Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр.София , 19 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 786/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета. Образувано е по искане /озаглавено жалба/, депозирано от осъдения И. З. К., в което се изразява несъгласие с осъждането му по нохд №1943/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като се твърди, че част от инкриминираната сума той не я е отнел и затова е несправедливо осъден. В писменият документ, поставил началото на настоящето производство липсва конкретно искане по смисъла на чл.425 от НПК . В допълнителна молба, подадена от осъдения се моли да бъде направена ревизия на делото-нохд №1943/2013 г. на РС-Пазарджик и да му бъде намалена присъдата. От съдържанието на искането /жалба/ и допълнението към него /молба/ могат да се изведат основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на осъдения-адв.Х. моли да се уважи жалбата на осъдения,тъй като наложеното наказание е явно несправедливо,понеже районният съд не е отчел самопризнанията на К., съдействието, което е оказал на разследващите органи и съда и социалното му положение. Моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за преразглеждане. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. В последната си дума, осъденият И. К. счита,че сумата ,за която е осъден е по-голяма от действително отнетата от него. Моли да му бъде намалено наказанието или алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени искането на осъдения И. З. К., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от ОС-Пазарджик решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда №263 от 21.11.2013 г., постановена по нохд №1943/2013 г. по описа на РС-Пазарджик, подсъдимият И. З. К. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 10.08.2013 г. до 12.08.2013 г. в [населено място], обл.Пазарджик е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1809 лв.от владението на С. Г. Н. от [населено място] и Н. А. Г. от [населено място], без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив , поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието ,в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето ,през което И. К. е бил задържан под стража, считано от 14.08.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия К. ,пред ОС-Пазарджик е било образувано внохд №642/2013 г., приключило с решение №23 от 11.02.2014 г., с което е потвърдена присъдата на Районен съд-Пазарджик по нохд №1943/2013 г. На първо място следва да се отбележи,че въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи,а направените правни изводи е намерил за законосъобразни. Извършвайки и собствена преценка на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, а именно-показанията на свидетелите Н. и Г. и данните, съдържащи се в дактилоскопната експертиза, както и тези в протокола за претърсване и изземване на жилище в [населено място], където се е укривал К. /одобрен по съответния ред/, ОС- Пазарджик обосновано е намерил, че крайният извод, обективиран в мотивите на районния съд за подкрепеност на признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, е правилен и той се налага въз основа на преценка за валидно събраните на досъдебното производство доказателства, като всички те обосновават фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт /включително и тези , свързани с предмета на престъплението/ и аргументират съставомерността на деянието. В този смисъл доводите на И. К. ,че е осъден за по-голяма сума от действително отнетата от него , не могат да бъдат споделени. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, самопризнати от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” във вр.с чл.26 ал.1 от НК и в този смисъл касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК, обосноваващ се с осъжданията му по две групи присъди : 1. по нохд 1380/2008 г. на РС-Пазарджик и нохд 1698/2008 г.на РС-Пазарджик и 2. по нохд 1316/2009 г.,нохд 1437/2009 г. и нохд 2066/2009 г.,всичките на РС-Пазарджик. Определеното на искателя наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК-три години/ отговаря на обществената опасност на деянието / с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения / и на дееца. За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. При преценка справедливостта на наложеното на К. наказание, въззивната инстанция в пълнота е отчела наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Сочените от защитата обстоятелства като смекчаващи отговорността - съдействието, оказано на органите на досъдебното производство и социалното положение на осъдения, са били взети предвид от РС-Пазарджик /стр.6 от решението/. Неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства не се набелязват. Нещо повече, ВКС намира за необходимо да отбележи,че наложеното на осъдения К. наказание е прекалено снизходително, предвид данните за личността му-същият е осъждан 17 пъти, което сочи на трайна престъпна упоритост и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода ,но доколкото настоящето производство е образувано по негово искане, наказателно-правното му положение не може да бъде утежнявано. С оглед на горното, касационната инстанция не намира основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия И. К.. Предвид изложените съображения, касационният съд не констатира основания за възобновяване на наказателното дело- нохд №1943/2013 г. на РС-Пазарджик, внохд №642/2013 г.на ОС-Пазарджик. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. З. К. за възобновяване на производството по нохд №1943/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Пазарджик, внохд №642/2013 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/