5 Р Е Ш Е Н И Е № 106 София, 05.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 3161 по описа за 2017 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. К. С. Ш., против решение № V-25 от 28. 03. 2017 г. по гр. д. № 87/2017 г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, с което, след отмяна на решение № 52 от 27. 07. 2016 г. по гр. д. № 382/2015 г. на РС – Царево, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма], [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане на съдебна делба между посочените дружества на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената КККР на [населено място], местността „Д. гьол“, съставляващ УПИ II-458, с площ от 10832 кв.м., в кв. 2 по регулационния план на [населено място], обл. Бургас. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 38 ЗС, чл. 34 ЗС и чл. 183 ЗУТ. Иска се отмяната му и допускане съдебна делба на имота, при дялове: 850/10832 ид.ч. за [фирма], 940/10832 ид.ч. за [фирма], 910/10832 ид.ч. за [фирма] и 8132/10832 ид.ч. за [фирма]. Подаден е отговор на касационната жалба от [фирма], чрез адв. Л. С., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и се иска потвърждаването му. [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 211 от 25. 04. 2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Настоящият състав споделя становищата, изразени в непротиворечивата практика на ВКС (решение № 380 от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 104/2010 г., 2 г.о., решение № 87 от 07. 07. 2011 г. по гр. д. № 825/2010 г., 2 г.о., решение № 476 от 7. 03. 2013 г. по гр. д. № 56/2012 г., 1 г.о., решение № 152 от 16. 06. 2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., 1 г.о., решение № 174 от 18. 10. 2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г., 1 г.о. и др.), според които при действието на ЗУТ делбата на съсобствен урегулиран поземлен имот е недопустима тогава, когато имотът е застроен и всички съсобственици на дворното място притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в имота. В посочената хипотеза имотът е загубил самостоятелния си характер, придобил е обслужващо предназначение спрямо сградите и представлява обща част по предназначението си. Делбата би била недопустима и тогава, когато не всички съсобственици притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сграда, но са налице предпоставките за приложение на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, даваща възможност на съсобственика, непритежаващ отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. В случай, че не всички съсобственици на имота притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в съсобствения имот, и не са налице основания за приложение на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, имотът не е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и делбата му е допустима. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по основателността на касационната жалба: За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска за делба на процесния поземлен имот, съставът на окръжния съд е приел, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената КККР на [населено място], местността „Д. гьол“, с площ от 10832 кв.м., като [фирма] притежава 850/10832 ид.ч., [фирма] – 940/10832 ид.ч., [фирма] – 910/10832 ид.ч., [фирма] – 8132/10832 ид.ч. В имота е предвидено, по одобрен инвестиционен проект, изграждането на 10 бр. жилищни сгради и вилни сгради (3 бр. еднофамилни къщи № № 1, 2 и 3; 2 бр. редови къщи № № 4 и 5 с по 8 апартамента всяка, 4 бр. къщи № № 6, 7 8 и 9 с общо 40 апартамента, както и къща № 12). От предвидените по проект сгради не е построена само жилищна сграда № 12, като за същата е издадено разрешение за строеж на съделителя [фирма]. В свободното от застрояване дворно място е предвидено и реализирано: обособяване в три зони на места за паркиране, обслужващи жилищните сгради; зони за отдих; детска площадка; резервоар за дъждовна вода; зелени площи; алеи; отделна и самостоятелна В и К мрежа, която не е част от водопроводната мрежа на В и К – Бургас; канална помпена станция за битово-фекалните води на всички жилищни сгради. Не е възможно разделянето на поземления имот на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, при съобразяване с основното и допълващото застрояване. Съделителят [фирма] е собственик на построена в имота еднофамилна къща № 3 с идентификатор 48619.2.458.15, допълваща постройка – сауна и открит басейн от 22 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н..а. № 89/2010 г. [фирма] – собственик на еднофамилна къща № 1, сауна и открит басейн от 22 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 165/2013 г. [фирма] – собственик на самостоятелен обект – апартамент № 6 (Е) в жилищна сграда № 9. [фирма] не притежава право на собственост върху жилищна сграда, самостоятелен обект в жилищна сграда или друг самостоятелен обект, находящ се в процесния имот (еднофамилна къща № 2 е собственост на управителя на дружеството И. Б. и М. Б., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 110/2009 г.). Останалите жилищни сгради и самостоятелни обекти в жилищни сгради са собственост на различни физически лица, които не притежават право на собственост върху терена. Прието е, че искът за делба на поземления имот е неоснователен, тъй като в случая следва да се приложи ППВС № 2/82 г., т. 1, б. „д“, вр. б.“г“, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела, тъй като в тези случаи по силата на закона е създадено положение, сходно на етажната собственост, а имотът съставлява обща част, която е неделима съобразно чл. 38, ал. 3 ЗС. Прието е, че в случая дружествата-съделители притежават самостоятелни сгради или обекти в сграда, построени в процесния имот, с изключение на [фирма], което не притежава самостоятелен обект върху имота, но такъв притежават собствениците на капитала М. и И. Б. (последният и управител). Прието е, че парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана със собствеността върху отделните обекти, построени в същия. Разликата между съсобствениците на дворното място и собствениците на сградите не променя статута на обща част на дворното място. Основателно е оплакването в касационната жалба за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон – на чл. 34 ЗС, чл. 38 ЗС и чл. 183 ЗУТ. След като не всички съсобственици на урегулирания поземлен имот притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в имота, и не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, даваща възможност на съсобственика, непритежаващ отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект, делбата на имота е допустима. В случая, съделителят [фирма] не притежава право на собственост върху жилищна сграда или върху самостоятелен обект в жилищна сграда, или върху друг самостоятелен обект, находящ се в процесния имот, и по отношение на този съделител не са налице предпоставките за приложение на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, даващи възможност за извършване на застрояване без съгласието на останалите съсобственици. Теренът не е придобил статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и делбата му не е несъвместима с естеството и предназначението му. Забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС – за делба на общи части и на чл. 34, ал. 1 ЗС - за делба на вещи, когато това би било несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, в случая е неприложима. В същия смисъл е и становището, изразено в решение № 174 от 18. 10. 2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г. на ВКС, 1 г.о., неправилно възприето и интерпретирано от въззивната инстанция в мотивите към обжалвания съдебен акт. Според възприетото в това решение разбиране, делбата на терена е допустима тогава, когато съсобственик на земята не притежава сграда или самостоятелен обект от сграда, тъй като в този случай дворното място не представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС; ако всички съсобственици на земята притежават и самостоятелни обекти, дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и статутът му на обща част не се променя, ако останалите собственици на отделни обекти не притежават идеални части от дворното място, а право на строеж за обектите. Като неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено. Тъй като за решаване на спора не се налага повтаряне на извършени или извършване на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде решен по същество, като бъде допусната делба на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената КККР на [населено място], местността „Д. гьол“, с площ от 10832 кв.м., съставляващ УПИ II-458, с площ от 10832 кв.м., в кв. 2 по регулационния план на [населено място], обл. Бургас, между [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Дяловете в съсобствеността са следните: 850/10832 ид.ч. за [фирма] (придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 89/2010 г.), 940/10832 ид.ч. за [фирма] (придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 157/2009 г.), 910/10832 ид.ч. за [фирма] (придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен с н..а. № 165/2013 г.) и 8132/10832 ид.ч. за [фирма] (придобити на основание апортна вноска, извършена от съдружниците Г. К. У. и А. З. У., които към апорта са били придобили собствеността на основание договори за покупко-продажба, сключени с н.а. № № 197/2002 г. и 86/2002 г.). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № V-25 от 28. 03. 2017 г. по гр. д. № 87/2017 г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], Бургаска област, м. „Д. гьол“, който е нанесен като поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената кадастрална карта на [населено място] и съставлява УПИ II-458, с площ от 10832 кв.м., в кв. 2 по регулационния план на [населено място], обл. Бургас, без построените в имота сгради, между [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], при квоти: 850/10832 ид.ч. за [фирма], 940/10832 ид.ч. за [фирма], 910/10832 ид.ч. за [фирма] и 8132/10832 ид.ч. за [фирма]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: