. Ответницата Д. А. Т. – Д. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като е постановено при спазване на материалния закон, съдопроизводствените правила и е обосновано. Подробни съображения е изложила в представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Н. А. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържа изложение на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че с представения по делото запис на заповед, издаден на 05.11.2008г., ответниците Д. А. Т. – Д. и Н. А. И. се задължили да платят без протест на заповедта на ищеца „Кепитъл Лизинг“ АД сумата 85 331,18 евро на посочения адрес, на предявяване, като записът на заповед е могъл да бъде предявен до 6 години от издаването му. Във връзка с обстоятелството, че издателите са се подписали и като авалисти, е изложил съображения, че не води до нищожност на записа на заповед, а единствено до извод за липса на валиден авал, поради което е заключил, че процесният запис на заповед е истински документ, който отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ. Поради обективирано от издателите предявяване на записа на заповед за плащане, но без посочена дата, и предвид липсата на доказателства за датата на предявяване на ценната книга на издателите, въззивната инстанция е приела за дата на предявяване на записа на заповед най-късната възможна дата – 03.09.2013г., когато записът на заповед е представен по ч. гр. дело № 36950/2013г. на СРС, 57 състав като приложение към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Установила е, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг, и че към 19.04.2016г. неплатените задължения на лизингополучателя са в размер 46 525,25 лв. без ДДС или 55 830,30 лв. с ДДС – лизингови вноски за периода 25.06.2012г. – 25.11.2013г., и 1 496,72 лв. – лихви за забава. С оглед задължителните указания в отменителното решение № 319/08.01.2019г. по т. дело № 2985/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение, че предявяването на иска по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 /предишна т. 9/ ГПК не прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по каузалното правоотношение по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, както и че твърдението на ответната страна – издател на записа на заповед, за изтекла след срока за отговор на исковата молба по чл. 422 ГПК, съответно след подаване на въззивната жалба или след изтичане на срока за отговор на въззивната жалба погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение /което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение/, когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузалното правоотношение, представлява твърдение за нововъзникнало обстоятелство, съдебният състав е разгледал възражението за изтекла погасителна давност по отношение на останалите неплатени лизингови вноски. Приел е, че е допустимо по иск, предявен на основание запис на заповед, ответникът – издател на записа на заповед да възрази за недължимост на претендираната сума поради недължимост на сумата по каузалното правоотношение, обезпечено с издадената ценна книга. Като е съобразил, че неплатените от лизингополучателя лизингови вноски са с падежи, настъпващи в периода 25.06.2012г. – 25.11.2013г., въззивният съд е направил извод, че в хода на делото по отношение на всички тези периодични вземания е изтекла тригодишната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Приел е, че на 25.11.2016г. е погасено по давност и последното вземане на лизингова вноска с падеж 25.11.2013г. и с прекратяването на т. дело № 5369/2011г. на СГС, VІ-10 състав са отпаднали с обратна сила спирането и прекъсването на давността по отношение на претенциите, основани на договора за лизинг, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Изложил е съображения, че предявяването на менителничния иск няма за последица нито спиране, нито прекъсване на давностния срок за вземанията за лизингови вноски. Поради това, че с погасяване на вземанията по обезпечената каузална сделка се погасяват и вземанията на кредитора по ценната книга, съдебният състав е направил извод за неоснователност на иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съобразно правомощията и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав счита, че посочените от касатора правни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин, с оглед мотивите и правните изводи на въззивната инстанция: Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице? Така уточненият правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Поради това, че по отношение на конкретизирания правен въпрос не е създадена константна практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Позоваването от касатора на противоречие с решение № 186/19.06.2013г. по гр. д. № 927/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неоснователно, тъй като посоченото решение на ВКС е неотносимо – същото е постановено по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и в него не е разгледан релевантния за настоящия правен спор въпрос. С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 265,40 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1566 от 26.06.2019 г. по в. т. дело № 917/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 265,40 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.