Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр.София, 04.06.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 187/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 230/ 22.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 187/ 2010 г. по жалба на И. Г. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 344/ 28.10.2009 г. по гр.д.№ 668/ 2009 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против Р. и. по о. – [населено място] (Р. Р.) искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед на началника Р. Р. от 02.09.2008 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на СОУ „Св.Св. К. и М.” – [населено място]. Обжалването е допуснато по въпроса кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.1 от КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган. Тъй като по този въпрос е констатирана противоречива практика на отделни състави на ВКС, производството по делото е спряно с определение от 02.06.2010 г. и на ОСГК на ВКС е предложено да се произнесе с тълкувателно решение. Образуването е тълкувателно дело № 1 от 2010 г., приключило с издаване на Тълкувателно решение № 1/ 30.03.2012 г., задължително за всички съдилища в страната. В него на поставения въпрос е отговорено в смисъл, че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.1 от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Освен това ОСГК указва в мотивите на тълкувателното решение, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 от КТ са предявени срещу ненадлежна страна, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. С оглед този отговор на въпроса, поради който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Действително, въззивният съд е приел, че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, предявени от касатора И. В., не е Р. Р., макар началникът на Р. да се явява горестоящ орган по смисъла на чл.62 ал.2 изр.1 от КТ. Надлежна страна по спора за уволнението на работника и за възстановяване на предишната му длъжност е училище „Св. св. К. и М.”, [населено място], където касаторът е изпълнявал длъжността директор. Мотивите са в унисон с тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС. Достигайки до правилен извод по въпроса за материалноправната легитимация обаче, въззивният съд е трябвало да констатира нарушението на чл.101 от ГПК от първата инстанция. Наличието на противоречия между твърденията на работника кой се явява негов работодател и петитума на исковата молба, в която се претендира отмяна на уволнението срещу друго лице, е трябвало да бъдат отстранени, като на ищеца бъдат дадени указания да насочи иска си срещу надлежно легитимираната страна. При неизпълнение производството по делото е следвало да бъде прекратено, без спора да се разглежда по същество. Постановеното по нередовна искова молба решение по същество на спора се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но не на въззивния съд, а на първоинстанционния, доколкото порокът се състои в ненадлежно конституиране на ответника. По новия ГПК въззивът е ограничен, за разлика от пълния въззив по отменения ГПК, пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства и то още към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, нередовността й не може да бъде отстранена от въззивния съд и той не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. Ето защо в тази хипотеза, при действащия ГПК е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС с Тълкувателно решение № 1 от 11.07.2001 г., т.4. и Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г., т.7. След обезсилване на недопустимото въззивно решение делото следва да бъде върнато не на окръжния съд, а на първата инстанция, която да изиска отстраняване на нередовностите на исковата молба, съгласно указанията по-горе и да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване препис от исковата молба на надлежната страна. Отговорността за разноските в производството, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда след новото разглеждане на делото съобразно изхода от спора (аргумент от чл.294 ал.2 от ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решението на Русенски окръжен съд № 344/ 28.10.2009 г. по гр.д.№ 668/ 2009 г. и ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: