Р Е Ш Е Н И Е № 333 София, 25.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 535 /2011 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. С. и А. Г. С. срещу въззивно решение от 20.12.2010 г. по гр. № 5783 /2010 г. на Софийски градски съд, го. ІІ „г” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 24.09.2009 г. по гр.д. № 5426 /2007 г на Софийски районен съд, 46 с-в., с което по иск по чл.97,ал.1 ГПК (отм.) вр. чл.67 ЗС е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че учредено на 03.10.1995 г. право на строеж е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок Ответниците по касация Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. А. Р., Е. И. Н. и Д. М. Н. оспорват жалбата. Трето лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 405 от 29.05.2012 г.,по въпроса : дали неизпълнението на кредиторите – ищци да построят собствените си обекти в сградата ги поставя в забава по отношение на носителите на ограниченото право на строеж на други обекти и води ли до спиране на погасителната давност за учреденото от тях право на строеж. По въпроса: на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното: Отговорът на въпроса се намира в т.2,изр.2 на ТР 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС според което, ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : ищците (собственици на земята) не са в договорни отношения с ответниците, а с търговското дружество – праводател на ответниците ( [фирма]), на което са учредили право на строеж през 1994 г., а то е продало на ответниците право на строеж за процесните обекти с нотариални актове от 1995 г. и е поело задължение да ги изгради, с влязло в сила на 09.07.2003 г. решение на ВКС е прието по отношение на собствениците на земята (ищци и в настоящото производство) и [фирма], че учреденото в полза на [фирма] право на строеж е погасено по давност, поради това, че не е осъществено в срока по чл.67 ЗС (сградата не е била построена в груб строеж до покрив), с това се е погасило и правото на строеж на ответниците за процесните два обекта, т.к. правото им на строеж е производно на това на суперфициаря и затова с прехвърлянето му не започва да тече нова петгодишна давност, а рискът от лошия избор на изпълнител, който да реализира строителството, е за сметка на носителя на ограниченото вещно право и неизпълнението на договора за строителство от строителя по причини, които могат да му се вменят във вина, е основание за разваляне на този договор, неизпълнението на договора за строителство не съставлява стоящо извън волята на носителя на правото на строеж обективно обстоятелство, имащо за последица спиране или прекъсване на давността. По доводите за неправилност : Настоящият състав намира за неоснователен довода на жалбоподателите, че въззивният съд неправилно е обсъждал дали сградата е построена в „груб строеж” - че въззивният съд неправилно е основал извода си, че правото на строеж на жалбоподателите не е упражнено в продължение на пет години (хипотезата на чл.67 ЗС) на извода, че в този срок сградата не е била изградена „в груб строеж” според изискванията на ЗУТ, доколкото в З. (отм.) и ППЗТСУ (отм.) няма такова понятие, защото отговорът на въпроса дали правото на строеж е било упражнено в петгодишен срок (по чл.67 ЗС) се свежда до отговор на въпроса дали сградата, в която се намират обектите, за които е учредено право на строеж, е била построена в този срок. Исковата молба е от 2007 г., искът е основан на твърдения, че сградата не е била построена в срок, а и до момента на подаване на исковата молба (по-късен с няколко години), следователно дали сградата е построена (и кога) е релевантен за спора факт и част от предмета на доказване. Правилен е изводът на въззивния съд, че преценката на факта дали сградата е построена, е следвало да се извърши чрез приложимите в този момент правила на ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.), които установяват, че една сграда се счита изградена (и може да бъде предмет на сделки) в момента, в който приключи грубият и строеж), а това според пар.5,т.46 от ДР на ЗУТ означава да са изпълнени ограждащите и стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Към това следва да се отбележи, че в този смисъл беше и установената практика преди приемането на ЗУТ (че една сграда (постройка) следва да се счита изградена, когато приключи грубият и строеж и от този момент е годен обект за прехвърлителни сделки). Доводът на жалбоподателите, че изводът на въззивния съд, че правото им на строеж не е упражнено в срок, е необоснован и неправилен, е неоснователен. Изводът на въззивния съд за релевантния факт е основан на приетото с определение на първоинстанционния съд по чл.109,ал.4 ГПК (отм.) от с.з. на 24.06.2008 г. (л.71,стр.2) за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че сградата е изградена до трети етаж (по проект и договор е пететажна) и строителството е преустановено през 1998 г. Правният извод, че в този случай упражняването на правото на строеж е изграждането на грубия строеж на сградата (че не е упражнено, защото сградата не е изградена в груб строеж) съответства на приетото с т.1 на ТР № 1 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС и следователно е правилен. Доводите на жалбоподателите, че не са обсъдени всички техни доводи (пункт по пункт) са неоснователни, доводите им са обсъдени и изводите за тяхната неоснователност са правилни: Първият довод е за това дали правилно е изследване обстоятелството дали сградата е изградена в груб строеж (дали този факт е релевантен за спора). Оплакването е неоснователно, доводът е обсъден, прието е, че не е реализиран пълен обем на строителството, което би имало значение, че сградата не е покрита, както и че правото на жалбоподателите (ответници по иска) е производно на това на суперфициара въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, която е възприета в цитираното тълкувателно решение № 1 /04.05.2012 г.. Доводът на жалбоподателите, че не са привлечени в производството между ищците и [фирма] (праводателят на жалбоподателите) е без значение за правилността на обжалваното въззивно решение, той засяга само отношенията им с техния праводател, които са извън предмета на спора. Доводът на жалбоподателите, че правото на иск на ищците срещу тях с правно основание чл.87,ал.5 ЗЗД е погасено по давност е обсъден и са изложени съображения за това, че искът е установителен и за неоснователността на довода, които са правилни. Обсъден е и доводът, че ищците са в забава – не са изпълнили задълженията си като собственици и строители и че това представлява забава на кредитора (по смисъла на чл.95 ЗЗД) и са изложени доводи за неговата неоснователност - че рискът от лошия избор на строител на жалбоподателите е за сметка на носителя на правото, че неизпълнението на задълженията на строителя ( [фирма]) не е извън волята на носителя на правото. Въззивният съд е изложил и доводи за неоснователност на довода на жалбоподателите за форсмажор (непреодолима сила). При тези изводи и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че касационната жалба е неоснователна и че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците в това производство не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 20.12.2010 г. по гр. № 5783 /2010 г. на Софийски градски съд, го. ІІ „г” възз. с-в.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.