Р Е Ш Е Н И Е № 424 София, 12 октомври , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 2086/2011 година. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. А. В. от [населено място] за отмяна, по реда на възобновяване наказателното производство, на решение № 173/06.06.2011г., постановено по в.н.о.х.д. № 788/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдена присъда №113/21.02.2011г. по н.о.х.д. №3586/2010г. на Пловдивски районен съд. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК. Искането в тази част е немотивирано, като е посочено, че допълнителни съображения ще бъдат представени в съдебно заседание, но в срока по чл.351, ал.3 НПК това не бе сторено. По същество, придържайки се към тезата си за допуснати от съда процесуални нарушения, осъденият мотивира искане да бъде оправдан, защото не е извършител на престъплението или решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Счита, че процесуални нарушения не са допуснати, обвинението по отношение деянието и авторството на осъдения като негов извършител е доказано по несъмнен начин, поради което предлага искането да не се уважава. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр. чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното: С потвърдената присъда подс. П. А. В. е признат за виновен в това, че : - на 27.02.2010г. в [населено място], извършил кражба, представляваща опасен рецидив, на имущество на обща стойност 240лв., собственост на А. С. С. и И. Т. П., поради което и на основание чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1, чл.29, ал1, б.”а” и б. „б” и чл. 54 НК е осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Основният довод за нарушения на процесуалните норми, регулиращи доказателствената дейност на двете инстанции по установяване на фактите, е неоснователен. Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверка на наличната доказателствена съвкупност, която е извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.чл. 14, 107, ал.5, 305, ал.3 НПК. В тази насока въззивната инстанция е изпълнила и основното си задължение по чл. 339, ал.2 НПК, обсъждайки наведените съображения за допуснати от първоинстанционния състав нарушения, като е обосновала подробно и убедително отказите да ги приеме за основателни. В настоящето производство, за пореден път и със същите мотиви, се поддържа тезата, каквато е била и пред предходните инстанции, за недоказаност на авторство на осъдения в извършване на инкриминираното деяние. Въззивният съд след обективно, всестранно и пълно обсъждане е направил подробно мотивиран, поради което и убедителен отказ, л.л.2-3 от съобразителната част на решението, да възприеме за основателни претендираните процесуални нарушения. Така е постъпил и първоинстанционният съд при анализа на доказателствения материал. Като споделя мотивите на предходните инстанции, настоящият състав съобрази и следното. Основно място в искането заема предложеният от осъдения коментар на доказателствения материал, който включва други разрешения по отношение достоверността на доказателствените източници, обосновавайки по този начин тезата за това, че не е извършил кражбата. В тази част предложената от осъдения версия изцяло е отхвърлена като неправдоподобна и като са сторили това, двете инстанции не са допуснали нарушения на полето на оценка на наличната доказателствена съвкупност. Обясненията на осъдения като доказателствен източник не биха могли да се приемат за достоверни, след като от момента, в който е проникнал в зъботехническата лаборатория, е възприет от св. А. С.. Тогава осъденият напуснал лабораторията последван от св.С.. Започнало преследване по улиците на града, в което се включил и св. С.. Двамата успели да задържат осъдения, който бил предаден на пристигналите полицейски служители. При извършеното претърсване у осъдения са намерени част от отнетите вещи, от които не успял да се освободи при преследването. Така установените фактически положения, пряко относими към обстоятелствата по чл.102 НПК за установяване авторството на деянието, са изведени от еднозначна и безпротиворечива доказателствена съвкупност, която е позволила на всяка от инстанциите да направи единствено възможния извод, за това, че осъденият П. В. е извършил кражбата, която предвид миналите му осъждания правилно е квалифицирана като престъпление по чл.196, ал.1 НК. При положение, че двете инстанции не са допуснали нарушения в дейността си при решаване на въпроса, за относимост и достоверност на доказателствените източници, касационният състав счита, че отсъствува претендираното от осъдения В. процесуално основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което да налага отмяна по реда на възобновяването на съдебния акт. Установените обстоятелства по чл.102 НПК, с които се обосновават решаващите изводи за авторството на осъдения и съставомерност на инкриминираното деяние, не позволяват да се приеме за основателно искането за постановяване на оправдателна присъда в настоящето производство. Това искане не е съобразено с правомощията на касационния състав, който при констатирани нарушения на правилата, регулиращи дейността на съда по оценка на доказателствените източници, може само да отмени решението и върне делото за отстраняване на допуснатите нарушения, но сам не може да ги отстрани, като извърши собствен анализ на доказателствения материал или да събира нови доказателства. В настоящето производство, както се отбеляза по-горе, нарушения в доказателствената дейност на съдилищата, по отношение авторството на деянието, за което осъденият е признат за виновен, не се установиха. Затова и основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК за постановяване на оправдателен диспозитив не е налице. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.426, вр. чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. А. В. за отмяна, по реда на възобновяването на наказателното производство, на решение № 173/06.06.2011г., постановено по в.н.о.х.д. № 788/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдена присъда №113/21.02.2011г. по н.о.х.д. №3586/2010г. на Пловдивски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.