1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 63 СОФИЯ, 15.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6470/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба от [фирма]- [населено място], общ. Ценово, представлявано от управителя Б. С., чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 27 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 649/2011 г. на Беленския районен съд, потвърдено с решение № 179 от 20.09.2013 г. по в. търг.д. № 208/2013 г. на Русенския окръжен съд. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че е налице новооткрито доказателство, което подкрепя твърденията му в процеса и което е от значение за изхода на спора. Представя Постановление от 10.07.2014 г. по досъдебно производство № Д 429/2011 г. на Районнна прокуратура- Бяла, с което е прекратено наказателното производство по него. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, молителят [фирма], представлявано от управителя Б. Д. С., е осъден да заплати на [фирма], представлявано от управителя Й. Д. Й., сумата 3 965.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната сума върху нея, считано от 02.09.2011 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ответното дружество е ожънало и прибрало реколтата за 2011 г. от маслодаен слънчоглед от нивата с площ 19.026 дка, съставляваща имот № 036002 по плана за земеразделяне в [населено място], който бил засят от ищцовото дружество. Приел е, че със заповед от 29.10.2010 г. на директора на Областна дирекция “Земеделие”- [населено място], земеделският имот бил служебно разпределен за ползване през стопанската 2010/2011 г. на З. ”Зора” – [населено място]. Намерил е за недоказано възражението на ответника, че е обработвал този имот по устна договорка със З. “Зора”. Представеният във връзка с това твърдение договор № 180 от 15.12.2010 г. съдът е преценил като съставен с оглед нуждата от доказване на това твърдение в процеса. Приел е, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт от 23.02.2011 г. имотът бил закупен от управителя на ищцовото дружество в качеството му на физическо лице. Търговското дружеството [фирма] е регистрирано като земеделски производител и е уведомило служба “Земеделие” в [община], че имотът се обработва от него. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че ответникът не е доказал твърдението си, че е имал право да стопанисва и обработва процесната нива, но дори и да е имал това право, след като не е доказал фактически да е засял същата със слънчоглед, не е имал право да прибере реколтата от нея. С отговора на исковата молба ответникът, молител в настоящото производство, е твърдял, че по силата на устната договорка със З. ”Зора” е засял нивата със слънчоглед, но в началото на месец април 2011 г. установил, че по- голямата част от посевите са унищожени. Във връзка с това подал жалба в РПУ и по нея в РП - Бяла е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 216, ал.1 НК срещу неизвестен извършител. С молбата за отмяна молителят представя Постановление на Районна прокуратура- [населено място] от 10.07.2014 г., с което досъдебното производство е прекратено на основание чл. 199, ал.1, чл. 243, ал.1,т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК поради липса на престъпление. За да е осъществено основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, но които не са били известни на страната при решаване на делото или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Представеното в настоящото отменително производство писмено доказателство не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. В мотивировъчната си част то възпроизвежда свидетелски показания, събрани в досъдебното производство, които не могат да служат като доказателство и в гражданския процес, тъй като трябва да са събрани и проверени по предвидения за това в ГПК ред - чл. 163 и сл. ГПК. Преценката за тяхната достоверност, направена от органа на досъдебното производство и изведените въз основа на тях фактически изводи, не обвързват гражданския съд. Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 2/ 1977 г., писменият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство за релевантни факти по делото, а не да установява, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани относно такива факти. Законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма]- [населено място], общ. Ценово, представлявано от управителя Б. Д. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 27 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 649/2011 г. на Беленския районен съд, потвърдено с решение № 179 от 20.09.2013 г. по в. търг.д. № 208/2013 г. на Русенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: