Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 22.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3192 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Т. И. Г. от [населено място] и Ц. Т. Г., лично и в качеството й на [фирма], [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 405 от 7 март 2014 г., постановено по в.гр.д. № 3885 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е отменено решение № 299 от 5 август 2013 г., постановено по гр.д. 863/2010 г. на окръжния съд в гр. Кюстендил в частта, с която са отхвърлени предявените от К. искове с правно основание по чл. 4, ал. 1, чл. 9, чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ и вместо него са отнети в полза на държавата дворно място в [населено място], построени в него като обезщетение за учредено право на строеж недвижими имоти – два склада, две мазета, два магазина, два апартамента и офисна група от три офиса, апартамент в [населено място] с избено помещение и два гаража и идеални части от правото на собственост върху дворното място, суми по банкови сметки, дружествени дялове, суми от продажба на идеални части от недвижими имоти и автомобил, суми от продажба на дружествени дялове. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за новооткрито писмено доказателство – постановление на С. апелативна прокуратура по жалба на К. по твърдението за наличие на престъпни обстоятелства във връзка с декларирането на три дарения от молителя Г. в размер на по 50 хиляди лева всяко, които, ако са били взети предвид от съда, би се наложил извод за неоснователност на предявения иск и за отхвърлянето му. Ответникът К. оспорва наличието на основания за отмяна. В атакуваното решение въззивният съд приема, че договорите за дарение на парични суми общо в размер на 150 хиляди лева имат характер на частни диспозитивни документи и не удостоверяват безвъзмездно движение на парични суми от патримониума на дарителя в патримониума на дарения, а освен това нямат достоверна дата. Като неправилно е оценено заключението на първата инстанция за признаване материалната доказателствена сила на частни диспозитивни документи, нарочно създадени от ответника и нямащи достоверна дата. Изводите на съда са сторени във връзка с твърденията на молителите в качеството им на ответници в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за това, че са получили доходи от дарения, сторени от кумовете им – 50000 лева през 2002 г. по повод сватбата на молителите, 50000 лева през 2003 г. по повод раждането на първото им дете и 50000 лева през 2004 г. по повод раждането на второто им дете. Сочи се, че тези доходи са декларирани от молителите през м. януари 2005 г. с декларация пред [община]. С отговора на мотивираното искане се представят сочените договори за дарение, подписани от дарителя Д. К. Д. и молителите. Според удостоверение от [община] е съхранена регистрационно-контролна карта, от която е видно, че на 24 януари 2005 г. е подадена декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ с подател молителят. С молбата за отмяна се представят постановление за отказ да се образува досъдебно производство на районния прокурор на [населено място], постановление на заместник-окръжния прокурор на [населено място] и постановление на прокурор в апелативната прокуратура в [населено място], както и писмо до молителя от районната прокуратура в [населено място]. Според постановлението от 2012 г. на окръжната прокуратура в [населено място], липсват данни декларацията до общината да е съставена и подадена по-късно в общината от удостовереното в нея като дата на получаване и завеждане, като към декларацията са били приложени и описаните по нея по дати договори за дарение, и отказът за образуване на досъдебно производство е подкрепен и с извода, че дори потвърдените в декларацията обстоятелства да са неистински, от момента на съставянето й е изтекъл срокът по чл. 80, ал. 1, т. 4 НК за възбуждане на наказателно преследване за престъпление по чл. 313 НК, респ. чл. 255 НК. Заключението на окръжната прокуратура е възприето и в постановление от 22 януари 2013 г. на апелативната прокуратура в [населено място]. Последните две постановления са представени на въззивния съд, който с протоколно определение от 21 февруари 2014 г. е намерил искането за приемането им като доказателства по делото за неоснователно, предвид изходящите номера и датите, на които са постановени, заради което е счетено, че те не представляват ново доказателство с оглед датата на последното съдебно заседание, състояло се в първата инстанция. Молбата за отмяна е неоснователна. Заявява се основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т.е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му по съществото на спора. Следователно, поддържаното основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. Усилията на молителите са насочени към опровергаване заключението на съда за липса на достоверна дата на съответните документи, с твърдението, че по отношение на първия договор е налице нотариална заверка, а представянето на трите договора към декларацията пред общината установявало по безсъмнен начин предхождащото декларирането съставяне на документите. Поддържа се, че въззивният съд не е преценил обективно и комплексно всички доказателства по делото, а се е позовал само на липсата на достоверна дата. Твърденията си молителите подкрепят с представените три прокурорски постановления, които обаче не са нови, нито установяват обстоятелства от съществено значение за спора. Постановленията на окръжната прокуратура в [населено място] и на апелативната прокуратура в [населено място] са били представени на въззивния съд в откритото съдебно заседание от 21 февруари 2014 г. Въззивният съд приема, че представените доказателства са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство, поради което прилага императива на чл. 266, ал. 1 ГПК. Това разрешение на въззивния съд (съответно твърдението на молителите, че прокурорската преписка им станала известна след датата на първоинстанционното заседание, в което е приключено съдебното дирене) не е било предмет на процесуалноправен въпрос при касационното обжалване на въззивното решение, съответно не е довело до допускането му с определение № 1166 по гр.д. № 4681/2014 г., ІV г.о., ВКС, независимо, че двете касационни жалби поставят множество материалноправни въпроси. Ето защо следва да се заключи, че представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, след като са били в притежание на молителите още при инстанционното разглеждане на спора, и са могли да бъдат включени в доказателствения материал при спазване правилата на процесуалния закон. Освен това представените доказателства не установяват съществени обстоятелства за спора, тъй като предмет на преценка при прокурорската проверка е било дали е осъществено от молителя Г. престъпление при представянето в рамките на производство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ и регистрационно-контролна карта на [община], като се е твърдяло, че декларацията не е подадена на посочената в картата дата, и прокурорското заключение е за липса на извършено престъпление от общ характер. Съществено, според молителите, е да се установи наличието на достоверна дата на три договора за дарение, представени по делото, и за които се заявява, че са били декларирани със съответната декларация по ЗМДТ. Както обаче е отбелязано и в определението на ВКС в процедурата по чл. 288 ГПК при касационното обжалване на въззивното решение, преценката на въззивния съд за доказването на съответните приходи не се гради само на наличието или липсата на достоверна дата на договорите, а и на липсата на доказване на дохода, предвид характера им на частни диспозитивни документи относно удостоверените факти. При тези заключения и предвид искането на ответника по молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за производството по отмяна следва да се присъдят 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. Г. от [населено място] и Ц. Т. Г., лично и в качеството й на [фирма], [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 405 от 7 март 2014 г., постановено по в.гр.д. № 3885 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН [ЕГН] и Ц. Т. Г., ЕГН [ЕГН], лично и като [фирма], ЕИК , да заплатят на К., [населено място], сумата от 100,00 (сто) лева разноски за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: