Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр.София , 24 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1873/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от осъдения А. А. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд №294/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, нохд №5740/2011 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с неправилна оценка на доказателствата, а именно, че решаващите съдилища изцяло са игнорирали оправдателните доказателства- показанията на цяла група свидетели: Р. А., В. А., А. А., П. П. ,И. Н.; че не са анализирали в пълнота показанията на св.А. -М. Т., не са изяснени вътрешните противоречия в заявеното от нея, нито пък са обърнали внимание на това, че част от посочените от нея обстоятелства, свързани със събития след напускането й на жилището на осъдения, са опровергани от данни ,съдържащи се в писмени документи; че не е било изпълнено указанието на ВКС за назначаване и изслушване на експертиза, която да обсъди представените от мобилните оператори разпечатките от проведените комуникации,като в тази насока окръжният съд въпреки ,че е допуснал изслушването на техническа експертиза, тя не е била изготвена. Моли се да бъде възобновено наказателното дело,да бъде отменена постановената осъдителна присъда и потвърдителното въззивното решение, като осъденият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В срока по чл.421 ал.3 от НПК е постъпило допълнение към искането за възобновяване, изготвено от защитника на осъдения А.-адв.С., в което се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Твърди се ,че при постановяване на въззивното решение,окръжният съд е анализирал доказателствата в нарушение на изискванията на чл.14 НПК и правилата на формалната логика, т.е. налице са пороци във вътрешното убеждение на съда по релевантните факти. Посочва се ,че показанията на основната свидетелка Т. са кредитирани изцяло и безкритично, без оглед на тяхната очевидна противоречивост , несъответствието им с други, събрани по делото доказателства и непрекъснатата им „еволюция” съобразно получените впоследствие телефонни разпечатки. На следващо място се акцентира, че тъй като показанията на св.Т. са снети на досъдебното производство, преди привличането на А. А. като обвиняем, поради което нито той, нито неговите защитници са имали възможност да участват при разпита й, е налице нарушение на принципите за справедлив процес, понеже Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, гарантира в чл.6§3,б.d правото на всяко лице обвинено в извършване на престъпление да участва в разпита или да изисква разпит на свидетели, свидетелстващи срещу него. На следващо място се твърди,че приетата от съда СМЕ,касаеща уврежданията по пострадалата е изготвена в противоречие с изискванията на НПК и Наредба №2 /2011 г.за условията и реда за извършване на съдебномедицинските,съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертиза; че по недопустим начин са игнорирани свидетелски показания, подкрепящи тезата на подсъдимия, без да е направен задълбочен и обективен анализ на информацията, съдържаща се в тях; че липсват мотиви по решаващи за изхода на правния спор въпроси,което представлява нарушение на чл.6§1 от Конвенцията. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това , че при уважаване на гражданската претенция в размер на 12000 лв., съдът се е позовал бланкетно на нормата на чл.52 от ЗЗД ,без да посочи конкретните обстоятелства, определящи размера на обезщетението. Досежно претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се посочва , че съдът не е съобразил данните за личността на осъдения,нито пък продължителността на наказателното производство, дължаща се изцяло по вина на съдилищата , продължителност, надхвърлила „разумния срок”. Моли се за постановяване на оправдателна присъда. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдения поддържа направеното искане по съображенията,изложени в него. Заявява,че са допуснати съществени процесуални нарушения, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, довели до опорочаване на събрания доказателствен материал. Акцентира на обстоятелствата,че съдебно-медицинската експертиза е изготвена в разрез с изискванията на НПК, че закрепените в протокола за оглед на местопроизшествие данни коренно се различават от приложените снимки в изготвения към него фотоалбум; че неоснователно е изключена една голяма група свидетели, които са установили липсата на упражнено насилие върху пострадалата Т.; че не са обсъдени показанията на свидетелите-съседи на семейството на осъдения, които не са чули викове, блъскане и т.н. В заключение се посочва ,че присъдата е постановена на базата на предположения, поради което се моли А. А. да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на делото. Счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на пострадалата, които съвпадат с данните от СМЕ. Моли искането на осъдения да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият А. А. А., заявява, че семейството му е било изнудвано за пари и след като са отказали да бъдат дадени, тъй като няма причина за това, е бил осъден. Върховният касационен съд след като обсъди основанията , изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда №85 от 27.02.2012 г.,постановена по нохд №5740/2011 г. Пловдивски районен съд е признал подсъдимия А. А. А. за виновен в това ,че на 05.06.2011 г. в [населено място] се е съвкупил с лице от женски пол-А.-М. Р. Т., като изнасилената не е навършила осемнадесет години и като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.2 и чл.54 от НК го е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия ,считано от 10.06.2011 г.до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият А. е осъден да заплати на гражданския ищец А.-М. Т. сумата от 12000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 20000 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, д.т. върху уважената част на гражданския иск, както и разноските, сторени от гражданския ищец Т.. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалби на подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител е било образувано внохд №796/2012 г.,по описа на ОС-Пловдив,което е приключило с решение №298 от 17.10.2012 г.,с което присъдата по нохд 5740/2011 г. е била потвърдена изцяло. По искане на осъдения А. А. за възобновяване на наказателното производство е било образувано н.д.№173/2013 г. по описа на ВКС, І н.о., по което е било постановено решение №111 от 07.05.2013 г., с което е било отменено по реда на възобновяването решение №298 от 17.10.2012 г. по внохд №796/2012 г.на Пловдивски окръжен съд и делото върнато на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото-внохд №691/2013 г.,Пловдивският окръжен съд, НК с въззивна присъда №72/27.06.2013 г. е отменил присъдата на РС-Пловдив по нохд №5740/2011 г. и вместо нея е признал подсъдимия А. А. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в извършване на престъпление по чл.152 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.2 от НК. С присъдата е отхвърлен гражданския иск, предявен от А.-М. Т. срещу подсъдимия. По касационен протест и жалба от частния обвинител и гр.ищец пред ВКС, ІІ н.о. е било образувано н.д. №1698/2013 г., по което е било постановено решение №534/25.02.2014 г.,с което е била отменена присъда №72 от 27.06.2013 г. по внохд № 691/2013 г. на Пловдивски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане на същия съд. С решение №272/06.11.2014 г., постановено по внохд №294/2014 г. , Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда по нохд №5740/2011 г. на РС-Пловдив. Искането за възобновяване е процесуално допустимо.Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество,искането е ОСНОВАТЕЛНО ,макар и не по всички изложени в него съображения. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело. Въпреки ,че ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, винаги когато се констатира неправилен подход при неговото формиране, е необходима намеса. По настоящето дело при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства не са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,поради което са налице пороци,които поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. И това е така,тъй като проведеното от решаващите съдилища разследване не се отличава с обективност ,всестранност и пълнота. Както правилно е дефинирал въззивният съд ,позовавайки се и на отменителното решение на ВКС по н.д №1698/2013 г.,налице са две напълно противоположни версии по отношение на това ,дали на инкриминираната по делото дата подсъдимият е осъществил насилствен полов акт със свидетелката А.-М. Т., или не. По делото страните не спорят, че е било налице съвкупление между подсъдимият и св.Т. , а единствено за това - дали е била упражнена принуда-сила и/или заплашване спрямо свидетелката, за да се осъществи съвкуплението. Анализирайки показанията на св.Т., в който се съдържа информация за осъществено насилия спрямо нея с цел съвкупление, , въззивният съд е намерил, че казаното от нея намира подкрепа в данните,съдържащи се в СМЕ относно регистрираните травматични увреждания и в показанията на свидетелите К., И., Г., Р. и А.. Същевременно версията на подсъдимия за липса на оказана принуда по отношение на св.Т., насочена за извършване на съвкупление, т.е за доброволност на осъществения полов акт, не е изолирана ,а се потвърждава от показанията на свидетелите В.А., Р.А., А.А.. В. подкрепящо значение за лансираната от подсъдимия теза имат и показанията на свидетелите П. П. и И. Н., дадени по отмененото внохд №796/2012 г., които съдебният състав по проверяваното въззивно дело не е могъл да обсъжда в съдебния се акт, защото не е повторил разпитите им. След като въззивното решение е било отменено, всички процесуално –следствени действия, извършени в хода на това въззивно производство е следвало да бъдат повторени при новото въззивно разглеждане на делото, за да могат да бъдат ценени от съда /с доверие или не/ при постановяване на новия въззивен съдебен акт. Ето защо и доколкото показанията на св.П. П. и св.И. Н. имат значение за изясняване предмета на доказване по делото, а и съгласно чл.107 ал.3 от НПК съдът е длъжен да събира и доказателства, които оправдават подсъдимия, въззивната инстанция е следвало да допусне отново до разпит посочените лица. Оформилите се две групи свидетелски показания ,носители на противоречива информация, се състоят от лица, които са свързани било чрез родство, било чрез приятелство с подсъдимия , респективно с пострадалата, поради което за преодоляване на субективизма в техните показания, съдът е бил длъжен да търси обективни доказателствени източници, които да му позволят да извърши пълноценна проверка на достоверността им. Такива обективни доказателства са били данните от мобилните оператори, обслужващи телефонните номера на свидетелите А. за входящите и изходящи повиквания за инкриминираната дата,както и за клетката, от която са осъществени тези разговори,които данни категорично и недвусмислено биха проверили твърдението на роднините на подсъдимия за това, че са присъствали в жилището към момента на насилственото съвкупление. Тази възможност обаче е безвъзвратно изгубена, доколкото мобилните оператори съхраняват подобна информация за срок, значително по-малък от изминалия. При това положение, единствените други обективни данни, чрез които е възможно да се провери достоверността на показанията на св.Т., респективно тази на обясненията на подсъдимия А., са свързани с давността на причинените на пострадалата увреждания, констатирани в СМЕ. В писменото заключение по отношение на тази давност е отразено единствено ,че е възможно нараняванията да са получени по време,така както съобщава пострадалата, т.е след 6 часа на 05.06.2011 г. В устните си разяснения в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 14.11.2011 г., експертът е бил твърде противоречив в становището си по отношение давността на причиняване на уврежданията, като първоначално е заявил, че „точния час, дори и точния ден не може да се докаже”,а веднага след това е посочил ,че „часът на кръвонасяданията отговаря на срока, на времето ,когато са станали събитията, но дали е станало в 7 часа,в 8 часа или в 9 часа,не мога да кажа,но е било в този ден,горе-долу по това време”. Доколкото въпросът за давността на уврежданията,констатирани по пострадалата, както беше посочено и по-горе, е от изключително важно значение, е било необходимо неговото подробно и задълбочено изследване, чрез назначаването на по-голяма по своя състав СМЕ /напр.тройна/. Ето защо, при новото разглеждане на делото съдът следва да назначи такава експертиза, която на първо място да провери дали в УМБАЛ „Св.Г.”-ЕАД-Пловдив се съдържат писмени данни за това , в колко часа на 07.06.2011 г. е проведено освидетелстване на А.–М. Т. /ако е налице регистър или книги, в които се вписват подобни обстоятелства/, след което ако са налице такива данни да ги съобрази при изготвяне на заключението си относно давността на уврежданията по пострадалата, с оглед тяхната характеристика-цвят,наличие на коричка по охлузванията и т.н.,както и да съобрази тена на кожата й. От изключителна важност е по експертен път да се установи /ако това е възможно/ приблизителния времеви интервал ,в който са причинени увреждания по св.Т. ,като настоящата инстанция си дава сметка ,че установяването на точния час е невъзможно. Експретизата следва да отговори и на въпроса за давността на причиняване на уврежданията ,установени по подсъдимия; дали е възможно да се причинени по същото време ,по което са и тези на А. –М. Т. и ако е налице съвпадение във времето –да се отговори на какво се дължи разликата в цвета между кръвонасяданията на подсъдимия-бледовиолетово със слабо изразен жълто-зелен оттенък и тези на пострадалата-синкаво-виолетови, както и да даде научнообосновано заключение за механизма на причиняване на уврежданията по А.. На следващо място, въззивната инстанция е предприела действия по проверка на твърденията на пострадалата Т. за това, че на инкриминираната по делото дата телефонът й е бил изключен, поради незаредени батерии, както и за проведените от нея разговори след напускане дома на подсъдимия ,но в тази насока част от доказателствените източници не са били подложени на вярна интерпретация. Принципно насочеността на съда за проверка дали в обхвата на клетка „М.” ,от която на 05.06.2011 г. в 19:03:35 часа е проведен разговор между тел.№[ЕГН], ползван от св.К. и тел.№[ЕГН], ползван от майката на пострадалата Т. / справка от М. ЕАД –л.154 от първоинстанционното производство/ и на клетка –/населено място/, [улица] ,от където на същата дата в 19:04:50 часа е проведен разговор между тел.№[ЕГН], ползван от пострадалата А.-М. Т. и тел.№ [ЕГН], ползван от майка й /справка от /фирма/ ЕАД-л.124 от първоинстанционното производство/ се включва блок /номер/ в[жк]-където се твърди ,че по това време е била пострадалата, е била вярна, но не доведена докрай. И това е така, защото независимо ,че от писмо на „фирма" се установява,че към процесната дата, районът на бл./номер/ в[жк]се е покривал от мрежата на Г. от няколко сайта ,сред които е и сайт /номер/ ,който покрива и улица „улица „№/номер/, то в представените от /фирма/ ЕАД писмени документи се съдържа противоречива информация по отношение на клетката, обслужвала [жилищен адрес] в[жк]към инкриминирания момент. Така, от изпратената от /фирма/ схема / л.23 от въззивното производство/ не може да се направи еднозначен извод , че блок /номер/ в[жк]попада в клетката „фирма”,защото за разчитането на тази схема се изискват специални знания, каквито съдът не притежава, независимо от направения в тази насока опит от въззивната инстанция. Отделно от това, по делото е приложено писмо /л.59 от въззивното производство/, от което е видно, че клетките на /фирма/ , обслужващи [населено място],[жк],бл./номер/ са Magazina_ 1 , Magazina_ 2 , Trakia2_3, но от цялостното съдържание на документа се налага впечатлението ,че става въпрос за клетките, обслужващи посочения адрес не към инкриминираната дата, а към 2014 г. При това положение е необходимо отново да се събере информация от /фирма/ ЕАД, дали коментирания адрес –бл./номер/ ,ж.к. „име” е попадал в обхвата на клетка „фирма” към 05.06.2011 г. Едва след извършването на посочените по-горе процесуално следствени действия и събиране на необходимата доказателствена информация, въззивната инстанция следва отново задълбочено и всеобхватно да анализира показанията на св.А.-М. Т., включително и наличието на противопоставящи се факти в тях- твърдението й за паднала батерия на мобилния телефон и получено/изпратено кратко текстово съобщение от или на нейния телефонен № [ЕГН] от тел.№[ЕГН] в 17:49:54 часа на 05.06.2011 г. Следва да се направи запитване до /фирма/ ЕАД относно това дали клетка „/населено място/ ,бул. /булевард/. ,бл./номер/,в която се е намирал телефонния апарат на пострадалата в 17:49:54 часа на 05.06.2011, съобразно представената справка /л.148 от първоинстанцинното производство/ обхваща и адреса на подсъдимия-[жк], бл./номер/ , вх. /вход/ , което ще даде възможност по обективен начин да се установи към този час, дали пострадалата е била напуснала дома на А. или не, респективно ще могат да се проверят нейните твърдения за напускане на жилището около 18.30 часа, както и твърденията на подсъдимия за това,че А.-М. Т. е напуснала дома му около 17-17.30 часа. Изясняването на обстоятелството къде се е намирала св.Т. в 17:49:54 часа на 05.06.2011 г. би довело до проверка на достоверността на показанията й и относно нейните действия , непосредствено след излизането й от дома на подсъдимия . Необходимо е да се извърши изключително внимателна преценка и анализ и на обясненията на подсъдимия, като същите се съпоставят със съвкупния доказателствен обем ,а въпроса за тяхното кредитиране или отхвърляне , следва да бъде прецизно аргументиран. С оглед на изложените пропуски при проведеното първоинстанционно и въззивно разследване, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема,че ОС-Пловдив не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК,което е и основание за възобновяване.По естеството си те са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага възобновяване на наказателното производство ,отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Пловдив. Накрая следва да се отбележи ,че оплакването на защитата за нарушено право на справедлив процес ,поради нарушение на чл.6§3 б.d от ЕКПЧОС, гарантиращ правото на всяко лице ,обвинено в извършването на престъпление да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, е лишено от основание. Както сам защитникът е посочил в допълнението си към искането за възобновяване, нарушаване на правото на справедлив процес ще е налице,ако основните доказателства срещу обвиняемия са показания на свидетели,които той и неговата защита не са имали възможност да разпитат нито на досъдебното производство , нито в съдебната фаза на процеса.По настоящето дело пострадалата А.-М. Т., чиито показания са основните уличаващи подсъдимия в извършването на инкриминираното му престъпление, е била разпитана в хода на съдебното производство, в присъствието на подсъдимия и неговия защитник ,на които е била предоставена възможност да задават въпроси и да правят искания, поради което и минималния стандарт по чл.6§3 б.d е бил спазен. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд №294/2014 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. ОТМЕНЯВА въззивно решение №272 от 06.11.2014 г.,постановено по внохд №294/2014 г. на ОС-Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Пловдивски окръжен съд, друг съдебен състав ,от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/