2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
София, 03.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Райна Пенкова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4920 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 263 от 22.03.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № ІІІ-92 от 10.10.2017 година по гр.д. № 899/2017 година на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Р. А. С. от [населено място] против П. г.за ч. е. „В. Л., [населено място].
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК - следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като при спор за законност на уволнението и въведен довод за нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, да извърши преценка за съответствие на наложеното наказание с тежестта на допуснатото нарушение.
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, в мотивите към решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът следва да се произнесе по всички твърдения за факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, излагайки мотиви кои факти смята за установени и въз основа на какви доказателства. Когато ищецът е въвел твърдение, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, съдът следва да обсъди доколко наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение, на обстоятелствата при които е извършено и да извърши преценка за поведението на работника както по повод допуснатото нарушение, така и с оглед цялостното му отношение към трудовите задължения. Съдът следва да прецени тежестта на допуснатото нарушение и с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед спецификата на възложените трудови функции и доколко последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя - доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В този смисъл решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. ІV г.о. ВКС.
В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „библиотекар” в Гимназията за чужди езици до 16.11.2016 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-11-255 от 11.11.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение” е било наложено за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини за периода от 28.07.2016 г. до 03.08.2016 г. Прието е, че уволнението е извършено при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 333, ал.1, т. 3 КТ – преди налагане на наказанието работодателят е приел писмени обяснения от служителката и е получил предварително разрешение от Инспекция по труда, [населено място]. Прието е, че е установено по безсъмнен начин и извършването на дисциплинарното нарушение – ищцата не се е явявала на работа без уважителни причини за времето от 28.07.2016 г. до 03.08.2016 г. Д., че е действала добросъвестно, тъй като е считала, че ползва разрешен отпуск (подала е молба за отпуск и не е била уведомена за отказа на работодателя да разреши ползването му) е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че работодателят няма задължение да уведомява служителите си дали отпускът им е разрешен или е отказано ползването му; че служителят следва сам да провери разрешен ли му е поисканият отпуск и да започне ползването му само след изрично писмено съгласие на работодателя. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, а с оглед обусловения им характер е отхвърлил като неоснователни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3659,04 лева.
В касационната жалба против въззивното решение на Бургаски окръжен съд, постъпила от Р. А. С. от [населено място] се поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са доводи, че съдът е формирал неправилен извод, че неявяването на ищцата на работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина при доказателства, че отказът на работодателя да разреши ползването на отпуск не е достигнал до адресата; че неправилен е и изводът, че уволнението е извършено при спазване на изискванията на чл. 333, ал.1, т.3 КТ при доказателства, че работодателят е разполагал с достатъчно документи за заболяванията на ищцата, които не е представил пред ТЕЛК и Районната инспекция по труда. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не се е произнесъл по довода за нарушение на чл. 189 КТ, въведен в исковата молба като довод за незаконност на уволнението и във въззивната жалба като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба ПГЧЕ „В. Л.”, [населено място] я оспорва като неоснователна.
По въведените от касатора доводи за неправилност на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Касационното оплакване за неправилност на извода, че извършването на дисциплинарното нарушение е доказано не е основателно. По делото е установено по безсъмнен начин, че ищцата е започнала ползването на платен отпуск без писмено съгласие на работодателя; че след като е представила молба за ползване на отпуск, без да се уведоми дали отпускът е разрешен е почнала ползването му, което действие се явява в разрез с трудовата дисциплина. Изискването за ред при ползването на отпуск следва от характера на трудовото правоотношение – от основната престация, която е предоставянето на работна сила за определено време, през което време работникът следва да е на разположение на работодателя. Поради необходимостта работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото на работника на платен годишен отпуск, както и необходимостта по времетраене на трудовото правоотношение работодателят да разполага с точна представа за наличните работни ресурси, законодателят въвежда ред за ползването на отпуските, включващ изискване за писмена молба на работника и писмена заповед на работодателя, въз основа на която може да се започне ползването на отпуска. С неспазването на изискването на чл. 173, ал.1 КТ – отпускът да се ползва от служителя с писмено разрешение на работодателя, ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, което съставлява дисциплинарно нарушение неявяване на работа по чл. 187, ал. 1, т.1 КТ.
Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 333, ал.1, т. 3 КТ. Съдът е съобразил представените по делото доказателства, че уволнението е извършено след предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], дадено с писмо 16224935 от 03.11.2016 г.; че преди искането за разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”, с оглед декларираното от ищцата заболяване „захарен диабет” работодателят е поискал мнение на ТЕЛК при МБАЛ, [населено място], по което няма произнасяне, тъй като ищцата не се е явила на посочената и от здравните органи дата и не е представила медицинска документация за наличие на заболяването. Въз основа на така установените факти, формираният от съда извод, че работодателят добросъвестно е изпълнил задълженията си по чл. 333, ал.1 КТ се явява правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото.
Касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на произнасяне на съда по въведения довод за нарушение на чл. 189 КТ е основателно. В исковата молба, ищцата е въвела довод, че наложеното и дисциплинарно наказание не съответства по тежест на констатираното нарушение на трудовата дисциплина. Този довод за незаконосъобразност на уволнението не е разгледан в първоинстанционното решение, за което ищцата е въвела оплакване във въззивната жалба. Въззивният съд не се е произнесъл по това оплакване – не се е произнесъл както във връзка с допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, така и по съществото на оплакването за нарушение на чл. 189 КТ.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че доводът за незаконност на уволнението поради извършването му в нарушение на чл. 189 КТ е основателен. От доказателствата по делото е установено, че отсъствието на ищцата от работа е осъществено по време на годишната лятна ученическа ваканция, т.е. по време извън учебния период, поради което невъзможността да бъде ползвана училищната библиотека за пет работни дни не е могло да създаде проблеми или неудобства, свързани с учебния процес. От допуснатото от ищцата нарушение за работодателят не са настъпили и не би могло да настъпят неблагоприятни последици, определящи нарушението като достатъчно тежко, за да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Не дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и проявеното от ищцата отношение към трудовия процес – няма налагани предходни дисциплинарни наказания, а неявяването и на работа, макар и в нарушение на правилата на КТ е след подадена молба за отпуск и при незабавното и завръщане на работа след уведомяване, че такъв не и е разрешен. Изложеното обуславя извод, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение в нарушение на чл. 189 КТ, без да съобрази тежестта на дисциплинарното нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи като основателен – дисциплинарното уволнение е извършено в нарушение на закона, поради което заповед за дисциплинарно уволнение № РД-11-255 следва да бъде отменена.
Предвид обусловения му характер, като основателен следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” в ПГЧЕ „В. Л.”, [населено място].
Основателен е и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. От доказателствата по делото се установява, че в шестмесечен период след уволнението ищцата не е реализирала социално осигурен доход – копие от трудова книжка и регистрационна карта № 10054599 от 21.11.2016 г. при Дирекция „Бюро по труда” при Агенция по заетостта, [населено място] ( л. 290 - 291 и л. 358-364 от първоинстанционното производство по гр.д. № 211/2017 БРС), както и че последното и брутно трудово възнаграждение преди уволнението е възлизало на 609,84 лева (заключение на съдебно икономическа експертиза на л. 354-356 от гр.д. № 211/2017 г. БРС). При така установените факти, искът се явява основателен и доказан до размер от 3659,04 лева, които следва да бъдат присъдени на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1824 лева, включващи изплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ с адвокат М. И. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-92 от 10.10.2017 година по гр.д. № 899/2017 година на Бургаски окръжен съд.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р. А. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № РД-11-255 от 11.11.2006 г. и ОТМЕНЯ заповед № РД-11-255 от 11.11.2006 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. А. С. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар” в П. г. за ч. е. „В. Л., [населено място].
ОСЪЖДА П. г. за ч. е. „В. Л., [населено място] да заплати на Р. А. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 3659,04 (три хиляди шестстотин петдесет и девет лева и четири стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2017 година до окончателното и изплащане, както и сумата 1824 (хиляда осемстотин двадесет и четири) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |