Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

София, 01.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 255 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по молба на С. Ф. Я. и Р. Я. Я. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 45/01.04.2021г., постановено по гр.д. № 2151/2020г. по описа на ВКС, I ГО , поради противоречието му с влязло в сила решение от 30.05.2012г. по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд.
Ответниците по молбата за отмяна Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я. и И. М. Я., не са изразили становище.
Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 23 от 10.02.2022г.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:
В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото е налице противоречие между две влезли в сила решения : решение № 45/01.04.2021г., постановено по гр.д. № 2151/2020г. по описа на ВКС, I ГО и решение от 30.05.2012г. по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд.
Ответниците по молбата за отмяна Д. М. Я., Н. М. А., Р. М. Я. и И. М. Я., са наследници на М. С. Я., починал на 20.06.2020г., който е бил ищец по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд и ответник по иска, въз основа на който е образувано делото, по което е постановено решение № 45/01.04.2021г. по гр.д. № 2151/2020г. по описа на ВКС, I ГО .
С решение от 30.05.2012г. по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд е признато за установено по отношение на С. Ф. Я., че М. С. Я. е собственик на 1/ 4 ид.ч. от УПИ V-415, кв.46 по плана но [населено място], ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска сграда от 88 кв.м. Със същото решение ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде на М. С. Я. владението на 1/4 ид.ч. от УПИ V-415 и 1/4 ид.ч. от жилищна сграда, а относно 1/ 4 ид.ч. от стопанската постройка искът е бил отхвърлен.
С решение № 29/21.01.2014г., постановено по гр.д. № 943/2013г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е прието, че Велинградският районен съд е разгледал установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС относно един и същи имот и решението на районния съд по гр.д. № 990/2012г. е обезсилено в частта, с която са уважени исковете по чл. 124, ал.1 ГПК. В частта, с която е отхвърлен искът на М. Я. против С. Я. за 1/ 4 ид.ч. от стопанска сграда /плевня/ от 88 кв.м. решението на е потвърдено с мотив, че не е установено, че ответникът С. Я. владее имота без основание, защото той е собственик на 1/2 ид.ч. от стопанската постройка, а ищецът владее 1/2 ид.ч. от същата стопанска постройка.
По второто дело с решение № 45/01.04.2021г., постановено по гр.д. № 2151/2020г. по описа на ВКС, I ГО е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Ф. Я. и Р. Я. Я. против наследодателя на ответниците М. С. Я. отрицателен установителен иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че М. С. Я. не е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ V-415, кв.46 по плана на [населено място].
Молителят твърди, че решението на ВКС по гр.д. № 2151/2020г. противоречи относно обема на правата на М. Я. на влязлото в сила преди 7 години решение по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд, с което е било прието, че М. Я. притежава 1/4 ид.ч. от стопанската постройка, а не 1/2, както и противоречи на основанието за придобиване на собствеността – наследяване, а не давност.
Молбата е неоснователна.
Противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата спорен въпрос.
В конкретния случай по двете дела, предмет на молбата за отмяна, е налице различно произнасяне относно обема права на М. Я. върху спорната стопанска постройка, което обаче не е достатъчно, за да се обоснове хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между двете дела няма обективен идентитет.
Видно от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд, твърденията на ищеца М. Я. са били, че е придобил правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от стопанската постройка на основание наследство.
Делото, по което е постановено решението на ВКС, е образувано по предявен от С. Я. против М. Я. отрицателен установителен иск за собственост върху 1/2ид.ч. от същата стопанска постройка. По него ответникът М. Я. се е бранил с възражение за изтекла придобивна давност .
От горното следва, че по двете дела липсва идентичност между основанието, на което М. Я. е поддържал, че е собственик на идеални части от спорната стопанска постройка. По второто дело, по което е постановено решението на ВКС, чиято отмяна се иска, той се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Давността, текла след приключване производството по първото дело / гр.д. №990/2012г./ е нов юридически факт, на който той в един последващ процес е могъл да се позове и се е позовал, а съдът е бил длъжен да се произнесе по него. Следователно с решението на ВКС, в което е прието, че С. Я. е собственик на 1/2 ид.ч. от плевнята на основание изтекла придобивна давност и е отхвърлен предявения против него отрицателен установителен иск за собственост, не е разрешен повторно спор, за който има постановено влязло в сила решение.
Предвид изложеното, следва, че в случая не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК /между същите страни, за същото искане и на същото основание няма постановени две влезли в сила решения, които да си противоречат/, поради което и молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Ф. Я. с ЕГН [ЕГН] и Р. Я. Я. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], ул. С., № 21, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 45/01.04.2021г., постановено по гр.д. № 2151/2020г. по описа на ВКС, I ГО , поради противоречието му с влязло в сила решение от 30.05.2012г. по гр.д. № 990/2012г. на Велинградския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.