Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 410

гр. София, 11.12. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4632 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК.
Образувано е по молба на Р. С. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 1063/07.07.2011 г., постановено по гр. дело № 1320/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С решението е признато за установено по отношение на молителя, че [фирма] е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: сграда – цех за сливов мус и плодови и зеленчукови концентрати с административна част към него с Р. 800 кв.м., построен в ПИ №№ .... по картата на възстановената собственост на [населено място] в масив 643 в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 62075, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване – стопански двор, при посочени граници; отменен е констативен нотариален акт № .., н.д. №.. на нотариус Д. С. с рег. № 135 на НК; в тежест на молителя са възложени и разноските по делото.
В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като се излагат твърдения и съображения, че вследствие нарушение на правилата за призоваване и за назначаване на особен представител, молителят бил лишен от възможност да участва в производството по делото и бил ненадлежно представляван по него. На първо място се сочи, че след като на всички съобщения до регистрирания постоянен адрес на молителя било отбелязано, че от три години същият не живее на адреса, съдът бил длъжен да изчерпи всички възможности за призоваване, включително и тези за лица без адрес – чрез публично обявление. На второ място се твърди, че в случая била налице и друга възможност за призоваване – чрез известни на съда и на ищеца пълномощници на молителя по нотариалното дело № 792/2008 г. на нотариус Д. С., а именно – чрез адв. А. М. и адв. К. М., чиито пълномощни били представени пред съда, за първата от тях – още с исковата молба. На трето място се поддържа, че назначеният от съда особен представител на молителя – адв. А. М. била само маркирала процесуална защита, без оспорване на доклада по делото, без въпроси към вещото лице, без доказателствени искания и без обжалване на решението. На четвърто място се поддържа, че съдът „допуснал делото да започне”, без да били внесени 300 лв. за възнаграждение за особения представител, въпреки разпореждане № 14607/18.08.2010 г., а след това присъдил тази сума в рамките на разноските по делото и издал за тях изпълнителен лист. В тази връзка се излагат и съображения, че през целия процес особеният представител бил оставен без възнаграждение и той „изоставил” молителя във фазата на срока за обжалване, в резултат на което липсвала въззивна жалба. С оглед на това се сочи нарушение на разпоредбите на чл. 29, ал. 2, изр. последно и чл. 47, ал. 6 от ГПК – за назначаване на особен представител, при осигурени и внесени от ищеца средства за неговото възнаграждение, и даване на ход на делото, „без тази осигуряваща независимост на особения представител предпоставка”.
Ответникът по молбата за отмяна – ищецът [фирма] излага становище и съображения, че молбата е недопустима, а по същество – неоснователна.
Както е прието и в определението от 15.09.2014 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, Молбата за отмяната е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изпратил за връчване на молителя, в качеството му на ответник по делото, преписите от исковата молба и приложенията й, на посочения от ищеца в исковата молба адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 3, ап. 7. По сведения на живущата на адреса Ф. Г., на 09.06.2010 г. връчителят е установил, че молителят от три години не живее на този адрес. В изпълнение на разпореждане на съда от 14.06.2010 г., с молба с вх. № 16233/12.07.2010 г. ищецът е представил доказателства, че това е регистрираният постоянен и настоящ адрес на молителя (листове 122 и 123 по делото). Също в изпълнение на разпореждане на съда от 14.07.2010 г., връчителят на 27.07.2010 г., след като отново е установил по данни на същото лице, че молителят не живее на адреса, е извършил връчването чрез залепване на уведомление на входната врата, като е пуснал екземпляр от него и в пощенската кутия. С определение № 2308/12.08.2010 г. съдът, след като е констатирал, че в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 5, във вр. с ал. 2 от ГПК, молителят не се е явил в канцеларията на съда, за да получи преписите от исковата молба и приложенията й, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е определил депозит в размер 300 лв. за възнаграждение на особен представител, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок, като е изпратил и писмо до Съвета на Пловдивската адвокатска колегия (С.) за определяне на такъв особен представител, който да бъде назначен на молителя-ответник. С писмо от 17.08.2010 г. С. е уведомил съда, че за особен представител е определена адв. А. М., като с изтъкваното в молбата за отмяна разпореждане № 14607/18.08.2010 г. съдът е разпоредил това писмо да се докладва след внасянето на депозита от 300 лв. от ищеца (лист 136 от делото). С молба с вх. № 29954/09.09.2010 г. ищецът е изпълнил указанията на съда, като е представил вносна бележка № S-29347/08.09.2010 г. за внасянето на депозита от 300 лв. за възнаграждението на особения представител (листове 14 и 16 от частно гр. дело № 976/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, образувано по частна жалба с вх. № 12518/01.07.2010 г. на ищеца и приложено към делото, по което е постановено атакуваното решение). С определение от 10.09.2010 г. (лист 17 от същото частно гр. дело) окръжният съд е назначил, на разноски на ищеца, определената адв. А. М., за особен представител на молителя-ответник, която го е представлявала, както по частното гр. дело, така и по делото, по което е постановено атакуването решение - до окончателното му приключване пред първоинстанционния окръжен съд.
От горното е видно, че съдът не е допуснал нарушенията, сочени в молбата за отмяна, а е спазил процесуалните правила по призоваването и уведомяването на молителя за делото, и по назначаването на адвокат за негов особен представител по делото.
Доводът, че съдът бил длъжен да призове молителя и да го уведоми за заведеното дело чрез публично обявление, т.е. – по реда на чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 43, ал. 3 от ГПК, е неоснователен. Съгласно тези разпоредби, съдът може да разпореди връчване чрез публично обявление – публикация в неофициалния раздел на „Д. вестник”, само в хипотезата, когато ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес в България, и то – по искане на ищеца, като съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът представи доказателства, че ответникът няма адресна регистрация в страната и потвърди с декларация, че не му е известен адрес в чужбина. В случая (както вече беше посочено) молителят-ответник има регистриран постоянен и настоящ адрес в България, който съвпада с адреса, посочен в исковата молба, поради което съдът правилно е връчил преписите от исковата молба и приложенията й по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на този адрес.
Неоснователни са и съображенията, че съдът следвало да призове молителя и да го уведоми за заведеното дело чрез пълномощниците му по нотариалното дело № 792/2008 г. на нотариус Д. С., а именно – чрез адв. А. М. и адв. К. М., чиито пълномощни са били представени по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната посочи съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва чрез тях – съдебния адресат или пълномощника. Видно от изричната формулировка на тази процесуалноправна норма, само в случай на упълномощен по реда на чл. 33 от ГПК пълномощник по конкретното дело, съдът има процесуалното правомощие (едновременно право и задължение) да извършва връчванията на съобщения, призовки и съдебни книжа по делото, чрез така, надлежно упълномощения от страната, неин пълномощник по делото. Поради това, двамата адвокати – пълномощници на молителя, които са го представлявали само в охранителното нотариално производство по съставянето на констативния нотариален акт, не са надлежно упълномощени от него по делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, и съдът не е имал процесуално правомощие да извършва връчвания чрез тези пълномощници на молителя, дори и техните пълномощни да са били представени по делото.
Процесуалното поведение на назначения от съда особен представител (подобно на поведението на пълномощник) по делото (включително изтъкваното в молба за отмяна такова, – че в случая той не оспорил доклада по делото, не задал въпроси към вещото лице, не направил доказателствени искания и не обжалвал атакуваното сега решение), независимо от причините за това процесуално поведение, не е и не би могло да представлява, основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Качеството на проведената защита от назначения по делото особен представител на молителя, по никакъв начин не се отразява на неговото надлежно представляване в процеса по смисъла на тази разпоредба. Неоснователни в тази връзка са и доводите на молителя за нарушения на чл. 29, ал. 2, изр. последно и чл. 47, ал. 6 от ГПК. Първата от тези разпоредби очевидно няма никакво отношение към настоящото дело, тъй като тя урежда понасянето на разноските в случай на назначаване на особен представител на процесуално недееспособно лице, което няма законен представител или попечител, и спрямо което се иска извършване на нетърпящо отлагане процесуално действие. Както вече стана ясно – предвид обсъдените по-горе обстоятелства по делото, адв. А. М. е била надлежно назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на молителя в процеса – след като са били налице всички предпоставки за това, включително – и след като ищецът е представил доказателства по делото, че е внесъл разноските за възнаграждение на особения представител, в определения от съда размер. Твърдението на молителя за обратното е фактически невярно. Освен това, дори тези разноски да не биха били внесени предварително от ищеца, а – събрани чрез осъждането на съответната страна за заплащането им – според изхода на делото, това по никакъв начин не би могло да опорочи представляването на ответника от назначения му от съда особен представител.
С оглед всичко гореизложено, – тъй като не са налице наведените от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 750 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 1063/07.07.2011 г., постановено по гр. дело № 1320/2010 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА Р. С. Г. да заплати на [фирма] сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.