Р Е Ш Е Н И Е № 247 София,12.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 452 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молбата на П. Б. Х. от [населено място], [община] с вх.№3053/30.03.2012г. и молба с вх.№1793/23.02.2012г. за отмяна на влязлото в сила решение №12/13.01.2011г.,постановено по гр.д.№1511/2010г. по описа на Районен съд-Търговище,с което е допусната делба на дванадесет недвижими имота, представляващи земеделски земи,при квоти:1/4 ид.част за И. Д. Р.,1/4 ид.част за Р. Д. И. и 2/4 ид.части за П. Б. Х.,потвърдено с решение №86/30.06.2011г. на Търговищкия окръжен съд по гр.д.№57/2011г.517/13.11.2008г. Поддържа се,че след приключване на производството по делото молителят се е снабдил с ново доказателство-саморъчно завещание от 16.02.1996г.,с което майка му И. Й. В. му завещава 131.4 дка ниви в землището на [населено място],които са от значение за спора. Поддържа също така,че със споразумение по НОХД №20 по описа на Районен съд-Търговище за 2012г. е установено,че А. И. С. като свидетел по гр.д.№1511/2010г. устно,съзнателно е потвърдил неистина,заявявайки,че не е присъствал и не е подписал като свидетел предварителен договор за продажба на недвижим имот и прехвърляне на движими вещи,сключен между И. Й. В. и П. Б. Х.,което според молителя обосновава наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата И. Д. Р. и Р. Д. И. изразяват становище,че молбата е неоснователна, тъй като молителят е знаел за изготвеното от И. Й. В. завещание още при неговото съставяне,не е открил същото на сочената в молбата дата и е могъл да го представи своевременно. Поддържат също така,че показанията на свидетеля А. С. нямат никакво значение за спора,тъй като фактите и обстоятелствата,за които е свидетелствал,са ирелевантни за спора. Молбата за отмяна с вх.№3053/30.03.2012г. е подадена в срока по чл.305,т.2 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №260/05.07.2012г. същата е допусната до разглеждане. По отношение на молбата за отмяна с вх.№1713/23.02.2012г. настоящият състав приема,че също е подадена в срока по чл.303,т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като съображенията за това са следните: В производството по настоящето дело от разпита на св.С. се установява,че през м.февруари,2012г.,празника “Т. З.”, е помогнал на П. Х. да премести един шкаф от антрето в кухнята, на който имало кутии,които паднали при разместването и в една от тях П. открил завещание от майка си за земи и имоти. Показанията на свидетеля,според настоящия състав,следва да се възприемат като достоверни. Същите не се опровергават от показанията на св.К.,доколкото казаното от двамата свидетели не касае факти и събития, осъществили се по едно и също време,които свидетелите да възпроизвеждат противоречиво. Показанията на св.К. касаят момента на съставяне на завещание от майката на молителя,а не момента на откриване на завещанието след смъртта на завещателката. Обстоятелството,че на молителя е бил известен факта,че неговата майка е съставила завещание в негова полза само по себе си е ирелевантно за настоящия спор,доколкото лицето,в чиято полза е съставено завещание може да се ползва от същото след смъртта на завещателя,към който момент обаче местонахождението на документа за него може да е неизвестно. В производството по отмяна на влязло в сила решение от съществено значение е не датата на съставяне на документа,а датата,от която документът се държи от молителя и може да бъде представен като доказателство в съдебното производство,доколкото само изявлението,че на едно лице е известен факта,че в негова полза е съставено завещание не представлява годно доказателство за установяване както на факта на съставяне на завещанието,така и на неговото съдържание. В случая,както вече беше отбелязано,моментът,в който молителят се е снабдил с документа, е установен от показанията на св.С. и не е установено нито завещанието да е било съхранявано от молителя след неговото съставяне,нито да е било в негова фактическа власт към момента на образуване на производството по делото за делба,решението по което е предмет на отмяна в настоящето производство. Неоснователни са наведените от ответниците по молбата доводи за недостоверност на показанията на св.С.,основани на житейски предположения за възможността бюфетът да бъде преместен от двама души,единият от които с тежко заболяване,както и за периода след смъртта на наследодателката И. Й. В.,в който бюфетът е следвало да бъде непременно разчистен,тъй като твърдението за осъществяването на един факт може да бъде опровергано само ако се докаже,че фактът не се е осъществил,но не и само чрез създаване на съмнение за възможността за осъществяването на факта. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В решение №86/30.06.2011г.,постановено по гр.д.№57/2011г. на Окръжен съд-Търговище е прието,че правото на собственост върху част от процесните земеделски земи е възстановено на наследниците на Б. Х. В. с решение №7 от 13.03.1998г.,решение Е от 1.11.1994г., решение Е от 7.11.1994г. и решение Е от 3.11.1994г.,като страните по делото са наследници на Б. Х. В. и преживялата му съпруга И. Й. В.. Прието е,че предварителния договор от 14.02.1992г.,с който И. Й. В. е поела задължение да продаде на сина си П. Б. Х. по надлежния нотариален ред посочените в договора имоти,представлява предварителен договор за бъдещи вещи,който няма прехвърлително действие и с него П. Б. не става собственик на имотите,предмет на договора. Прието е,че договорът може да бъде само начало на придобивна давност,но в случая от неговото подписване не е започнала да тече давност,тъй като имотите са възстановени на наследниците много по-късно,а реалното владение може да бъде осъществено и да започне да тече давност едва след въвода във владение от страна на административния орган. Освен това не е установено откога П. Б. владее имотите,нито какви са отношенията му с останалите наследници на Б. Х. В.,както и не е установено да е отблъснал владението на останалите сънаследници по начин да покаже несъмнено и безпротиворечиво,че не признава техните права и демонстрира собственическо владение върху имотите. Предварителният договор следователно е приет за автентичен от съда и са преценявани неговите правни последици,поради което следва да се приеме,че обстоятелството дали разпитаният като свидетел А. И. С. е потвърдил неистина пред съда,заявявайки че не е присъствал на сключването на договора и не го е подписал в качеството си на свидетел не рефлектира върху правните последици на същия. Освен това решението не е основано на констатации за имащи значение за спора факти,извършени въз основа на показанията на този свидетел. Поради това следва да се приеме,че не се установява наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Саморъчното завещание от 16.02.1996г.,с което И. Й. В. е завещала на сина си П. Б. В. обаче според настоящия състав има значение за формиране на извода за наличието на съсобственост по отношение на имотите,собствеността върху които е възстановена на наследниците на завещателката,вкл. имотите възстановени на наследниците на Й. М. Т. и К. З. Т., поставени в дял на И. Й. В. по договор за делба,както и за делбените права на наследниците на Б. Х. В.. Същото представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,тъй като във вид на физически носител на определена информация е открито след приключване на производството и след влизане в сила на решение №86/30.06.2011г. на Окръжен съд-Търговище, постановено по гр.д.№57/2011г. и дори да е било известно на молителя, доколкото не се установява документът да се е намирал в негово държане към момента на образуване на делбеното производство,нито може да се направи подобно обосновано предположение при липса на данни след изготвяне на завещанието същото да е било оставено при него на съхранение,следва да се приеме,че същият не е могъл да го представи своевременно до приключване на производството. Поради това решение №86/30.06.2011г. по гр.д.№57/2011г. на Окръжен съд-Търговище следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства,за които е установено,че са новооткрити с указания за приемане на саморъчно завещание от 16.02.1996г., изходящо от И. Й. В. и за събиране на други доказателства с оглед становищата на съделителите за правните му последици. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Б. Х. по реда на чл.303,ал.1,т.2 ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение №86/30.06.2011г. по гр.д.№57/2011г. по описа на Окръжен съд-Търговище с вх.№3053/30.03.2012г. ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №86/30.06.2011г. , постановено по гр.д.№57/2011г. по описа на Окръжен съд-Търговище по молба за отмяна,подадена от П. Б. Х. на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Търговище. Председател: Членове: