О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 235 С. 03.05.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№194 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Н. срещу определение №581/23.12.11г. по ч.гр.д.№546/11г. на Видинския окръжен съд. Жалбоподателката счита за неправилно определението на въззивния съд, потвърждаващо определение №286 от 26.09.11г. по гр.д.№41/11г. на Белоградчишкия районен съд, с което е било прекратено производството по предявените от нея искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Счита тези искове за процесуално допустими. Поддържа, че обжалваното определение противоречи на приетото в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС и на практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – определение №7/06.01.10г. по ч.гр.д.№720/09г. на І ГО, определение №3/06.01.10г. по гр.д.№1333/09г. на І ГО и определение №108 от 09.03.09г. по ч.гр.д.№71/09г. на І ГО. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: С. П. Н. е предявила срещу З. П. П. и Перо П. П. обективно съединени искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. В обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че предмет на правния спор са 216,600 дка земеделски земи, от които 200 дка са възстановени от поземлената комисия на наследниците на нейния прадядо М. И. Д., вместо на името на дядо и Н. М. И., чийто единствен наследник е ищцата, а за останалите 16,600 дка е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове отново на името на наследниците на М. Д., вместо на името на Н. И., който е бил собственик на всички земи към момента на образуване на ТКЗС. Освен това предмет на правния спор са и 107,500 дка гори, които неправилно според ищцата са възстановени на наследниците на М. Д., вместо на наследниците на Н. И., който е бил техен собственик към момента на одържавяването им. Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените искове с мотив, че земеделските земи и гори са възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне, поради което в тази хипотеза исковете по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ са процесуално недопустими. Позовал се е на практика на ВКС по този въпрос – определение №245/31.05.06г. по гр.д.№2977/04г. на ВКС, ІV ГО, решение №497/08.07.10г. по гр.д.№5122/2008г. на ВКС, ІV ГО. В обжалваното в настоящото производство определение на Видинския окръжен съд е посочено, че жалбоподателката не е изложила конкретни твърдения за незаконосъобразност на прекратителното определение на първата инстанция. Посочено е също, че съдът е длъжен да се произнася по съществото на правния спор само ако той е въведен по предвидения процесуален ред и при спазване на изискванията за редовност на исковата молба, а в случая, въпреки многократните указания на съда, ищцата не е отстранила всички нередовности на исковата молба. По частната жалба срещу прекратителните определения на предходните инстанции настоящият състав приема следното: Въпросът за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е определящ за правния спор по настоящото дело. По този въпрос прекратителните определения на районния и окръжния съд не влизат в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВС и ВКС, но по мнение на настоящия състав произнасянето по въпроса, с оглед особеностите на конкретния казус, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спор за правото на собственост на конкретни земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. Аналогичен спор за материално право към минал момент е и този по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. В определение №7/06.01.10г. по ч.гр.д.№720/09г. на ВКС, І ГО, определение №3/06.01.10г. по гр.д.№1333/09г. на ВКС, І ГО и определение №108 от 09.03.09г. по ч.гр.д.№71/09г. на ВКС, І ГО е прието най-общо, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, когато спорните земеделски земи са възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне. Настоящият състав споделя тази практика, но с уточнението, че тя се отнася за случаите, при които спорът за собственост е между наследниците на лица, които са имали различни земи към момента на образуване на ТКЗС. Ако възстановяването е извършено в стари реални граници, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим, тъй като ищците могат да твърдят, че възстановената на ответниците земя всъщност е била собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Ако обаче земята е върната на ответниците с план за земеразделяне, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, тъй като в този случай възстановяването не държи сметка за това кой е бил собственик на конкретния земен участък към момента на образуване на ТКЗС. Когато обаче спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е за една и съща земя и се свежда до това на кого принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху нея – на общия наследодател, или на някой от неговите наследници, за когото се твърди, че е придобил собствеността на някакво основание към момента на образуване на ТКЗС, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим, дори ако възстановяването е извършено в нови реални граници с план за земеразделяне. В този случай спорната земя е една и съща и спорът се свежда само до това на кого следва тя да бъде възстановена – на общия наследодател, или на някой от неговите наследници. Индивидуализирането на земята чрез нови граници с план за земеразделяне не е процесуална пречка за провеждане на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и този иск е процесуално допустим. Същите разсъждения важат и по отношение на иска по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Настоящият случай е точно такъв. Поземлената комисия, сега ОСЗ, е възстановила собствеността върху спорната земя от 200 дка на наследниците на М. Д., вместо на наследниците на неговия син Н. И., за когото се твърди, че е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС. Възстановяването с план за земеразделяне не е пречка за провеждане на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като целта на този иск е да се установи на кого принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху земята – на наследниците на общия наследодател М. Д., или на наследниците на неговия син Н. И.. В случай, че искът бъде уважен, решението на ПК ще бъде изменено само по отношение на лицата, на които се възстановява собствеността. Извън предмета на правния спор ще остане въпросът за индивидуализиране на границите на спорната земя спрямо настоящия момент, тъй като възстановяването е в нови реални граници. Същото важи и за земите, за които е получено обезщетение, както и за спорните гори. Предметът на правния спор по делото ще се концентрира единствено върху това кой е бил собственик на земите и на горите към момента на обобществяването, съответно – одържавяването им - М. Д. или Н. И.. Като е приел, че тези искове са процесуално недопустими, районният съд е постановил неправилно определение за прекратяване на производството по тях. Неправилно е и определението на въззивната инстанция, тъй като недостатъците на исковата молба са били отстранени и не това е дало основание на първата инстанция да прекрати производството по делото. Ето защо тези определения следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №581/23.12.11г. по ч.гр.д.№546/11г. на Видинския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №581/23.12.11г. по ч.гр.д.№546/11г. на Видинския окръжен съд и оставеното с него в сила определение №286 от 26.09.11г. по гр.д.№41/11г. на Белоградчишкия районен съд. ВРЪЩА делото на Белоградчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: