Ключови фрази
Отвличане с цел предоставяне за развратни действия * разумен срок на наказателния процес * Европейски съд по правата на човека * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд * продължителност на наказателния процес * явна несправедливост на наказанието


Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

гр.София,16 юни 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №813/2014 г.

Производството е образувано по искане на осъдения Н. Т. за ревизия в санкционната част на влязлата в сила присъда №1554/22.02.2013г., обявена по нохд №298/2010г. на Благоевградски районен съд /РС/ и изменена с решение №4859/29.11.2013г., по внохд 263/2013г. на Окръжен съд /ОС/- Благоевград, по предвидения в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр .чл.348, ал.1, т.3 от НПК ред на възобновяване на наказателното дело.
В депозираното искане се очертава явна несправедливост на наложеното на Н. Т. наказание - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, несъобразено с обществената опасност на престъплението, с личността на автора на инкриминираното посегателство и с визираните в чл.36 от НК индивидуалната и генерална превенция.
Поставя се акцент на игнориране фактическите данни за чистото съдебно минало на лицето, за направените от него самопризнания и за афишираното пред съдебните инстанции искрено разкаяние за случилото се. Обръща се внимание и на изтеклия продължителен период от време от осъществяване на престъпното деяние, предпоставящ правоприлагането на чл.55 от НК при лимитиране на наказателната отговорност на осъдения.
В допълнително представено по делото писмено изложение от 09.06.2014г. се релевират и бланкетни оплаквания за налични основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр .чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, на които настоящият състав не дължи произнасяне, поради предявяването им след предвидения в чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.
В открито заседание на 10.06.2014г. Н. Т. участва лично и с упълномощен от него договорен адвокат, който поддържа подаденото искане с допълнението към него и пледира за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, при условията на алтернативност.
В хода на съдебните прения и при изслушване на последната му дума, осъденото лице моли за възобновяване на наказателното дело.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №1554 от 22.02.2013г., постановена по нохд №298/2010г., Благоевградският РС е признал Н. Х. Т. за виновен в това, че на 28.04.1999 година, в съучастие с Д. Б. Р. и Т. С. Ц., в качеството на съизвършители, е отвлякъл В. С. Й., с цел да бъде предоставена за развратни действия, като отвлечената не е била навършила 18-години и на 01.05.1999г. е била предоставена за такива действия на Г. Е. Е. и В. Д. М., поради което и на основание чл.156, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК /редакция ДВ, бр.62/05.08.1997г./ го осъдил на лишаване от свобода за срок ОСЕМ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Ангажирана е и наказателната отговорност на Д. Б. Р. и Т. С. Ц. за престъпление по чл.156, ал.22, т.1 и 2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за Р. и ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за Ц., като е определено изпълнението им при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Със същия съдебен акт е оставен без разглеждане предявеният от В. С. Й. против подсъдимите лица граждански иск за сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъпното посегателство неимуществени вреди, като процесуално недопустим и е прекратено образуваното по него производство.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, инициирана по жалби на подсъдимите Н. Т., Д. Р. и Т. Ц., и на гражданския ищец В. Й., финализирала с решение №4859 от 29.11.2013г., по внохд №263/2013г. на ОС-Благоевград, с което е изменена в санкционната част, чрез намаляване на наложените на подсъдимите лица наказания, съответно на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за Т. и лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ за Р. и Ц., с приложение на института на чл.66 от НК.
Искането на осъдения Н. Т. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419 - чл.426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на развитите доводи и възражения за възобновяване на делото, сочи на неоснователност.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съдебен състав не констатира претендираната от лицето явна несправедливост при лимитиране на неговата наказателна отговорност, обуславяща правоприлагане на чл.425, ал.1, т.3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Определената, при условията на чл.54 от НК, към предвидения законов минимум на наказанието за инкриминираното престъпление, санкция – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, е справедливо отмерена, при съблюдаване тежестта на неправомерното деяние, личната опасност на извършителя Н. Т. и изискванията на чл.36 от НК.
Престъпното посегателство, с оглед неговата насоченост по отношение на половата неприкосновеност и полов морал на гражданите; и предвид индивидуализиращите неправомерната дейност обективни и субективни съставомерни признаци /време, място, механизъм на извършване, интензитет на упражнената чрез сила и заплахи принуда, причинени вреди на пострадалата В. Й. (състояние на страхов афект, предизвикано от преживяното физическо и психическо насилие), участващи лица и каузален принос, особености на инкриминираното виновно поведение (пряк умисъл и специална цел)/, разкрива висока степен на обществена опасност.
Проявен е юридически усет и при интерпретацията на кумулираните квалифициращи обстоятелства на престъпното деяние, като професионално са анализирани фактите, очертаващи брутално и дръзко посегателство срещу 15-годишно момиче, при грубо незачитане на неговите чест и достойнство, на правото на свободно придвижване и на личен избор на сексуален партньор, и компетентно е обсъдена конкретиката, изразяваща реализираните развратни действия, за които е била предоставена непълнолетната жертва на Г. Е. и В. М., в обсега на изискуемата се юридическа оценка на престъплението, при диференциране на наказателната отговорност.
Мотивиращи наложеното на Н. Т. наказание са и наличните данни по делото, свързани с личността на дееца, проектирани в характера и спецификата на престъпното посегателство - отражение на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените справки за съдимост, и в приобщения писмен доказателствен материал за възрастта, семейния статус и процесуалните му прояви.
В коментирания смисъл несъстоятелни са твърденията в искането, че въззивната инстанция е пренебрегнала чистото съдебно минало на лицето.
Позовавайки се на постъпилата по делото официална информация /писмо на Министерство на правосъдието на Република България с изх. №11-09-1342/ за присъди, постановени от съдебните органи на Германия и Франция спрямо Н. Т. и установени в поддържания от Централното бюро за съдимост регистър на осъдените български граждани в чужбина, и след констатацията за липса на инициирана процедура по Раздел II, Глава тридесет и шеста на Наказателно-процесуалния кодекс, Благоевградски ОС е формирал позиция, че визираните осъждания не са признати от български съд и на същите обосновано е отдадено значение на плоскостта на негативни за личността на автора на инкриминираното престъпление характеристики.
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на Европейския съюз /ЕС/от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, не е транспонирано във вътрешното законодателство на България, правна последица от което е невъзможността чуждестранна присъда да бъде призната и изпълнена, без намесата на български съд, по предвидения в чл.463 - чл.470а от НПК ред.
В противоречие с обективираното във въззивния акт изложение е и лансираната теза за дерогиране на семейното положение на Н. Т., и за незачитане на направените самопризнания и заявеното съжаление за извършеното деяние, при индивидуализация на наказателната отговорност. Частичното признание на осъдения и афишираното от него разкаяние пред решаващия орган са третирани като позитив при определяне на санкцията, а обстоятелството, че той е семеен с две деца, на които дължи родителски грижи и финансова помощ, взето предвид като безспорна предпоставка за преследваното от наказателната репресия социализиране на лицето.
В съответствие с установената съдебна практика на ВКС на РБ и на Европейския съд по правата на човека за критериите при преценка на разумния срок за наказателно разследване / сложност на делото, поведението на лицето и поведението на компетентните държавни власти/, въззивната инстанция е съобразила и изтеклия период от време от престъплението, на който си обръща изрично внимание в подадената от Т. писмена молба.
Сложността на делото се определя от три фактора - от самото естество на фактите, които са предмет на доказване /техният вид, обем, преплитането или укриването на факти, деликатният им характер, връзката им с националната сигурност и т.н/; от сложността на правните проблеми /прилагането на нов закон, решаване на въпроси, свързани с подследственост или подсъдност, тълкуване на международен договор и т.н./; и от сложността на процедурата /броят на обвиняемите, броят на жертвите, броят на инкриминираните деяния, допълнителните искания на участниците, броят на свидетелите и издирването на такива с променен адрес, съдебни поръчки в страната и чужбина, препращане на делото за решаване на междинни въпроси, получаване на документация от страната и чужбина, обединяването на дела и т.н./1
Вторият критерий сочи на поведението на обвиняемия, като във връзка с него е установено правилото, че ако забавянето е причинено с действие или бездействие на лицето, засегнато от провеждането на делото извън рамките на разумния срок, с времето на това забавяне се намалява и релевантния период. В тази насока практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е последователна и константна.2
Третият критерий е свързан с поведението на държавните власти. ЕСПЧ проверява дали са положени усилия за ускоряване на производството и дали са взети мерки срещу ненужно протакане, респективно забавяне.3
При съблюдаване на очертаните принципни положения и след отчитане на времето, през което Н. Т. се е укривал от компетентните органи и препятствал провеждането на разследването /от 26.06.2002г. до 01.12.2003г. и от 26.01.2007г. до 04.09.2008г., довело до спиране на досъдебното производство с постановления на РП - Благоевград от 22.01.2003г., и на 20.02.2007г., и от 21.09.2008г. до 05.11.2011г., когато бил задържан в изпълнение на Европейска заповед за арест от 18.07.2011г., създавайки процесуални пречки за разглеждане на делото в съдебната фаза/, въззивният състав е стигнал до правния извод, че продължителността на наказателния процес е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Интерпретацията на визирания факт при корелативно съотнасяне с тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и с личната опасност на осъдения, не предпоставя обаче заключение за несъразмерност на най-лекото предвидено в закона наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изискуема от разпоредбата на чл.55 от НК, поради което правилно Благоевградски ОС е отказал прилагането на този институт, при лимитиране на наказателната отговорност и редуцирал срока на наложената на Т. санкция - лишаване от свобода от ОСЕМ ГОДИНИ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Определеното наказание ще окаже необходимото предупредително, поправително и възпитателно въздействие върху извършителя на престъплението, и ще допринесе за постигане на поставените от чл.36 от НК цели на генералната превенция спрямо останалите членове на обществото.


_____________________________________________________________
1.Решение от 19.02.1991 г., Triggiani, Publication de la Cour europeen des droits des l`homme, Serie A 197-B, p. 24; Решение от 30.10.1991 г., Wiesinger, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 213, p. 21; Решение от 27.02.1992 г., Vorassi, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 230-E, p. 52; Решение от 25.02.1993 г., Dobbertin, Publication de la Cour europeen des droits des l`homme, Serie A 256-D, p. 117; Решение от 19.02.1991 г, Angelucci, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 196-C, p. 76; Решение от 27.02.1992 г. Andreucci, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 228-G, p.76; Решeние от 19.02.1991 г., Manzoni, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homne, Serie A 195-B, p. 29; Решение от 27.02.1992г., D., Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 229-A, p.10; Решение от 27.02.1992 г., Manieri, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 229-D, p. 42.
2.Решение от 19.02.1991 г., Girolami, Publication de la Cour europeenme des droits des l`homme, Serie A 196-E, p. 55; Решение от 12.10.1995 г., Boddaert, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 235-D, p. 81 и Решение от 26.05.1993 г., Bunkate, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 248-B, p. 30
3.Решение от 27.02.1992 г., Tumminelli, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 231-H, p. 84-85 и Решение от 27.02.1992 г., G v. Itali, Publication de la Cour europeenne des droits des l`homme, Serie A 228-F, p. 67.



Предложената аргументация мотивира неоснователност на искането на Н. Т. за възобновяване на нохд №298/2010г. на Благоевградски РС и на внохд №263/2013г. на ОС-Благоевград, и за ревизия на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при условията на чл.425, ал.1, т.3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Х. Т. за изменение на присъда №1554 от 22.02.2013г., постановена по нохд №298/2010г. на РС-Благоевград и влязла в сила, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.