Р Е Ш Е Н И Е № 525 гр. София, 04 декември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1781/2013г. Производството е образувано по жалба на подсъдимия Й. Р., подадена чрез неговия защитник срещу решение № 260 от 08.07.2013г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд № 488/2013г. Визират се налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат съображения за необоснованост - несъответност между приетата във въззивното решение фактология и приобщения доказателствен материал. Предлагат се фрагментарни доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в повърхностна оценка на доказателствата, довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения, като се поставя акцент на проявената от съда тенденциозност при интерпретация на житейски алогичните и изтъкани от сериозни противоречия показания на свидетелите С. К. и Х. С., и се очертава налична доказателствена непълнота по наказателното дело. В съдебно заседание на 26.11.2013г., подсъдимото лице, редовно призовано не се явява и се представлява от служебен адвокат, който поддържа изцяло депозираната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура убедително аргументира правилност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционната проверка по чл.347НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №828/04.03.2013г., обявена по нохд №160/2012г., Благоевградски окръжен съд /ОС/ е признал Й. С. Р. за виновен в това, че на 04.08.2011г., в метан-станция, находяща се в [населено място], община Симитли, прокарал в обръщение подправен /неистински/ паричен знак - банкнота от 50 /петдесет/ евро, емисия 2002 година, серия и номер/ номер/, знаейки това, поради което на основание чл.244, ал.1, вр.чл.54 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с последващо приложение на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложената санкция по нохд №512/2010г., по описа на същия съд - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, като определил строг режим на изтърпяване на наказанията, в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия е инициирано въззивно производство по внохд №488/2013г., финализирало с решение №260/08.07.2013г. на АС-София, с което постановеният от първостепенния съд акт е потвърден. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения инстанционен контрол, Върховният касационен съд не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, последица от което е ангажиране на наказателната отговорност на Й. Р. за инкриминираното престъпно деяние по чл.244, ал.1, пр.1 от НК, при недоказаност на обвинението. Наведените с жалбата на подсъдимото лице възражения, сочещи че съдържанието на доказателствените източници по делото очертава различна от описаната в атакувания въззивен акт фактология, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност, което е неотносимо към правомощията по чл.354, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и е извън обсега на компетентност на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Той не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираната инстанция фактически положения, доколкото не се релевира и установява несъблюдаване на процесуалния закон, при събирането и анализа на доказателствата. Правата на подсъдимото лице не са ограничени с реализираните от ОС-Благоевград и Софийски АС процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в наказателното производство и чрез словноматериализираната в атакувания съдебен акт интерпретация на инкорпорираните по делото доказателствени средства. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели С. К., Х. С., П. С., Н. С., В. Ч. и И. М.; приложената писмена документация /протокол за доброволно предаване от 04.08.2011г., договор №244 от 27.10.2009г., 2 броя протоколи за извършен ремонт, писмо от /фирма/ ЕООД от 03.12.2012г./; веществените доказателства /1 брой оптичен носител СД, съдържащ кадри от охранителни камери на газостанцията в [населено място] и 1 брой банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро, емисия 2002 година, серия и номер /номер/; и проверена чрез изготвената експертиза №11/ДОК-627/21.11.2011г., обезпечава с изискуемата се степен на интензитет изводите на решаващия орган за извършване на посегателството и съпричастността на подсъдимия. По несъмнен начин е установено, че на 04.08.2011г. около 02.10 часа през нощта, на метан-станция в [населено място], община Симитли, спрял лек автомобил, марка „Опел А.” с /рег.номер/, в който се возили Й. Р., Х. С. и лице, известно със собствено име С., като подсъдимият взел намиращата се в сенника на колата 50-еврова банкнота и въпреки предупреждението на С., че „парите са фалшиви”, а на посоченото място има монтирани видеокамери, Р. решил да я прокара в обръщение. Подсъдимият слязъл от моторното превозно средство, посетил търговския салон, като след проведен разговор с дежурния оператор в момента - Б. Т. и зареждане на автомобила с газ, двамата отново влезли в помещението. Й. Р. обяснил на служителя, че разполага само с чуждустранна валута и при съществуващата опасност да не бъде възстановена стойността на горивото, възлизаща на 7, 81 лв., Т. се съгласил да приеме предложената банкнота от 50 евро за платежно средство, връщайки ресто в български лева, част от които /50 лв./ били дадени на Х. С., а останалите задържани от подсъдимия. Категорично е доказано, че сутринта при приключване на смяната Б. Т. предоставил левовата равностойност на получените 50-евро, поради практиката паричните постъпления в метан-станцията да се отчитат само в български валута, след което отишъл до банков клон в [населено място] и при опита да обмени банкнотата разбрал, че същата е неистинска. Последвало уведомяване на управителя на газостанцията - С. К., сигнализиране на надлежните полицейски органи, на които били предадени електронен носител с кадри от охранителните камери на обекта и процесната банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро, емисия 2002 година, серия и номер / номер/, като въз основа на заснетото и видяното от видеокамерите са открити съпричастните към неправомерното деяние лица. В контекста на изложеното, обективна и задълбочена е предложената от първостепенния съд и въззивна инстанция интерпретация на депозираните от С. К. показания. Безпристрастен и непредубен свидетел, разпитаното лице убедително, в хронологична последователност пресъздава споделеното от неговия служител - Б. Т. /починал в хода на наказателното разследване/, за случилото се на инкриминираната дата /04.08.2011г./, и добросъвестно, с изискуемата се точност и коректност отразява предприетите от тях последващи действия, насочени към разкриване на престъплението и авторството му. Формираното заключение за достоверността на гласния доказателствен източник не се разколебава от акцентираната в жалбата несъответност във времевите параметри на извършване на престъплението, сочени от разпитания С. К. /02.15 часа на 04.08.2011г./, различни от фиксирания чрез охранителните камери и отразен от вещото лице Д.във видеотехническата експертиза, при направеното изследване на записа на електронния носител, интервал от 01:10:07 часа до 01:25:38 часа на същата дата. Видно от представените документи по делото от обслужващата конкретната метан-станция компютърна фирма - договор №244 от 27.10.2009г., 2 броя протоколи за извършен ремонт, писмо от /фирма/” ЕООД от 03.12.2012г., визираният на записа час е ориентировачен, като констатираната неточност се дължи на обстоятелството, че специалисти не са посещавали обекта за сверяване на часовника, включително след смяната на зимното и лятно часово време, като са възможни отклонения дори при сверен часовник. Съмнения в правдивостта на изслушаните показания не внасят и доводите на защитата за хипотетична подмяна на предмета на престъпно посегателство - инкриминираната 50-еврова банкнота, в подкрепа на което се сочи изтеклият период от получаването й от Т. до нейното предоставяне от свидетеля К. на ангажираните със случая полицаи, и предвидената нормативна уредба, задължаваща банките да „задържат за проверка срещу издаване на писмен документ всички попаднали при тях по какъвто и да е начин подправени или неистински банкноти и монети”. Обстойни са предложените съображения в атакувания съдебен акт, сочещи на липсата на личен мотив за подмяна на чуждестранната валута, чиято левова равностойност предварително е била възстановена със собствени средства на Б. Т.; и на очевидната житейска логика в описаното от свидетеля С. К. поведение на дежурния оператор, който след приключване на служебните си задължения в ранната утрин на 04.08.2011г., се възползвал от услугата на банков клон в [населено място] за установяване на редовността на банкнотата и при информацията, че е неистинска, реагирал незабавно чрез уведомяване на своя работодател и на компетентните власти. Правният регламент в действащото законодателство /чл.27, ал.2 от Закона за БНБ и чл.34 от Наредба №18/20.10.2005г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в парично обръщение/, указващ на необходимост от изпълнение на определени предписания от съответните длъжностни лица в банките, също не опровергава приетата по делото фактология за инкриминирания предмет на престъпление, категорично обезпечена от събраните и приобщени доказателствени материали. С демонстриран професионализъм е обсъден и разказът на Х. С. в атакувания въззивен акт, като при съобразяване на конкретиката му и съществуващата кореспондираща връзка с останалата доказателствена маса, са очертани изводите на съда за доказателствените стойност и сила на съдържимите се в него фактически данни, релевантни за престъпното деяние. Корелативното съотнасяне на показанията на разпитания свидетел с инкорпорираните гласни, писмени и веществени доказателства, са обосновали кредит на доверие към заявеното в хода на наказателното разследване за използваната от подсъдимия Р., на 04.08.2011г., в метан-станцията, находяща се в [населено място], 50-еврова банкнота, въпреки предупреждението, че е фалшива. Наличните противоречия в твърденията на Х. С. и констатираната несъответност с доказателствената съвкупност, на които се обръща внимание в жалбата са коментирани с юридически усет от контролираната инстанция и отстранени по надлежния процесуален ред, чрез задълбочен анализ в атакувания акт. Настоящият състав се солидаризира с приетото от въззивния състав, че направените за пръв път в съдебната фаза на наказателния процес волеизявления от лицето досежно намирането на същата 50-еврова банкнота, в парника на лек автомобил „Опел А.” с ДК№ Е 50-48 АТ, след образуване на досъдебното производство, индицират на непреодолима вътрешна непоследователност и изключват разказа му за непосредствените зрителни и слухови възприятия за извършеното от подсъдимия, в инкриминираната нощ. Очевидно насочени към оневиняване на Й. Р., с когото свидетелят е в приятелски отношения, те са в ярък дисонанс и с депозираното от него за последващото разпределение на паричните средства, върнати като ресто на подсъдимото лице от дежурния оператор на газостанцията, обяснимо с реализираната неправомерна проява по прокарване в обръщение на подправени парични средства. Правно незначим за оспорената от защитата идентичност на предмета на престъпление е и соченият в свидетелските показания на Х. С. факт, че 50-евровата банкнота е била закачена за сенника на колата, поради което на нея е имало „дупка” от карфица. Очертаното обстоятелство, ценено чрез съпоставка с разказа на разпитаното лице за предприетото от подсъдимия Р. /вземане на парите и използването им за зареждане на колата с гориво/; във взаимовръзка с убедително установената чрез доказателствения материал фактология за последващите действия на Б. Т. и С. К.; и при съблюдаване на осъщественото от компетентните полицейски служители и процесуални участници в наказателното производство, не аргументира неясноти в процеса на идентификация на предмета на престъпно посегателство. След прокарване в обръщение от подсъдимия Р., инкриминираната банкнота, достатъчно индивидуализирана чрез посочване на номинала, валутата, серията и номера, е предадена доброволно с протокол от 04.08.2011г., от С. К. на служител на 02 РУП - Благоевград, като същата несъмнено е била и обект на надлежно изследване за истинност, при изготвяне на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Не е налице и релевираната в касационната жалба доказателствена непълнота, изразяваща се в недопускане до разпит на служителите на банков клон, [населено място], удостоверили пред Т., че представеният паричен знак е подправен и на присъствалите при доброволното предаване на 50-евровата банкнота, дежурен оператор на смяна и полицай; респективно в неприобщаване по делото на касов бон за заредено гориво на 04.08.2011г. на метан-станция, [населено място]. Предметът на доказване по чл.102 от НПК следва да бъде установяван при обективно, всестранно и пълно разследване; чрез предвидените в закона процесуални способи за събиране и проверка на доказателства; с допустимите, относими и необходими доказателствени средства, в съответствие с предписанията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. След инкорпориране на необходимия доказателствен материал и задълбочен, прецизен анализ на същия, решаващият съд изгражда своите фактически и правни положения по повдигнатото обвинение. В случаите на категорична доказаност на обвинителната теза и при липса на съмнения досежно извършването на инкриминираното деяние, неговата престъпна съставомерност и авторство, ирелевантно е, че не са изчерпани всички допустими и относими доказателствени способи и средства, и че не са приобщени всички възможни доказателства. Такава е конкретиката в разглеждания казус, като не следва да се игнорира и обстоятелството, че искания в претендираната от защитата насока не са предявявани от страните в хода на наказателния процес. В рамките на доказаната фактология правилно е лимитирана и правната квалификация на инкриминираното посегателство по чл.244, ал.1, пр.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици за Й. Р., справедливо отмерени при съобразяване с тежестта на престъплението и с личната опасност на подсъдимия. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав приема отсъствие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, обуславящи отмяна на атакувания съдебен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №260 от 08.07.2013г., постановено по внохд № 488/2013г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.