Ключови фрази

8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 661

гр. София, 02.12.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 261 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Сдружение „Национална транспортна камара“, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р., срещу решение № 1769 от 12.07.2019г., поправено с определение № 3243 от 07.10.2019г., по в. т. дело № 1057/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав, с което след отмяна на решение № 1469 от 11.07.2018г. по т. дело № 1784/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от Сдружение „Национална транспортна камара“ иск с правно основание чл. 25, ал. 6 във връзка c ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, проведено на 08.05.2017г. в [населено място], [улица], зала № 105А на Дома на науката и техниката и председателствано от Г. П., както следва: решение по т. 1 от дневния ред в частта за отхвърляне на искането за отмяна и оспорване на решения на Управителния съвет от 07.03.2019г. и от 12.03.2017г. за приемане на общо 30 нови членове и решение на Управителния съвет от 11.04.2017г., с което са изключени от сдружението общо 12 редовни членове, по т. 2 от дневния ред за промени /изменения и допълнения/ на устава на АЕБТРИ, решение по т. 3 от дневния ред за промени в устава на Управителния съвет на АЕБТРИ /за освобождаване на членове и избор на нови членове/ и по т. 4 от дневния ред за обсъждане на финансовите резултати за 2016г., за приемане на програма за подобряване на финансовото състояние на АЕБТРИ и предявяване на отговорност, и Сдружение „Национална транспортна камара“ е осъдено да заплати на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ сумата от 6 973,34 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че процедурата по свикване на Общото събрание е спазена. Твърди, че по делото липсват доказателства за провеждане на Общо събрание по инициатива на Управителния съвет, респ. за отправяне до съда на писмено искане от заинтересованите членове. В тази връзка излага доводи, че изводите на съда засягат действия, относими към фактическия състав на свикване и провеждане на друго Общо събрание, състояло се на същата дата, но в зала № 102. Твърди наличието на допуснати нарушения на закона и Устава при провеждане на събранието: поканата за свикване на събранието е поставена от лице, различно от лицето, инициирало свикването му, както и събранието е проведено на място, което не е посочено в поканата. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че приемането и изключването на членове поражда действие веднага след вземане на решение от УС. В тази връзка излага доводи за провеждане на Общото събрание без наличие на необходимия кворум и мнозинство. Твърди, че решенията на Общото събрание за потвърждаване на решенията на Управителния съвет противоречат на ЗЮЛНЦ и на Устава. Счита за неправилен извода на съда, че провеждането на легитимно Общо събрание не може да обоснове незаконосъобразност на друго такова, проведено на същата дата.
В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на Управителния съвет /УС/ на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред ОС, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на УС, да участва с право на глас в ОС при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му?“ – въпроси, решени в противоречие с решение № 207 от 13.12.2010г. по т. дело № 129/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.; в условията на евентуалност същите са от значение за точното прилагане на чл. 32, ал. 2 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ /основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК/.
2/ „Лицето, отправило искане до съда за свикване на ОС на ЮЛНЦ /сдружение/ поради бездействие на УС на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на ОС на сдружение поради бездействие на УС да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на ОС?“ – според касатора посочените въпроси са от значение за точното прилагане на чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
3/ „Обвързан ли е въззивният съд да се произнесе само по конкретните оплаквания и доводи във въззивната жалба или следва да се произнесе по всички направени от страните възражения в първоинстанционното производство? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като се произнесе по релевираните от страните доводи и възражения във въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?“ – противоречие с решение № 764 от 19.01.2011г. по гр. дело № 1645/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 222 от 18.07.2012г. по гр. дело № 1186/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 230 от 10.11.2011г. по гр. дело № 307/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 131 от 14.07.2011г. по гр. дело № 1120/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 290 от 22.06.2010г. по гр. дело № 759/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т. дело № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 139 от 07.11.2016г. по т. дело № 629/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4/ „Допустимо ли е упражняването на законово право по чл. 26, ал.1 ЗЮЛНЦ за свикване на ОС от член на сдружение с нестопанска цел да бъде основание за изключване на същия член съгласно чл. 22, ал. 2 ЗЮЛНЦ? Въпрос на законосъобразност ли е наличието на всички предпоставки за изключване на член на сдружение и следва ли то да бъде проверено от съда в производство по оспорване на такова решение на ОС за изключване? Упражняването на колективно право на член в сдружение представлява ли поведение, водещо до несъвместимост на по – нататъшното членство?“ – касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на чл. 22, ал. 2 ЗЮЛНЦ /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
5/ „Следва ли законосъобразността на решение на ОС да се преценява въз основа на документи /доказателства/, които не са представени пред ОС при вземане на същото решение?“ – според касатора посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
6/ „Законосъобразно ли е свикването и провеждането на ОС на ЮЛНЦ при различия между текста на поканата в ДВ и текста, разлепен на адреса на управление?“ – въпрос решен в противоречие с решение № 171 от 30.10.2009г. по т. дело № 166/2009г. на ВКС, ТК, II т. о.; в условията на евентуалност същият е от значение за точното прилагане на чл. 26, ал. 3 вр. ал. 2 ЗЮЛНЦ /основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК/.
В допълнение искането за допускане на касационно обжалване е обосновано и с твърдение за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, [населено място] чрез процесуален представител адв. П. П. оспорва касационната жалба. Релевира доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По първия правен въпрос счита за правилен извода на съда, че приемането и изключването на членове се извършва по решение на УС. По втория правен въпрос поддържа, че Общото събрание е свикано по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ, като изтъква, че този факт е известен и на касатора, тъй като същият е един от инициаторите на свикването му. По третия правен въпрос сочи, че въззивният съд е изложил точно своите мотиви относно установяването на фактическата обстановка. По четвъртия правен въпрос споделя извода на съдебния състав, че основанието за изключване по чл. 13, ал. 4, т. 2 от Устава е съобразено с чл. 22, ал. 2 ЗЮЛНЦ. По петия и шестия правен въпрос поддържа, че правният режим за оповестяване на поканата е спазен. Излага и евентуални доводи за правилност на решението и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд, позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на първоначална и допълнителна съдебно – графологически експертизи, е приел, че проведеното на 08.05.2017г. в [населено място], [улица] сградата на „Дом на науката и техниката“, зала 105А Общо събрание на Сдружение „Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, председателствано от Г. П., чиито решения са атакувани от Сдружение „Национална транспортна камара“, е свикано от съда по искане на 1/3 от неговите членове към момента на отправяне на искането до Управителния съвет – 21.02.2017г. Установил е, че списъчният състав на сдружението е бил 34 юридически лица и еднолични търговци; искането за свикване на събранието е подписано от 12 от тях; изпълнено е изискването първо да бъде сезиран УС, като в двуседмичен срок последният не е свикал Общо събрание. Констатирал е, че в определение от 29.03.2017г. по ф. дело № 3711/1990г. на СГС са посочени дата и място на провеждане на събранието, дневният ред и по чия инициатива се свиква, като липсва овластяване на лице или лица, различни от УС, които да извършат действията по провеждане на събранието. С оглед на това въззивният съд е приел, че тези действия са извършени от органите на Сдружението. Приел е за безспорно установено, че поканата за свикване на събранието е поставена на таблото за обявления, намиращо се в сградата, в която е адресът на управление на сдружението, на 07.04.2017г., на която дата е била публикувана и в Държавен вестник. Констатирал е наличието на още една покана, поставена на 04.04.2017г., различаваща се само в залата за провеждане на събранието. В тази връзка съдебният състав е приел, че членовете на сдружението са имали възможност да се информират къде точно ще се проведе събранието, предвид посочените в поканата, публикувана в Държавен вестник, и тази, поставена на таблото, административен адрес и самата сграда – Дом на науката и техниката, както и поставените в деня на провеждане на събранието информационни табели и наличието на служители, които да упътват. Изтъкнал е, че наличието на още една покана, в която е посочена друга зала за провеждане на събранието, не се отразява на извода за редовно разгласяване, тъй като това е извършено от лица, различни от организаторите на събранието. Приел е, че този извод не се променя и от наличната заповед от 18.04.2017г., определяща организационен комитет, който да осъществи организацията и провеждането на събранието, тъй като същата не представлява покана, а част от оперативната дейност на органите на сдружението. С оглед на това въззивният съд е заключил, че не е налице първият от релевираните пороци на атакуваните решения на Общото събрание – същите да са нередовно свикани и дневният ред да е нередовно разгласен.
По отношение на оплакването, че в Общото събрание са участвали лица, които не са притежавали членствени права, и не са участвали лица, които притежават такива, съдебният състав е приел за спорен въпросът дали решението на УС е влязло в сила при наличие на оспорване на същото пред Общото събрание. Констатирал е, че на 11.04.2017г. УС е взел решение за изключване на определени членове на сдружението. Позовавайки се на действащия към този момент Устав, е изложил съображения, че решенията за приемане и изключване на членове пораждат действие незабавно след формиране и документиране на волята на УС. Изтъкнал е, че в Устава не е предвидено част от решенията на УС да влизат в сила след тяхното потвърждаване от Общото събрание.
Съдебният състав е приел оплакването, че събранието не е проведено при спадащ кворум, за неоснователно, предвид констатацията, че на събранието са присъствали повече от половината членове с право на глас.
Въззивният съд е приел за неоснователни и твърденията, че решенията на Общото събрание противоречат на Устава и закона. Според решаващия състав решенията за приемане на нови членове съответстват на изискванията на Устава и закона, предвид приемането като редовни членове по чл. 10, ал. 1 от Устава на търговци, притежаващи лицензии за извършване на превози, при липса на изискване първо да са били асоциирани членове.
По отношение на решението на Общото събрание, потвърждаващо решението на УС за изключване на членове, съдебният състав е изложил съображения, че наличието на мотиви на УС относно нарушението на разпоредби от Устава изключва необходимостта от мотиви на Общото събрание. Приел е, че Общото събрание потвърждава решението на УС в цялост задно с изложените мотиви, от които се установява, че основанието за изключване е чл. 13, ал. 4, т. 2 от Устава, както и конкретното действие, заради което е предприета тази мярка. Преценката дали конкретното действие е довело до несъвместимост с по-нататъшното членство, същата е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност, поради което и не може да бъде контролирана от съда.
Въззивният съд е счел, че решението по т. 2 от дневния ред, с което са приети изменения на Устава, и решението по т. 3 от дневния ред, с което К. Я. Р. е освободен като член на УС и е посочен личният състав на УС след освобождаването, са взети с необходимото мнозинство и не са налице противоречия с разпоредба на Устава или императивна правна норма.
По т. 4 от дневния ред в частта, с която е взето решение да се потърси отговорност на К. Р. за дейността му като член на УС, въззивният съд е приел, че не може да бъде извършен контрол за законосъобразност, тъй като решението е взето по целесъобразност от органа на сдружението.
Съдебният състав е приел, че последният довод за незаконосъобразност на решенията на Общото събрание, предвид провеждането на друго легитимно Общо събрание, не може да бъде проверен по реда на инцидентния контрол, а такава проверка е възможна само по повод нарочен иск.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора в т. 1 и т. 2 от изложението правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Поради това, че по отношение на тези въпроси не е създадена постоянна практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото им разрешаване от съдилищата, е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посоченото от касатора решение № 207 от 13.12.2010г. по т. дело № 129/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 1 от изложението правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото е неотносимо – в него не са разгледани релевантните за настоящия правен спор въпроси.
Относно посочените в т. 3 от изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за преценка на съответствието на даденото от въззивната инстанция разрешение с практиката на ВКС, с оглед оплакванията във въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Формулираните от касатора в т. 4 и т. 5 от изложението въпроси са във връзка с конкретните факти по делото, поради което на тях следва да се отговори с оглед данните по делото при решаване на спора по същество.
Въпросът по т. 6 от изложението се отнася до съдържанието на поканата за свикване на Общото събрание, публикувана в Държавен вестник, и на поканата, поставена на мястото за обявления в сградата на сдружението по чл. 26, ал. 3 ТЗ, а отговорът е свързан с преценка на конкретните доказателствени факти.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 40 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1769 от 12.07.2019г., поправено с определение № 3243 от 07.10.2019г., по в. т. дело № 1057/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.